Зимата на 2012 година потопи жителите на село Бисер и остави много от тях без дом. Как живеят сега, как посрещат Великден и по-силна ли е вярата им в Господ след преживяното изпитание?
Очите на леля Марийка греят, защото къщата й е пълна – посрещнала е синовете си, внучето, снаха си.
Усмивката й обаче угасва, когато си спомня за трагедията, сполетяла селото през зимата на 2012 г. Водата почерни Бисер и отнесе дома на леля Марийка и на още десетки други семейства.
„Всичко сънувам - и наводнението, и болестите”, признава тя.
Плаче и от радост заради добрината на хората, построили й къща на мястото на срутения роден дом.
„Чувствам се пречистена, на такъв празник особено, аз съм си вярваща . Ето го Исус Христос, сутрин като се събудя и му благодаря, че съм жива”, казва още леля Марийка.
Дори и на празника обаче трагедията непрекъснато е пред очите им.
„Най-лошото се случи, когато водата вече идваше, защото ние бяхме на горния етаж и водата от моста, който е направен вече, дойде направо в къщата ни . Само след няколко минути къщата се срути”, спомня си леля Жана.
Еленка Стоянова също си спомня трагедията.
„Ад, страшен ад! Викам на мъжа ми: Господ да ни пази. Добре че сме двамата, ако отиваме двамата ще отиваме. Добре че мина, защото е страшно”, казва и тя.
Новите големи къщи, които хората получиха днес единствено напомнят, че Бисер е било потопено и възкръснало.
След потопа в селото дойде завистта заради хубавите къщи, които не всички получиха. „Още има комшии, които не си говорят”, разкрива леля Жана.
„Господ е добър. Аз смятам, че за всички е добър, но всички не го признават”, отбелязва Пенка Керезова.
С признанието идва и пречистването. „Разбира се, че сме по-пречистени и се радваме на децата, да са при нас, да е пълна къщата в тези празници”, казва Еленка Стоянова.