Предложението е насочено поради факта, че при признаване на вина и съкратено съдебно производство, когато има осъдителна присъда тя е доста по-ниска и се определя „съгласно привилегированите условия на подсъдимия”. При тежки престъпления това е недопустимо, смятат депутатите.
В обществото има все по-осезаема липса на доверие в съдебната система заради усещането за безнаказаност, заради което трябва да се предвиди да няма съкратено съдебно производство при случаи на умишлено убийство или умишлено причиняване на тежка телесна повреда, смятат народните представители. Дадени са и примери на такива случаи в мотивите към законопроекта – случаят „Соло”, смъртта на варненската студентка Радостина Евтимова, както и убийството на студентката Вероника Здравкова във Велико Търново, което е посочено като ярък пример до какво води присъствието на съкратеното производство. В случая на Вероника Здравкова убиецът ѝ Илиян Здравков е трябвало да е в затвора по времето, по което извършва престъплението, а вместо това получи на първа инстанция 30 години, защото се призна за виновен и делото се гледа по съкратена процедура.
Промяна в Наказателно-процесуалния кодекс искат и няколко депутати, сред които личат имената на шефа на Правната комисия в парламента Данаил Кирилов и народния представител от Реформаторския блок Петър Славов. Те настояват да не може да се привлича като обвиняем човек, спрямо който за същото деяние е проведено и приключило административно-наказателно производство с характер на наказателно.
