В настоящата ера на изследвания върху микробиома, ние хората трябва да разберем, че “аз” обикновено означава “ние”. Тялото ни не представлява една единствена форма на живот, ние сме комбинация от сложни и разнообразни екосистеми от микроби, които имат огромно значение за съществуването ни. Нашето здравословно състояние се определя не само от функциите на клетките ни, но също и от работата на трилионите ни невидими спътници. Генетичните отпечатъци определящи нашата биология се носят отчасти от микроскопичните обитатели на човешкото тяло, както и от собствените ни клетки.
Оказва се, че ДНК-то в клетките ни, не е изцяло наше. Над 8% от човешкия геном, всъщност не е човешки, а от вируси. Учените продължават да се натъкват на все повече вирусен код в човешката ДНК, който вероятно влияе на живота ни.
В рамките на ново изследване, учени анализирали геномите на над 2 500 души и открили 19 непознати до момента сегмента от вирусен генетичен код. Част от вирусната ДНК може би е присъствала в човешкия геном поне през последните 670 000 години.
Голяма част от генетичните секвенции са останки от изчезнали преди много време вирусни частици. Предишни изследвания обаче открили, че подобни фрагменти може да повлияят развитието на болести, като рак и автоимунни заболявания въз основата на активността им в човешкия геном.
Още по-интересното е, че изследователите открили сегмент от вирусен код, които изглежда напълно непокътнат, активирането му може да възкреси древен вирус.
Ако инфекциозния вирус бъде върнат към живота, това ще позволи на учените да разберат повече за вирусните епидемии по онова време.
Изследователите искат да разберат дали ще успеят да получат напълно функционален вирус от кода. Зесега този сегмент, наречен Xq21, е вторият подобен случай на завършен вирусен код – наречен провирус, спотайващ се в човешкия геном.
Целта на учените била да открият вирусни фрагменти след като редица предишни поучвания им подсказали, че те може би имат отношение към дадени заболявания. Тези секвенции, наречени човешки ендогенни ретровируси са всъщност ДНК версии на РНК вируси, депозиращи за постоянно кода си в човешката ДНК – клас от вируси наречен ретровируси. С времето вирусните кодове се разкъсали заради мутации, делеции или комбинации с други ДНК фрагменти. Въпреки това те все още могат да окажат въздействие върху околните гени, да се активират частично и така да допринесат за развитието на определени заболявания или да еволюират в нови гени, влизащи в състава на човешки клетки.
Множество изследвания са се опитали да открият връзка между ендогенните вирусни елементи и редица заболявания сред които и рака, но проблемът пред който са изправени учените е, че все още не са открили всички такива елементи.
За да открият още повече вирусни секвенции, изследователите използават две нови техники за ДНК анализ, търсещи хибридни ДНК фаргменти и участъци, в които се е вмъкнала вирусна ДНК. Благодарение на метода са открити 19 нови вирусни фрагмента и са потвърдени 17 други, първоначално идентифицирани.
Разбира се не всички фрагменти са открити във всички изследвани геноми. Някои са открити в едва няколко, докато други присъствали в над 75% от геномите. Провирусът Xq21, открит в Х хромозомата е засечен в 44 проби.
