Кестените – богати на витамини и лечебни

Кестените са един от деликатесите, които есента ни поднася. Те са не само вкусни и ароматни, но и изключително полезни. В 100 грама има само 2 грама мазнини, немалко количество от минералите калий, желязо, цинк, мед, фосфор, магнезий, витамините С и В12 никакъв глутен. Това ги прави предпочитана храна както за хора на диета, така и за алергични към глутена.

В пресните кестенови плодове се съдържа доста вода – 49,8%, 42,8% въглехидрати, 2,9% белтъчини, 1,9% мазнини, 1,4% целулоза. От въглехидратите 16% са скорбяла, 7% декстрин и 4% захари (глюкоза и захароза). Кестеновите плодове съдържат ябълчена, лимонена и млечна киселина и доста голямо количество лецитин (355 мг%).

До V век пр.Хр. кестените са се отглеждали само в Мала Азия и Гърция. Оттам са се разпространили в цялото Средиземноморие, Южна и Централна Европа. Преди да бъдат пренесени картофите в Европа, кестените са били един от главните хранителни източници в региона. От кестените се приготвяло брашно, неотстъпващо по хранителна стойност на пшеничното.

За жителите на остров Корсика все още кестените са равнопоставени с житото. Повече от 300 000 декара от територията на острова са заети с кестенови гори. Местните ги сушат, мелят на брашно и приготвят от тях ястия като полента (качамак), различни каши и пюрета, сладкиши, кифли и банички. Една от най-честите парижки есенни гледки е именно тази на усмихнатите продавачи с походни фурни с печени кестени по булевардите.

Кестеновите плодове не могат да се консумират сурови поради високото им съдържание на сапонини, което им придава твърде тръпчив вкус. Когато преминат термична обработка (варене или печене), част от нишестето хидролизира до захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат.

Освен че са пълноценна храна, кестените имат и силно изразени целебни свойства. Още Авицена препоръчва плодовете, листата и корите на кестеновото дърво за лечение на разширени вени, хемороиди, незарастващи рани, подагра и други болести. Знаменитият лекар и философ церял синузити мигрена ст.нар. кестенов венец от срязани на половинки и нанизани на връв пресни плодове.

Кестените са нискокалорични – в 100 грама кестени се съдържат 180 ккал. Те приличат на картофите, които по своята същност не са калорични, а мазнината, с която се приготвят, ги прави такива.

Печените кестени са засищащи и с най-ниско съдържание на мазнини в сравнение с другите ядки, така че няма причина да се. ограничавате дори когато спазвате диета за отслабване. Всепризнатият народен лечител Петър Димков, който имал специално отношение особено към дивия кестен, който подритваме лекомислено всяка есен по парковете. През есенните месеци лечителят винаги е държал в джобовете си по 2-3 от тези плодове, тъй като смятал, че го защитавали като естествен талисман от негативната болна енергия, която страдалците носели със себе си. Повечето „предци“ на медицината също са убедени, че самото носене или държане в длан на кестени оказва благотворно влияние върху ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система.

Д-р Райна Стоянова

Източник: bolenzdrav.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини