Добилото обществена популярност през 80-те години като „Туптящото сърце на Данко“, част от пресечената пирамида, построена в памет на 5-има загинали хасковски ремсисти, се намира в кухината на постамента на Богородица. То е на парчета и е складирано в около 30-ина пластмасови щайги. Експерти от общината бяха натоварени с мисията да открият Сърцето на Данко след като много граждани отправиха въпроси към кмета, имаше запитване и от съветници на сесията на ОбС.
Всъщност при строежа на 32-метровата Богородица на Ямача за постамент беше използван соцпаметникът - 17-метрова пресечена пирамида.
Тя е построена през 1978 г, а през 80-те години е трябвало да бъде обявена за паметник на 5-има загинали хасковски ремсисти. Отвън с изглед към града под формата на сърце са били монтирани цветни стъкла с дебелина 15 сантиметра, специално докарани от Украйна. Били поръчани и светлинни сигнални лампи SIMENS, които според проекта трябвало да бъдат монтирани в кухината на пирамидата, за да създават визията на пулсиращо сърце.
Поради политически пререкания обаче работата по паметника е спряна и той остана само като проект. В крайна сметка Сърцето на Данко никога не затуптя. При строежа на монумента на Богородица неподдържаните с години стъкла са били свалени и на тяхно място е монтиран нов витраж.
При огледа на парчетата днес, беше повикан и експертът минералог Иван Митев. Той поясни, че парчетата са стъклени, обработени по специална технология. Така беше развенчан дългогодишния мит, че Сърцето на Данко е било изработено от изкуствен рубин. Като доказателство Митев дори надраска парчета от дебелите стъклени остатъци с остър предмет и обясни, че ако това е рубин, то по него ще има следи, а в случая няма. Митев коментира, че червеникавите отенъци на част от стъклените късове са в резултат на добавяне на различни оцветители при обработката на стъклото.
Може да се каже, че това стъкло е специално. Правено е вероятно по поръчка в завод и има добавка да издържа на определени атмосферни условия като студ, вятър, дъжд“, обясни Иван Митев. Според експерта в днешно време рядко се срещат такива стъкла. Навремето са били масово използвани за направата на различни пана. Според Митев изработката им не е била евтина. И макар в момента да нямат някаква голяма стойност, намерените остатъци от Данковото сърце не бива да се похабяват с лека ръка. Те трябва да бъдат запазени, дори само заради сантименталната им стойност, защото са свързани с историята на Хасково. Възможно от тях да бъдат изработени някакви сувенири, смята Митев.
В България обаче има само няколко специалисти, които могат да направят подобна ръчна изработка.
Каква ще е съдбата на туптящото сърце на Данко, което всъщност никога не е туптяло над Хасково и дали сега ще получи нов живот като спомен за хората и гостите на града, предстои да разберем.
В късния следобед днес от пресслужбата на общината изпратиха съобщение, в което се посочва, че кметът на Хасково Добри Беливанов се е ангажирал да се проучи вариант за възстановяването на паното в автентичния му вид, но за това ще бъде обявен конкурс, на който специалисти да предложат варианти.
М. Манолова
