Преди няколко месеца Ивайло Шопски и съмишлениците му решават да обикалят страната и да припомнят на хората българската история. Те създават читалище на 4 колела и пътувайки разказват истории за България.

„Читалището, наред с мартеницата и обретницата - това са трите най-български символа. Читалището знаете през Възраждането каква роля е имало. В него се случва целият обществен живот. То е огънят, който е запалил сърцата на хората”, казва Ивайло Шопски.

Още от дете той с любопитство изучава миналото ни.

„Реално от шести клас се запалих по историята – благодарение на учителката ми по история, която носеше в себе си една любов, която успя да предаде на повечето от нас. Буквално смилах всяка една историческа книга, която ми попаднеше”, разказва още Ивайло.

Преди година решава, че най-добрият начин да предаде знанията си е буквално да ги докара до всеки град и село в страната. В читалището на колела прави пълен преглед на историята.

В читалището можете да видите автентични оръжия, снимки, книги, писма и исторически предмети.

„За мен една дървена лъжица, ако е стара, е най-ценна, защото носи история в себе си. Ето една камичка – това е габровска ергенска кама, която е съвременник на Васил Левски. Ето тук имаме пушка от Априлското въстание. Най-старият експонат е руска кавалеристка сабя от 1832-ра година”, обяснява собственикът на иновативното читалище.

А пред автобуса получавате урок по история и география. Заедно с Ивайло Шопски история на колела преподават и Анастас Величков и Петя Симеонова. Петя организира седенки.

„Ще разказваме български приказки, ще се запознаваме с предмети, с бита на българите, легенди ще включим, различни игри. Като идеята не е да ги връщаме и да обясняваме колко е добро миналото и как то е по-хубаво от това време, в което те живеят. Идеята е те да познават миналото си”, казва Петя.

Искрата на любопитството се пали бързо у малки и големи.

„Имам страха, че някак си българското започва да бяга от нас. Някак си започваме да се срамуваме, че сме българи. Нещо, което не ми се иска да го казвам, защото това е нещо ужасно. Ние трябва да накараме нашето бъдещо поколение да се гордее, че сме българи. Защото не го ли направим – ние малко по малко ще си отидем като нация”, свята Анастас.