А защо беше цялото това бързане?
Депутатите бързаха, защото великденската ваканция настъпваше и шансът скандалните текстове да "минат между капките" беше още по-голям. Това доведе до "безредици в пленарната зала", както се изрази председателя на НС Цецка Цачева. Опозицията поиска оставки, управляващите отговориха с призиви за запазване на стабилността.
Заговори се и за фалшиви доклади, внесени от парламентарна комисия. Нещо, което досега не се беше случвало в цветната политическа история на страната ни.
Какво свършиха?
Това може би е въпросът, който всички си задават.
Накратко, направиха гласуването на избори задължително, но не въведоха стимули и наказания.
Въведоха квадратче "не гласувам за никого" в бюлетината. Той обаче ще се брои за валиден, но няма да се брои за никоя партия, нито ще влиза в базата, която определя 4-процентовия праг за влизане в парламента.
Избраха секции в чужбина да има, но само в посолства и консулства, ама май ще може и извън тях.
Въведоха и машинно гласуване, въпреки че пари за машини няма, затова само за 500 секции, като само в София секциите са 1500.
Ще има и електронно гласуване, евентуално от 2018 година, а референдумите ще могат да са с избори, въпреки че първо приеха такава забрана.
Във всички тези промени депутатите пропуснаха да предвидят как да бъде ограничена покупко-продажбата на гласове, как да се елиминира контролираният вот - било то с пари или с корпоративните методи на моркова и тоягата.
Преговорите на парче и стремежът да се угоди на всички парламентарни групи доведе до създаването на уродливо творение, което според анализаторите ще доведе до хаос.
"Вие не разбрахте ли, че целта не е да гласуваме? Смазаните изборни машини ще мобилизират партийната си номенклатура, зависимите от властта хора и социално най-слабите в циганските махали, за да моделират правилния резултат. Отново за тях", написа Иван Бедров в свой анализ по темата. И е прав.
Не е ясно обаче дали всичко това си струва и дали управляващите ще успеят да си изсърбат попарата, която самите те надробиха.
