Една огромна нива, засята с коноп, и няколко пътечки, оставени от всички минали и снимали се "в марихуаната". Това е картинка от село Поповяне край Самоков през късното лято на миналата година. По това време там Александър Червенков има засети около 500 дка конопено растение и възнамерява да прави бизнес от това. Законът почти му го позволява – той може да засее колкото си иска коноп, стига да се лицензира навреме и растението да не съдържа повече от 0.2% наркотично вещество. После Червенков може да започне да се чуди какво да го прави, понеже законово не е уредено при какви условия конопът може да се преработва.

Ако законът позволяваше преработката на различните части от конопеното растение, на теория има около 50 хил. продукта, несъдържащи наркотик, които могат да се произведат от него. Нещо, което дори Хенри Форд преди повече от 100 години е знаел - неговият модел Т не само е можел да върви на етанол, който в този период се е правил и от коноп, но част от детайлите са изработени от биоматериали, включително коноп (не основно, както пропагандират сайтовете за легализация на културата). В по-модерния вариант на историята един канадец строи самолет от материали, произведени от коноп.

Хранителната, химическата, парфюмерийната, целулозната, текстилната и най-вече строителната и фармацевтичната индустрия са потенциални заинтересовани от това преработката на културата да се разреши. Така между другото е било до 50-те години на миналия век, когато конопът е бил разпространена земеделска култура в Северозападна България. Червенков и управляваната от него компания "Побелч-ГЛЕ" планират производство на конопено олио, фибри, тухли, суровини за фармацията и на по-късен етап - пластмаса.

Поради късогледство, незнание или други съображения готвените и приети на първо четене промени в Закона за контрол на наркотичните вещества (ЗКНВ) са на път да отрежат по-голямата част от възможностите за индустриализация на културата. А промените са следните: да се разреши отглеждането и преработката на коноп само и единствено за семе и влакно, с което би била загубена по-голямата част от растението и пропуснати ползите за фармацията и строителството.

Потенциално изпуснат влак
Преди около две седмици Министерският съвет каза "да" на производство на коноп за семена, фуражи и влакно. Това обаче са нискотехнологични производства, с ниска добавена стойност. Или иначе казано, в България от конопа могат да се правят храна за животни, въжета, тъкани, кълчища, но не и продуктите, от чието производство би имало голяма икономическа изгода. Докато в останалите страни от Европейския съюз отглеждането и преработката на индустриален коноп не са забранени, а производството за семе и влакно се субсидира. По абсурден начин в опита да либерализира конопения режим МС го ограничи. В България законът е объркващ и неясен, смята Калин Ангелов, адвокат и член на "Движение Промена". Ако до този момент под неясна форма не е забранено да се отглежда коноп с пренебрежимо ниско съдържание на психотропни вещества (под 0.2 тегловни процента тетрахидроканабинол), с предложените промени това няма да бъде така.

В Европа през миналата година с коноп за засети почти 25.5 хил. хектара в 22 държави, сочат данни на Европейската асоциация за индустриален коноп (EIHA). Това са само площите, обработвани от официалните членове на асоциацията, към които фирмата на Червенков – "Побелч-ГЛЕ", не влиза. Следователно вероятно е полетата да са доста повече, а интерес към продукти от индустриален коноп с производство на крайни продукти не липсва. Само в България за 2015 г. за издадени 13 разрешения за отглеждане и са засети 710 дка площи.

"Браншът включва не само земеделци - има много инженери, конструктори, учени, търговци, преработватели от различни индустрии. Още на първата среща на БАИК (Българска асоциация за индустриален коноп - бел. авт.) през 2014 г. присъстваха близо 30 души, много от които представящи интересите на различни организации, кооперативи, асоциации и фирми от цяла България, заинтересовани във всичко от строителство, през храни и фуражи, до текстил, хартия, пластмаса, гориво и медицина. Вече втора поредна година много от тях ще засеят въпреки абсурдната законова уредба, която превръща инвестицията им във високо рискова", коментира Червенков интереса на българската индустрия.

Междувременно миналата година Румъния отвори фабрика за текстил и дрехи от конопени влакна, в Чехия има голям интерес към високотехнологично производство, в Италия от коноп се произвеждат строителни блокове, в Полша държавни компании произвеждат лекарства с канабидиол (CBD).

Тъкмо последните два продукта са тези, към които има голям интерес в България и заради които държавата може да регистрира сериозни пропуснати ползи. Канабидиолът, който е добит по технологичен път извлек от цветната и листната маса и няма съдържание на психотропни вещества, е изключително търсено във фармацията вещество. Още повече – цената му варира между 15 и 20 хил. долара за килограм, твърдят от Българската академия на науките (БАН). Според проф. Владимир Димитров от центъра по фитохимия тъкмо този продукт би представлявал особен интерес за малки предприятия, тъй като е с висока добавена стойност. На този етап поради страх от добив на наркотични вещества цветната и листната маса трябва да се унищожават при специален режим.

Производството на тухли от коноп е още един продукт, от който в обозримо бъдеще България ще пропусне да спечели. "Започваме да строим с тях, но ще ги внесем от Италия", каза по време на парламентарна комисия Симеон Пешов, директорът на една от най-големите строителни фирми в страната "Главболгарстрой" (ГБС). Компанията е акционер с 40% участие в проекта на Александър Червенков край Самоков и е имала намерение да направи завод за тухли. До момента в конопените полета в Поповяне са инвестирани 950 хил. лв., казва Червенков, а потенциалните загуби за компанията са от порядъка на около 1 млн. лв., без в това да влизат пропуснатите ползи от залежаващите на склад конопени растения от миналата година.

Поради законовата неуредица ГБС започва сътрудничество с италианското дружество в сектора на биостроителството Equilibrium и скоро ще построи първата прототипна къща от конопени тухли край село Белчин. В официалното становище на компанията, изпратено до министерствата на здравеопазването и на храните, изрично е упоменато, че строителните блокове от коноп са с много добри показатели, що се отнася до изолация, лекота, здравина и др. В същото становище ГБС заявява, че ще внася въпросния продукт (тъй като той не съдържа психотропни вещества, т.е. няма законова пречка) и единственият проблем е, че българската икономика определено няма да има полза от това: вносът ще оскъпи местния продукт, в България няма да има завод, следователно нови работни места и платени данъци тук. 

Замъглени представи
За потенциален инвеститор в сектора да се ориентира в конопения бизнес би било доста трудно. И все пак: първата стъпка за земеделците, желаещи да отгледат културата, е да изпратят сертификатите на семената си на МЗХ, откъдето да им бъде издаден лиценз, след това пак там трябва да бъдат декларирани количествата засята площ. За изминалата година са издадени 13 такива. За преработката се изисква лиценз от здравното министерство. При последното проблемът е, че засега се позволява преработка само за научни и медицински цели, което отрязва много възможности за индустриализацията на културата. От секторната асоциация, чийто председател е Александър Червенков, предлагат изменение на закона, с което да се разреши и преработката на конопеното растение. От БАН също подкрепят искането и са готови да съдействат при евентуално позволение.

Всъщност забраната за преработка се отнася до "листата и/или цветните и плодните връхчета на конопеното растение". Проблемът обаче е, че властите тълкуват забраната доста широко и изкискват унищожаването на всички остатъчни материали, които иначе биха могли да се използват за направата примерно на тухли.

По време на обсъждането на становището на БАН в земеделската комисия в парламента имаше различни мнения. Някои от заседаващите просто клатеха осъдително глави, че няма кой да контролира производството на растения с потенциален наркотичен ефект. Други като депутата от БСП Георги Божинов проявиха жив интерес към потенциала на индустрията и предложенията на асоциациите, защитаващи промените, които ще позволят на индустриалците да разширят дейността си. "Предлагам да отворим възможността, ако се покаже положителният ефект и подробно се опише какво става с всяка част от растението", коментира Божинов.

В крайна сметка в комисията се оформи еуфорично настроение около подпомагането на индустрията, но членовете обясниха, че не е в техните компетенции да гласуват за това дали да се позволи преработката на коноп. Техните правомощия се простират единствено до отглеждането, а преработката е в компетенциите на МЗ.

Това лято край Поповяне ще има само около 100 дка конопено поле за любители на селфитата. А в склада край посевите ще продължи да лежи неупотребена събрана миналата година продукция. Червенков не бърза да отдели позволените за преработка части от растенията, защото ще трябва да унищожи по-ценната част от реколтата си.

Наркотично вещество и контрол
Разграничението между (легален) промишлен коноп и насажденията с канабис не винаги е ясно дори за полицейските служители, констатира в свой доклад по темата белгийският криминолог и професор по наказателно право Том Декорт. Според изнесените от него данни в ЕС е позволено отглеждането на 47 различни сорта конопено растение, чието съдържание на наркотичното вещество тетрахидроканабинол е под 2 или 3% (в зависимост от страната). Според него индустриалните сортове имат между 0.5 и 1% съдържание на психотропно вещество за разлика от наркотичния канабис, където съдържанието достига до 20%.

Аргументът, че ниви с индустриални насаждения могат да прикрият "другия" коноп, е несъстоятелен, тъй като растенията се опрашват кръстосано и единственият ефект за производителя на марихуана би бил драстично влошаване на качеството на продукта му.
По действащия в момента в България закон след отделянето на семената останалата част от конопеното растение трябва да се унищожи при специален режим. Контрол над насажденията и изобщо цялостния процес по сеене, отглеждане и прибиране на реколтата и продажба на семена упражняват Българската агенция по безопасност на храните и Държавна агенция "Национална сигурност", която следи за надлежното унищожение на неоползотворените части от растенията.