Народните представители отхвърлиха ветото на президента върху спорените промени в Изборния кодекс, ограничаващите изборните права на българите зад граница.

Със 135 гласа "за" (ГЕРБ, 12 депутати от РБ, ПФ, БДЦ и "Атака"), 27 "против" (ДПС, 3 депутати от РБ и независими) и 3 "въздържал се" депутатите подкрепиха текстовете, върнати от Плевнелиев за преразглеждане. От БСП и АБВ не участваха в гласуването

По време на продължилите над 3 часа дебати депутатите от ГЕРБ не се изказаха. Думата не взеха и от парламентарната група на БДЦ.

"Ако вие отхвърлите ветото, ще дадете ужасяващ знак на българската диаспора", каза лидерът на ДСБ Радан Кънев преди гласуването. Според него общностите на българите зад граница ще бъдат прекършени в желанието им да участват в изборния процес. Реформаторът дори заяви, че отхвърлянето на ветото ще доведе до разделение на хората в страната, защото "ще бъде нанесена тежка обида на българските граждани от турски произход".

Валери Симеонов от ПФ отговори, че Кънев не говори с факти и аргументи, а с лъжи. Той каза още, че и в момента в ЕС има възможност да се "открият безброй секции". "Кошмарни за българите в чужбина са говорещите глави от Протестна мрежа, които са узурпирали правото да говорят от името на всички българи в чужбина”, каза още Симеонов.

Другият съпредседател на ПФ Красимир Каракачанов пък призна, че в приетия Изборен кодекс е допусната грешка. "Не трябваше да приемаме в страните от ЕС, в градовете, в които има дипломатически представителства, да се гласува само в тях", каза той.

По време на дебатите депутатът от гражданската квота на РБ Петър Славов заяви, че вчера от БСП са заявили, че ще подкрепят ветото, но според него това няма да стане. "Ще ви наблюдавам много внимателно как ще гласувате и дали ще изпълните заявката си", каза той.

АБВ пък поискаха да се създаде експертна група към парламента, която в рамките на една година да изработи чисто нов Изброен кодекс.

Найден Зеленогорски пък заяви, че обсъждането е дало шанс на много хора да изкажат от парламентарната трибуна политическите си позиции, а "всъщност ветото е просто една технология". "Най-важното е какъв ще бъде резултатът, а не едно просто гласуване", каза той.

Според независимия депутат Георги Кадиев пък гласуването в правната комисия на спорните промени в Изборния кодекс е било "абсолютен фарс", защото "6 депутати гласуваха от името на 17". Това прави " той напомни и за "фалшивия доклад" на комисията в последния ден преди ваканцията на Народното събрание.

В отговор социалистът Валери Жаблянов заяви, че депутатите от Столетницата няма да участват в гласуването. 

От ДПС пък подчертаха, че това вето е "една политическа позиция на президента". По думите им е трябвало и други текстове от наскоро приетите промени в изборното законодателство, които да бъдат върнати за преразглеждане. 

Лидерът на ДОСТ Лютви Местан пък заяви, че решението на президента за налагане на вето е правилно. "Трябва да спрем едно фашистко изстъпление, заложено в Изборния кодекс ", каза той. По думите му не е редно сега да се отхвърли ветото на държавния глава, а после да се направят промените в изборното законодателство. "Вотът ще покаже кой кой е в българската политика", каза бившият лидер на ДПС.

Той припомни и решението на Европейския съд за правата на човека да осъди държавата в Страсбург заради частичното касиране на вота в турските секции на парламентарните избори през 2009 година. Съдът постанови, че касирането представлява "недопустима намеса в избирателното право".

"Европейският съд по правата на човека е със сходен авторитет, който е сходен на този на конкурса Евровизия", отговори Магдалена Ташева от "Атака". Тя пък заподозря, че наложеното вето е част от предизборната кампания на държавния глава за предстоящите президентски избори.

Още вчера зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов намекна, че ветото ще бъде отхвърлено. След поредната среща между ГЕРБ, РБ и ПФ, той заяви, че трите партии ще гласуват еднакво за ветото. Междувременно Патриотите дадоха ясно да се разбере, че няма да подкрепят президентското вето, а ако случайно то мине - ще оттеглят подкрепата си от властта.

Малко преди гласуването и съпредседателят на ПФ Красимир Каракачанов заяви, че се върви към отхвърляне на ветото и внасяне на нови нови промени в Изборния кодекс, с които правилата за гласуване в чужбина да бъдат променени. След срещите през последните седмици, днес сутринта управляващите са се разбрали какви точно да бъдат промените. Предвижда се таван за разкриване на секции в чужда страна - максимумът да е 35. Реформаторите искаха таванът да е 50, а Патриотите - да е 20. Ще бъде намален и броя на заявленията за отваряне на секции. В приетите миналия месец промени те са 100, но се очаква да бъдат намалени на 60.

Вчера правната комисия прие ветото на президента, но няколко часа по-късно Цветанов заяви, че при гласуването в зала депутатите от ГЕРБ ще се съобразят с "политическото решение" след тристранната среща между партиите във властта.

Депутатите приеха спорните промени в Изборния кодекс в края на миналия месец. С измененията бяха ограничени правата на българските избиратели в чужбина. Тогава първоначално беше прието предложението на Патриотичния фронт (ПФ) извън страна да се гласува само и единствено в дипломатически представителства - посолства и консулства. Ограничението обаче обхващаше и ЕС, въпреки че беше мотивирано с контролирания вот в Турция.

След протести на българите зад граница депутатите отстъпиха малко – в градове от ЕС без представителства ще могат да се откриват секции, но ако има посолство или консулство, ще се гласува само в него. С други думи, в големи градове с много българи, като Лондон, Париж, Мадрид, опашките ще са огромни и това вероятно ще направи гласуването невъзможно за много хора. Режимът за страните извън ЕС е още по-рестриктивен според приетите промени в Изборния кодекс.

Отстъпката на управляващите не спря протестите на българите в чужбина. Те призоваваха президентът Росен Плевнелиев да наложи вето на спорните промени. В началото на този месец държавният глава наложи вето на новите правила за гласуване в чужбина.