Промените в Изборния кодекс станаха повод за неочаквана промяна във формата на управляващата коалиция.

Във вторник следобед от АБВ обявиха, че на заседание ръководството на формацията е взело единодушно решение да предложи на предстоящия конгрес в неделя партията да преустанови подкрепата си за правителството и да изтегли представителите си от изпълнителната власт. Зам.-председателят на АБВ Румен Петков посочи като мотив начина на правенето на политика, който той определи като "вреден". Пример за това според Петков било приемането на Изборния кодекс. Петков уточни, че АБВ не са били поканени на срещата на мнозинството и премиера по повод ветото на президента на текстове от кодекса.

Малко по-късно социалният министър Ивайло Калфин депозира оставката си, която беше приета веднага от премиера Бойко Борисов.

Макар и анонсираният повод за оттеглянето на АБВ от коалицията да е Изборният кодекс, причините вероятно са по-сложни от това. Зад напускането може да се крие и е по-сложна стратегия за сближаване с БСП и засилване на опозиционния тон отляво срещу това управление.

Какво става с Изборния кодекс?

Междувременно дебатите за изборния кодекс между останалите партии в управляващата коалиция стигнаха до някакъв компромис. Патриотичния фронт (ПФ) е за отхвърляне на ветото на президента Росен Плевнелиев върху текстовете от Изборния кодекс, които регламентират разкриването на секции в чужбина, но са склонни да приемат предложението ограничението на местата за гласуване зад граница да се не отнася за страните от Европейския съюз. Малката крачка назад стана по време на разговорите на ръководствата на партиите от мнозинството - ГЕРБ, РБ, ПФ, на която присъстваха премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът по коалиционната политика Румяна Бъчварова. Там обаче не присъства представител на АБВ.

Срещата в парламента първоначално беше анонсирана от министър-председателят като разговор с ПФ снощи при негово участие в предаването "Свободна зона" по TV+, но изненадващо във вторник сутринта Борисов влезе в парламента, придружен от министъра на здравеопазването Петър Москов, а в кабинета на председателя на Народното събрание Цецка Цачева бяха и съпредседателят на парламентарната група на РБ Найден Зеленогорски и депутатът Димитър Делчев.

Не стана ясно защо не присъстваха другите партньори от мнозинството - АБВ и дали наистина не са били поканени.

Малка крачка назад

След срещата стана ясно, че няма отстъпление от позицията на фронта по наложеното от президента вето на спорните текстове. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов заяви, че ПФ не са склонни да го подкрепят. Уточни обаче, че по време на разговорите са чули разумни предложения, които допълнително ще бъдат обсъдени и "в бъдеще да се излезе с нова законодателна инициатива". Другият съпредседател на фронта Красимир Каракачанов обясни, че са склонни да подкрепят ревизия на т. 2 от чл. 14, който засяга гласуването на българските граждани в страните от ЕС. Пред "Капитал" Каракачанов каза, че ПФ биха подкрепили връщането на старото положение, при което секции се откриваха в градовете без ограничение при подадени 100 заявления за гласуване. По време на срещата това предложение е дошло от представителите на РБ. Лидерът на ВМРО обаче уточни, че това може да стане само, ако ветото на президента бъде отхвърлено и след това се внесе нов ЗИД на Изборния кодекс. "Вариантът с приемането на ветото за нас е неприемлив", каза Каракачанов. Той за пореден път заяви, че целта на приетите по предложение на ПФ спорни текстове не е била да ограничи правата на българските граждани, а "да гарантира националната сигурност" и "да не се допусне други държави да организират избори".

В изказванията на двамата съпредседатели на фронта обаче присъстваха думите "стабилно и силно правителство", противно на заплахите им от предишните дни, че, ако ветото на президента бъде прието от парламента, те ще напуснат мнозинството.

Спорният въпрос

След срещата от ГЕРБ не казаха категорично каква ще бъде позицията на парламентарната група при гласуването на ветото, но Борисов даде да се разбере, че депутатите му ще подкрепят предложената от Плевнелиев ревизия на текстовете. "Спирането на ограничаването на конституционни права са нещо, за което ГЕРБ е гарант и настояваме ветото да бъде прието", каза Борисов.

Засега обаче остава спорен въпроса как ще гласуват българите извън страните от ЕС. Според върнатия от президента текст от Изборния кодекс в държавите извън ЕС ще може да се открива само една секция и само в градовете с над 1 млн. жители, в които няма дипломатическа мисия на България, при наличие на поне 100 заявления. Рестриктивната мярка беше приета най-вече заради гласуването в Турция, но тя засяга и българите, които живеят в Канада и САЩ.

От мнозинството казаха, че предстоят още срещи за намирането на решение и по този въпрос.