Предложението на комисията от скулптори, архитекти и експерти да бъдат махнати от центъра на Хасково паметниците на Завистта, Кауна и Ари, предизвика истинско цунами в общественото пространство през последните дни.

Вчера бе разпространено отворено писмо до министъра на културата Вежди Рашидов, в което се настоява да не разрешава унищожаването на пластиките и скулптурите. Това писмо не бе изпратено до Haskovo.net, бе публикувано в други местни медии, но без имената на подписалите го.

В стремежа си да предаде всички гледни точки по горещата тема от последните дни, Haskovo.net издири писмото до министъра и го публикува изцяло, заедно с подписите под него. По-долу публикуваме и интервю с архитект Янчо Апостолов, член на комисията за паметниците. За да предадем всички възможни гледни точки по случая, издирихме и становищата на други двама членове – скулпторът Златан Стоилов и литераторът Йордан Нанчев, подписали протокола на комисията с особено мнение.

Отворено писмо – вопъл от група хасковски интелектуалци

Уважаеми господин Министър,

Обръщаме се към вас с огромна болка, за да Ви информираме, че извън здравия разум, в град Хасково се случват необясними неща.

Новото ръководство на града, още от първия ден на своето управление, започна разрушителна дейност и унищожение на пластиките и скулптурите в нашия град без каквото и да е зачитане на авторите и техните творби. Единственото им обяснение е, че са поставени там по времето на бившия кмет на града Георги Иванов. Като творец и скулптор, Вие знаете че само времето е истинският фактор, който дава оценката на едно произведение. Никакви трибунали, като назначената със заповед на кмета на Хасково и действаща от 16.05.2016г. Комисия, не са критерий, а само спомени от мрачните години на тоталитаризма. Със сигурност Вие, а и ние, ясно и твърде болезнено.

Цитираме думите на старши експерта в ръководеното от Вас министерство арх. Елена Врабчева, която е член на въпросната комисия:“Според сега действащия закон за културните паметници поставянето, премахването или преместването на паметниците става с разрешение на Министерството на културата. Това се отнася не само за паметници в общоприетия смисъл на думата, но и за пластики, скулптурни композиции, дори за паметни плочи“.

Уважаеми господин Министър,

Молим Ви, не им разрешавайте да продължават с варварските си действия. Спрете тези близки до талибанските пориви! Нека се вземат в ръце и вместо да рушат, нека правят красиви неща и са покажат позитивността си! Все пак всички живеем в този град, а той е част от България.

Информираме Ви и за това, че без каквото и да е решение на Общинския съвет-Хасково и без Ваш подпис бяха премахнати атрактивните пластики „Баба Яга“ пред сградата на общината и символът на мъдроста „Бухалът“, поставен и фасадата на общината. Не е ясно каква ще бъде съдбата на „набелязаните“ и заклеймени от същата тази комисия още два паметника и една скулптура в Хасково.

Вярваме в обективността на Вашето решение.

Арх. Янчо Апостолов: Ако искаше саморазправа, новата власт просто щеше да махне пластиките, не да прави комисии

- Архитект Апостолов, търся ви по повод отвореното писмо от 30 хасковски интелектуалци до министъра на културата, които възразяват срещу решенията на комисията за паметниците, в която членувате и вие.

- Когато едно нещо се представи в изкривен вариант, винаги се получават недоразумения, брожения и т. н. Целта на тази комисия в никакъв случай не е да премахва паметници, а да се произнесе за около 20 фигури в центъра на града, защото не всички стоят добре в пространството. Например паметната плоча срещу общината за загиналите във Втората световна война е кафява и не се четат никакви имена, а и на нея пише „Загиналите в Отечествената война“. За България тази война не е отечествена, защото никой не ни е нападал, нито ние сме се спасявали от хитлеризма. Трябва да се пише точното название и тази плоча да се почисти.

В комисията имаше различни специалисти - скулптори, художници, архитекти и всеки в своята част даде някакво мнение.

До паметника на Капитан Петко войвода например има паметна плоча, на която не й е там мястото. С нея се отбелязва благодарността на тракийските и македонските бежанци към населението на Хасково, което ги е приело в града. Двата паметника се бият и не е ясно кой е по-важният.

Една много качествена пластика, наречена „Шумът“ на Вежди Рашидов, е скрита на едно място между булевардите „Съединение“ и „Раковски“. Има такава скулптура, а тя не е достъпна за гражданите. Според мен паметникът на Ари трябваше да бъде ситуиран в градската среда, както е паметникът на Лицо, в старата чаршия, защото това не са политически личности, нито вождове или революционери. Това са хора на изкуството, които са допринесли за Хасково. Такъв паметник трябва да има и на Тома Измирлиев, както и на други хора, които имат някакви заслуги за тоя град.

Освен това има паметни плочи, които никой не ги вижда. Пример за това е тази на Бившият профсъюзен дом, има паметна плоча за загиналите при трудови злополуки. Никога не я бях виждал. Ако не ми бяха заострили вниманието, никога нямаше да я видя. Не се слагат така плочи.

В градските пространства има паметници, художествени скулптури и пластики. Пластиката е декоративна и създава настроение, а един паметник насочва към размисъл, към памет.

- Според закона поставяне, преместване, изобщо всякакви действия с тези паметници трябва да стават с разрешение на министъра на културата.

- До 90-та година имаше Държавна комисия. За да сложиш нещо, трябваше да бъде санкционирано от държавна комисия. По-късно тя беше закрита. Но от 2011 г. е възстановена. Има и Закон за паметници за културата и би трябвало да се спазва. Ако направиш една сграда и тя няма разрешение за строеж и необходимите книжа, тя е незаконна и подлежи на събаряне. Същото и при паметниците. Ако сложиш един паметник без разрешение, то той е незаконен. Тези пластики, за които говорим, са поставени без разрешение, след 2011-а, когато влиза в сила закона. Премахването обаче става законно, с разрешение на министъра на културата. Аз лично бях против премахването на Баба Яга и Бухалът, защото те създаваха някакво настроение.

- Фактът, че беше назначена комисия от общината за оглеждане на паметниците, може ли да се приеме като разчистване на сметки между бившата и настоящата власт?

- Не мога да кажа, не е моя работа да давам оценки. Категорично обаче тази комисия не бе нарочно назначена да премахва паметници. Още когато се сформираше, никой от общината дори не е намекнал за такова нещо. Но пък ако новата власт искаше да разчиства сметки със старата, просто можеше да ги махне тези паметници на общо основание, защото както казах, са поставени без разрешение на министъра на културата. Вместо това бе създадена комисия, която да ги огледа.

- Пластиката Каунь не е ли обидна за хасковлии?

- Всеки човек има различно мнение. Човек е велик, когато се шегува със себе си. Там има няколко елемента, които някак си не са... Трябвало е да се намерят по-подходящи места за тези пластики. Целта на комисията е не да се премахват паметници и скулптури, а да се подобрят.

Мисля, че малко се преекспонира дейността на комисията. Тя не може да премахне нищо, има си начини и ред.

Становище на Златан Стоилов, скулптор:

“На първо място моето категорично мнение е, че пластиката “Паметник на завистта” е изцяло несъстоятелна и трябва да бъде отстранена от градския площад. Съжителството й с емблематичния за града Паметник на Незайния воин и сградите на Областния съвет и на Регионалната библиотека е абсолютно недопустимо. Центърът на Хасково не е място за демонстриране на власт и налагане на лични амбиции, за рачистване на скрити сметки между институциите – Кметството и Областната управа. В този смисъл паметникът внушава чувство на заплаха срещу несъгласните, разделя и противопоставя хората и поражда напрежение в града. Едва ли някой ще се съгласи, че Георги Иванов е възвисен митологичен герой, който лети безкористно, а злите сили около него възпират героичния му устрем. За художествено-естетически качества на паметника въобще не може да се говори. Такива обекти не се възлагат на примитивисти. Истерията, с която някои защитават “Завистта” показва, че не го правят заради изкуството, а от някаква криворазбрана солидарност, породена от субективизъм и частни интереси. С този паметник беше опетнено името на града и загрозена централната му част, което е недопустимо и от художествена, и от чисто морална гледна точка.

На второ място - “Хасковски каунь” е направен по идея на актьора-самодеец Янко Митев, който получи неочаквано широки възможности за изява по време на предишното кметско управление. И не се поколеба да ги използва. Трудно е наистина да се измисли и създаде нещо по-отвратително от този т. нар. “паметник”. И от този начин на отношение и общуване между някои хора, наричащи себе си, уж на шега, “кауни”. Но това си е лично техен проблем на възпитание и манталитет. Нека го правят помежду си, но да налагат подобна норма на поведение на един цял град, това граничи с колективна гавра и недопустимо самоуправство. Подобно скулптурно недоразумение, тази безформена тенекиена глава, потопена в бъчва, трябва час по-скоро да се махне от централната градска част, за да не продължава да буди присмех и удивление у гражданите и гостите на Хасково.

На трето място – темата “Аспарух Лешников” е много благодатна за художествено пресътворяване. В нея има забава, веселие, артистичност, поза, смях, спомени. Тя не може да се решава по традиционен начин като гробищен паметник. Като паметник на Брежнев, да речем. Звучи тоталитарно и изглежда така. Благодатната тема в случая е проиграна и затова следва паметникът да бъде премахнат и да се възложи изработването на нов паметник на известния хасковлия, прославил града и страната ни далеч зад граница.

На четвърто място моето мнение е, че във фигурата на Лицо е изобразен един бездомник и клошар. Аутсайдер, а не човек на изкуството. Гипсиран е като за снимка в много сложна, сбъркана анатомична поза. За мен този паметник внася подтискаща атмосфера в една улица с дълга история. Това не е бил и не може да бъде Лицо.

Мисля, че това бяха най-важните акценти, които бих искал да споделя по време на дискусията и които следва да бъдат отразени в официалния протокол. Моля това мое становище да се счита неразделна част от него.

Становище на д-р Йордан Нанчев:

(Със съкращения)

...

2.Монументалната пластика „Хасковският Икар” или „Паметник на завистта” следва незабавно да бъде демонтирана и преместена в крайградските зони за отдих. На мястото на откраднатата фигура „Икар” на Альоша Кафеджийски например. Нейният постамент е още запазен на алеята към Кенана. В проекта на този „паметник” е заложена оригинална идея, присъща на националния характер не само на българина, но и на човека въобще. Завистта е характерен белег на родната народопсихология, което нееднократно е подчертавано и в трудовете на основателя на тази наука у нас Иван Хаджийски, и в литературата. „Ако някога в България се роди гений, това ще бъде „геният на завистта”-пише Елин Пелин. В това именно е рационалната същност на идеята за този паметник и ако той беше възложен с конкурс и изработен професионално наистина би се превърнал в уникална забележителност. За съжаление изпълнението на фигурата е грубо, нехудожествено и неестетично, което превръща добрата идея в гротеска. Връх на неграмотността и безвкусицата е указателната табела в подножието на фигурата, която не е необходимо въобще да бъде коментирана. Централната градска част на Хасково следва час по-скоро да се очисти от този паметник - ярка и срамна проява на кича в изкуството.

3.Последното с пълна сила се отнася и за т.нар.”Хасковски каунь”, който по никакъв начин не допринася за естетизиране на околното пространство. Той по-скоро свидетелствува за властническа безотговорност, за отречения днес авторитарен стил на управление и несъобразяване с мнение, различно от това на тези, които са го замислили и осъществили. При това в случая отново не е спазен законоустановения ред за поставянето на подобни паметни знаци – след общоградско допитване или поне с решение на съответния орган на местното самоуправление – Общинския съвет. Рекламният текст, с който е представен този „паметник”, който ни беше прочетен по време на обсъждането, говори за инфантилизъм и липса на интелект, за ниско ниво на образованост и писмена култура. Ето защо „Хасковски каунь” следва да бъде демонтиран и скрит в хранилищата на Регионалния исторически музей, където да се запази и показва след години като рецидив и белег на тоталитарния манталитет от миналото, като символ на пошлостта и антиестетизма.

4.По същите причини и тоталитарният бюст-паметник на Аспарух Лешников, поставен в ротондата на парка между двата бизнес-центъра, също следва да бъде прибран на съхранение в хранилището на музея. Освен, че е казионен на вид и не блести с каквито и да било художествено-естетически качества, той е и чужд на спомените за личността и артистизма на прочутия певец и музикант. Този бюст-паметник също като „Завистта” и „Кауня” е плод на злоупотреба с еднолична власт, на самонадеяност и бездуховност и също като тях загрозява градската среда вместо да я облагородява и разкрасява. Подкрепям идеята да бъде обявен конкурс за нов паметник на Аспарух Лешников, който да отговаря на качествата и личността на световноизвесктния артист, родом от Хасково.

….

8.Предлагам скулптурата ”Реката” на Величко Минеков да бъде преместена от сегашното си местоположение и поставена в зелената площ на завоя на реката между пощата и бившата печатница. На самия бряг на реката от вътрешната страна на завоя, отляво по посока на течението, има подходящо място за това.

9.Скулптурата ”Шумът” на Вежди Рашидов е нормално да бъде преместена и възстановена на първоначалното си място край реката срещу моста и бившия Партиен дом, където още стърчат железата, които някога я крепяха.

10.Бих отбелязал накрая, че на Паметника на хасковските възрожденци липсват много имена на видни личности, свързани с града ни.

….

По отношение на останалите обекти подкрепям записаното в протокола.

Екип на Haskovo.net