Щефан Ридле: В Германия фирмите инвестират в „своя“ студент по 40 000 евро

Щефан Ридлe е преподавател и завеждащ Езиковия център към немското Висше училище Баден-Вюртемберг в Мозбах, което е в „топ 5“ на немските дуални ВУЗ-ове

 

- Господин Ридле, в България върви образователна реформа и сред основните промени е въвеждането на дуалното обучение. Защо това може да се превърне в силна страна на една образователна система?

 

- Училището много често теоретизира, а това, което на нас ни трябва са житейските реалности, общо взето в това е силата на дуалното обучение.

 

- Предполагам, че има български студенти във вашия университет. Какви са вашите впечатления от младите хора на България, от тяхната подготовка в българското средно образование?

 

- Има едно момиче от Плевен в момента, което учи при нас приложна информатика. Вече има взети отделни изпити и то с единица /това е най-високата оценка в немската образователна система, отговоря на 6 в българската/. Интересното е, че тя е учила в гимназия по изкуствата и след това е овладяла немски език, в рамките на една година. Че тя кара с много газ, това е ясно. Но възможността да прави много други неща, не само да учи, виждам, че й доставя огромно удоволствие. Сега в теоретичния цикъл, предстоят й пет изпита през месец май. Но ми казва, че чака с нетърпение отново да влезе в практиката, защото иска да програмира.

 

- С колко дуални партньори работи вашето учебно заведение?

 

- Само ние, в Мосбах, имаме 1000 партньори в цялата страна. Имаме партньори както в Хамбург, така и на границата с Австрия, но повечето, разбира се, са в нашата провинция - в Баден-Вюртемберг.

 

 

- С какви инвестиции участват в обучението дуалните партньори?

 

- За трите години, колкото е обучението за бакалавърска степен на един студент, дадената фирма инвестира 40 хиляди евро в него.

Това е заплатата, която на практика студентът получава, докато върви техническата част на обучението му във фирмата. При нас се редуват три месеца теоретична част на обучение и три месеца - практическа. Но фирмата плаща и още една заплата - на човека, който става ментор на студента. Но ако питате дали фирмата плаща някаква сума на университета - отговорът е „не“, защото ние сме държавен университет. Обучението при нас е безплатно. И много важен момент е, че студентите не са длъжни след като завършат да останат да работят в тази фирма, където е била техническата част на обучението им. Нямат обвързващи договори.

 

- Но младият човек, който започна да се обучава в университета и в същото време влиза на работа и във фирмата, той вече започва да изкачва стъпалата на бъдеща кариера там. Става специалист, от когото фирмата има нужда, затова предполагам, че голяма част от студентите се връщат на работа в тази фирма, когато завършат, така ли е?

 

- Да, така е, повече от 80 % се връщат на работа в тези фирми, където е било обучението им. Всъщност още през последната година на обучението този, който отговаря за човешките ресурси във фирмата, започва да пита студента дали има намерение да остане и да иска по-точна ориентация в каква точно насока може да влезе във фирмата. Дори самите студенти, докато учат и работят, вече са в някаква насока или някакво направление във фирмата, включени са в проекти, интегрирани са и когато се върнат, просто продължават да работят по тези проекти.

 

- Прави ми впечатление, че дуалната система на обучение е така подредена при вас, че произвежда специалисти, необходими на бизнеса. Всъщност тя избягва момента, в който едно висше учебно заведение започва да произвежда кадри, които обаче впоследствие не могат да се реализират, просто защото от тези специалности в дадения момент бизнесът няма нужда.

 

- При нас наричаме това, за което говорите „ефектът на таксиметровия шофьор“. Изразът е точно за това -когато висшите училища произвеждат прекалено много специалисти, за които после няма работа. И затова ние казваме: Шофьор на такси с диплом за висше образование.

 

- При нас, в България, изразът е още по-драстичен: висшисти-безработни.

 

- Всъщност ето каква е последователността на дуалната система у нас. Първо студентът си избира няколко фирми - наши дуални партньори, пише им, че иска да работи при тях, после фирмата, която го е избрала, го заявява при нас за одобрение. След това студентът си подава документите за кандидатстване от средното образование, а накрая, когато сме го одобрили, той може да се види в списъка на избраната фирма като приет за практическата част от дуалното обучение. Фирмите имат своя дългосрочна визия за развитие и точно от какво имат нужда. Затова те на практика първи избират при дуалната форма.

 

- Как университетът мотивира своите дуални партньори да участват в учебната програма?

 

- Ще ви отговоря, но отзад напред по схемата. Да вземем един магистър от университета. Той е обучаван в продължение на една година. В рамките на първата година, когато бъде назначен някъде, той така или иначе работи, но в крайна сметка е нов там и трябва тепърва да навлиза в работата. Аз, като работодател например, след време я опознавам тази личност. Когато се стигне до реалното назначение на дадено място, кого ще предпочета да назнача - този, който е дуален и го познавам като работодател от три години и се е развивал пред очите ми, или другият - който трябва тепърва да се доказва и адаптира? Май е ясно.

Когато въведохме преди време дуалното обучение, започнахме с две големи предприятия – Мерцедес, IBM и още няколко по-малки. И те ни посочиха от какви кадри имат или ще имат нужда. При нас предприемачите и професорите от университета сядат много често на една маса и обсъждат какво иска бизнесът конкретно. Така се получава координиране на образователния процес.

 

- Има ли държавни облекчения за фирмите, които участват в дуалното образование?

 

- Не, те го правят поради личния си интерес. А според нуждите на дуалния ни партньор ние сме в състояние да реагираме много бързо. Тази есен започваме с една нова специалност, за която вече има обявени партньори. Тази специалност е свързана с новите видове енергия. Ще учим инженери за соларните паркове. Когато завършат, те веднага ще станат шефове на проекти, защото за три години, докато учат, ще са вече навътре в работата.

 

- Бихте ли посъветвал един български студент, който успешно приключи обучението си във вашия университет, да се върне в България и да работи за развитието на икономиката в родината си?

 

- Бих го посъветвал, да, защото има немски фирми, които отчасти са вече и в България. Те се стремят да назначават на работа българи, но владеещи добре немски език. Имаме добри примери в Румъния. Има немска фирма, наш дуален партньор, която изработва мансардни прозорци и вече имаме двама сътрудници в Румъния. И наши студенти се връщат в страната си, за да развиват бизнеса на фирмата там, но вече с немска заплата. 

 

Интервю на Мая Манолова

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини