Доц.Христо Керин е сред водещите у нас и в света екслибристи.

Преподавател е по графика във Великотърновския университет.

Носител е на много награди на родни и от престижни международни конкурси, участвал е в над 150 изложби и биаеналета за графика, екслибрис и миниатюра на четирите континента. Работи успешно и в областта на илюстрацията. Той е автор и на екслибриса на Великотърновския университет, който направил по поръчка на ректора проф. Пламен Легкоступ. Сега тази малка графика е най-често избираният подарък за гостите на вуза.

Освен автор на екслибриси, той е и колекционер на малките графики.

Доц. Керин, сочен сте за един от най-добрите в света майстори- екслибристи, кога хлътнахте по техниката на малката графика?

Така казват, поне. Истината е, че графиците от бившия Източен лагер-българи, руснаци и украинци сме много популярни. Това е така ,защото нашата стара графична школа набляга на фигуративното, сюжетното рисуване. Основата на това рисуване и гравиране е много важна за този вид графика- екслибрис.
А в този свят попаднах, дето се казва малко случайно, когато участвах за първи път през 2000 година в един конкурс в Белгия. На него ми бяха журирани нещата и публикувани, харесаха се. А чрез подобни конкурси, колекционерите на екслибрис, които всъщност са организаторите им, си намират нови имена, нови автори.

Така малко по малко започнаха да се движат нещата и името ми стана популярно в този вид специфична графика.

Кое е специфичното при екслибрис?

Това, че тя не може да се случи сама. В смисъл не може само художникът да реши какво да рисува, трябва да има и собственик. Това може да бъде един човек или институция.

Екслибрисът е миниатюрна графика, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз ex libris. Това означава буквално „из книгите на…“.Или нещо като „от библиотеката на.....“

Представлява етикет или печат, който се залепва на вътрешната страна-на първа страница на книгата.

Когато е възникнал е бил само знак, с който се е отбелязвала собствеността на книгата, но в днешно време вече е малка графика, която по-скоро е обект на колекциониране, отколкото да има тази важна функция на етикет, дори често вече изобщо не служи за обозначаване.

Добрият екслибрис е в определен стандарт. 13 см. трябва да е най-широката страна на графиката. Ограничения за графичните техники, които използваме, няма.

Тази колекционерска страст, която се развихря през миналия век, ли налага използването на графични техники, извън установените през Средновековието гравюра на дърво и линолеум?

Именно. В общи линии, днес работата понякога продължава по изработването на един екслибрис цял месец. Трудността идва понеже е миниатюра. Работата по нея е свързана с повече детайл, повече финост. И освен всичко друго, тези неща се печатат в по-големи тиражи, за да могат колекционерите да си ги разменят. Те си имат общества със свои сбирки, издават списания, каталози. Като при филателистите е. Страст.

И вие сам сте колекционер, покрай работата ли се запалихте?

Моето е не точно колекция, защото имам неща, които започнах да събирам покрай контактите си с поръчителите, с колекционерите, и така виждах много хубави образци на други колеги. Започнах да ги събирам.

А и когато правя екслибрис за мен остават едно -две копия, т.нар. работни. Така се получи моята колекция.

Всъщност размяната на екслибрис е в днешно време един евтин начин да си купиш изкуство. Заради тиражността на този вид работа, цената пада. Повечето си купуват 100 отпечатъка, не само едино униклно произведение. 

Повечето от колекционерите не са търговци, те разменят и чрез тази система на размяна правят огромни колекции за кратко време.

Какви са желанията на поръчителите?

Много, много различни. Някои имат много изисквания, други, които са по-печелившите, според мен, идват и ми казват: Познаваме работата ти, направи каквото на теб ти харесва.

Общо взето няма много странности в изображенията. Тъй като целта е да бъде разменен,  екслибриса общо взето се поръчва на такива теми, които биха заинтересували повече хора. Сюжетите са свързани с историята, с митологията, много популярна е еротиката. Често темите, от които колекционерите черпят идеите, идват от литературата.

Правил сте екслибрис с образа на българска историческа личност?

Преди години холандец ми поръча да направя екслибрис, като искаше евентуално да е нещо свързано с българската митология.

В крайна сметка му направих две неща: Крали Марко и с образ от една песен за девойка воин. Когато ги видя ми обясни, че не може да намери много материали на достъпен език за него в интернет за тези образи, затова трябваше аз да му разказвам. Но нашата митология му се стори много сложна.

интервю на Мая Манолова