Дора Белевска: Плача, когато си спомня за любимите си ученици

Дора Белевска е на 85 г. и е бивш учител по руски и български език и литература. Има 40 г. стаж в хасковски училища. Последно е преподавала в полувисшия медицински институт. Написала е и няколко книги - „Есенни кичури“, „Пред олтара на съвестта“, „Неспокойно сърце“ и други. Все още пише, но финансирането на книгите я възпрепятства.

Казва, че обича учителската професия и все още се интересува от случващото се в сферата на образованието.

- Г-жо Белевска, как се чувствате в навечерието на 24 май, какви спомени ви навява този празник?

- Този празник за мене е най-българският. Той трябва да бъде народният ни празник, наред с 3 март, защото ако нямаше духовната свобода, ние нямаше да сме това, което сме сега.

- Как се празнуваше навремето 24 май?

- С много тържества и манифестации, с маршировки по главната улица. Като започнат да свирят по улиците „Върви, народе възродени“, се вълнувах така, както сега.

- Какво ви даде учителската професия?

- Всичко. Най-много тази духовност. Затова казвам винаги духът трябва да е млад. Ще кажа един куплет от едно мое стихотворение:

„Духът ми млад да не старее,

с живота да флиртува, да тича волно,

да лудее докато свят светува,

остарявам физически, но духът ми да е млад.“

- Липсва ли ви класната стая и дъската?

- Всичко – и първия звънец, и класната стая, и учениците, защото съм имала чудесни класове. Бяха такива класове, от които душата ти се пълни. И сега като си спомням - имах един випуск от осмокласници, които постъпиха в бившата 2-ра гимназия, по-късно повечето от тях влязоха на във висши училища, с изключение на двама-трима, които бяха приети в полувисши институти. Плача, когато се сетя за тях.

- Каква е разликата между настоящите и бившите учители?

- Огромна е. Изразява се в чувство за безотговорност на съвременните учители. Не всички, но болшинството са така. Просто нямат заплати, които да ги мотивират.

 - Ниските заплати ли ги демотивират?

- Не знам. Предполагам, че и взискателността от Министерството на образованието.

- Кой е ключът за усъвършенстване на образователната система?

- Отговорността към младото поколение, което живее в съвсем друга среда. Виждам, че децата нямат интерес към това, което се преподава.

- Защо децата изгубиха интерес? Има голяма разлика между сегашното и предишното поколение.

- Може би заради политическите събития. Промените, които настъпиха. Ние живяхме в една обстановка, после вече се промениха нещата. Сега живеем в друг ред, малко уж свободни. Но свободата се разбира по друг начин – не като средство за изява, а като свободия. Просто да си поживеем без да се трудим, без да попълваме душата си с духовното.

- Необходима ли е генерална промяна в образователната система, за да може нещата да тръгнат в по-добра посока?

- Дисциплината, няма дисциплина.

- Тя идва от учителите.

- И от учителите, и от цялата ни политическа система.

- От доста години насам са на мода частните уроци, което си е бизнес в образователната система. Преди години сякаш нямаше частни уроци.

- Имаше, аз също съм давала, но не съм взимала стотинка за това. Идваха ученици да им окажа помощ, но би било обидно да ми предложат пари, защото, да кажем, съм подготвила едно дете например за Езикова гимназия. А сега само се гледа парата, нищо друго.

- Какви са ви спомените от 40-те години учителски стаж?

- Ние никога не сме клюкарствали в училище, не се занимавахме с интриги. Ние говорихме само за училище, за работа, къде се изявяват нашите ученици. И досега помня моите ученици и знам кой какво е завършил, какво семейство е създал и какви деца е възпитал.

- Има ли все още всеотдайни и качествени учители?

- Много рядко. Има и млади, и по-стари. И по мое време имаше по-безотговорни учители, но те бяха по-малко и те бяха за присмех.

- Някой от семейството последва ли учителската ви професия?

- Не. Синът ми стана архитект, внукът ми завърши международни отношения. 

Интервю на Ива Иванова

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини