Ентусиасти радиоводещи върнаха живия ефир на Хасково като отвориха сутрешния радиоблок за слушателите си. Оживяването на радиочестотите става по повод световния ден на Радиото, но ще продължи и дълго след него с промяна на програмната схема. Тя ще се чува на познатите вълни на Дарик Хасково.  Така наречения жив ефир включва гласове и мнения от улиците, квартала и въобще от отсрещната страна на радиоприемника без монтаж,  ограничения и разбира се цензура. В основата са директните връзки със слушатели и събеседници в студиото по актуални теми от деня и града.  Целта на този тип водене  е радиото да отрази заобикалящата реалност колкото може по-автентично. Макар и приятно за слушане, изпълнението е много трудоемко за правене, което обаче не спира ентусиастите от Дарик Живка Тодорова и Красимир Бояджиев. Въпреки камерния си състав колегите защитават правилото, че и сам войнът е войн, поне що се отнася до радиото. Същевременно новата схема е връщане към корените на този вид медия-на живо, сред хората.

Що се отнася до корените на радиото в Хасково, те имат интересна и относително дълга история, започваща  преди 25 години. Тогава за пръв път в града се появи нещо различно от радиоточка и програма Христо Ботев. Откриването на първото в страната общинско радио „Хасково” повлече крак на сериозно раздвижване в Ефира. Няколко години по-късно се появи първо частно радио Метроном, което буквално взриви радиоефира, като масово го вкара в домовете на хората, както и тях в ефира.  Последваха го Дарик Хасково и радио Веселина. Хасковските честоти пък станаха привлекателни за големи и утвърдени радиа като Витоша, Експрес, Фокус, Фреш, които започнаха да отварят рекламни офиси в подготовка за разкриване на местни студиа. После сякаш всичко се срина внезапно. Започна се в началото на тоя век, когато администрацията на новоизбрания кмет Георги Иванов закри радио Хасково с мотива, че било нерентабилно. После същият този кмет 15-тина години по-късно разкри далеч по- нерентабилната общинска телевизия Хасково, като си спомни, че медиите имат и обществени функции. В случая тези функции бяха избори-първо за сина, после за бащата. Съживеният общински ефир обаче издъхна в края на 2015-та година. Просто времето на общинските телевизии бе отминало. Редът на бизнеса също изглежда отминал. От една страна благоприятната бизнес среда вече не бе налице, а от друга хасковските бизнесмени винаги са се скъпели да финансират нови медийни проекти.  Особено  след като не много скъпо може да се обслужат и със сега съществуващите. Единственото  изключения е  местния интернет и кабелен оператор Escom, който издържа две медии.  Дарик остана на софийско финансиране и благодарение на това региона запази свое информационно радио, дълго след като останалите хвърлиха кърпите.  За чест на оцелелите следва да се отбележи, че те продължиха да се развиват, въпреки липсата на конкуренция.  И да дават някакъв престиж на този град, който е сред най-бедните в страната откъм средства за масова информация. Въпреки претенциите си на значим и голям център, хасковските медии могат да се преброят на едната ръка-1 вестник, 1 телевизия, 2 сайта и Дарик.

Р.Филев