Според Световната здравна организация (СЗО) милиони страдат всеки ден от магнезиев дефицит без дори да го осъзнават.

Недостигът на магнезий се диагностицира трудно, защото не може да бъде открит чрез кръвно изследване. По-малко от 1% от целия магнезий в нашето тяло се съдържа в кръвта, което прави изследването неточно. Само някои специализирани лаборатории проверяват червените кръвни клетки (еритроцити) за наличност на магнезий и този тест е доста по-точен, но рядко прилаган. Поради тази причина всеки един от нас трябва да следи за признаци и симптоми на дефицит. Ранните признаци за недостиг на магнезий включват умора, виене на свят, немощност, загуба на апетит и главоболие.

Проблемът е, че храната ни обеднява на минерала с годините и основната причина е високата консумация на рафинирани храни. Например - при избелването на брашното се губят 96% от магнезия, а при полирането на ориза 83%. Изследване показва, че ако през 1909г. сме приемали средно 404 мг. на ден, сега стойността е намаляла до едва 250 мг. или близо два пъти.

Магнезият е необходим през целия ни жизнен цикъл и съответно необходим на всички възрастови групи. Американският институт по медицина препоръчва за възрастни над 18 години 350 мг. дневен прием на магнезий. Според много здравни специалисти необходимата доза е дори по-висока: за мъже – 420 мг. дневно, а за жени – 360 мг. Тези дози са относителни и са препоръчителни за нормално активен човек, който има среднодневен прием на храна в размер на 2000 ккал.

Малко хора са наясно каква огромна роля играе магнезият в телата ни. Той е най-важният минерал в организма - участва в повече от 300 биохимични реакции и присъства във всеки орган на човешкото тяло. По-важен е от калция, калия и натрия, тъй като регулира всички тях.

В човешкия организъм се съдържат между 24 и 30 грама магнезий. Около 60% от общото му съдържание се намира в костите, 35% в скелетната и сърдечната мускулатура, а останалата част – в мозъка, черния дроб, и бъбреците, както и в еритроцитите.