Човек излиза от село, но селото може никога да не излезе от човека. Селянията още е будна в неизвестен чиновник от общината решил да затвори единствената велоалея в Хасково с огромни камъни. Канарите, всяка от които тежи поне по 100 килограма са нахвърлени направо на асфалта, без някой да го е грижа че така се поврежда и покритието на алеята. Впрочем тя вече не може да се използва по предназначение и вероятно по замисъла на чиновника никога няма да се използа. И първопричината за забраната са....каруците. Неизвестна мъдра глава е констатирала, че по алеята се придвижват ромските бракониери, които секат дърва на Кенана. Тъй като вероятно циганите са неуловими за контролните органи, конвенционалната чиновническа мъдрост постановила да им се пресече маршрута със затваряне на велоалеята. Ако циганите се преместят на главния път/ където и сега си минават свободно/ вероятно камъните ще затворят и него. Най-обидното е че недодяланата пастирска преграда не спира каруците, по простата причина е циганите не им пука да минават напреко зелените площи. Или пък да минават по главния път за Китна Тракия. Те често са хващани от общинска полиция и общинсткото лесниейство и често са пускани-с гръмки глоби оставащи на 100 % неплатени и конфискувани каруци, бързо заменяни с други. Най-ценния актив, конете не се задържат от властите понеже няма къде да ги гледат. Пък и изхранването им носи разходи. На практика циганските бракониери не рискуват нищо ценно и им е все тая по кой път ще минат.
Хвърлените камъни пречат единствено на колоездачите и най-вече на най-многобройната им прослойка-децата. Днес поне две компании малчугани бяха принудени да се спешат за да минат каменната бариера. Едната тайфа замалко не си разби главите, след като се принуди да набие контрите пред внезапно изникналата преграда. Логично, децата се преместиха по основната алея, където обаче отнесоха доста критики от възрастните. Работата е там, че градът се бе изнесъл в парка и навсякъде бе препълнено с народ, като майките и бабите с деца с основание се притесняваха че буйните лапетии на педали могат да ударят някого. Отделно гъмжеше от кучета, които с лай се спускаха към колелетата и създаваха опасност за всички страни.
Най-глупавото в решението с камъните е, че на практика то не е никакво решение. Канари са метнати на няколко места в града, там където има зелени зони, но това въобще не спира двукраките скакалци да налазват горичките. Единственият плюс е, че в зеленията не се откриват конски изпражнения, което е добре дошло за чистещите от Екопрогрес. Те изглеждат и най-големия печеливш от идиотския начин с който Хасково прикрива импотентността на контролните си органи.
Г. Христов