Всеки има своето отношение към пиърсинга, а пиърсингът от своя страна има хилядолетна традиция. Едни смятат, че пиърсингът е глупава екстравагантност, която може да ни струва от 50-тина до няколко хиляди лева, в зависимост от това колко скъпо бижу сме решили да си поставим. Други смятат, че е излишна болка, която е безсмислено да си нанасяме сами, при условие, че и без това хората си имат достатъчно грижи и болести, за да си нанасят и още. Но какво ли не правим в името на красотата и на модата. На това да изразим себе си, да бъдем различни. Да демонстрираме, че сме по-напредничави, по-свободомислещи, по-смели и по-екстравагантни – с една дума, различаваме се стопроцентово от тълпата. Е, Фройд може би би твърдял, че сме комплексирани. Но хората поставят световни рекорди и влизат в книгата на Гинес с тези си свои странности и комплекси.

Пиърсинг може практически да си направите навсякъде по тялото – стига да ви стиска, стига да търпите болка и да искате сами да си я причините. Най-безобидният пиърсинг е на ухото. Да се продупчи меката част на ушенцето на бебето е най-безобидното – та нали е момиченце – трябва да си личи.

реклама
Следва продупчване по протежение на цялата ушна мида, пиърсинг на веждата, на устната, на пъпа, на зърната на гърдите, на носа, на езика, та дори и на гениталиите. Най-нежната част – клепачът също не е подмината – най-смелите си слагат пиърсинг и там.

Пиърсингът не е привилегия само на момичетата, все повече момчета опитват да се украсят тук там. Но дали е до смелост? Всеки сам си решава как ще изрази своята смелост, своята неповторимост и своя стил. Тези, които са решили, че могат да изразят себе си, своите убеждения и мисли посредством пиърсинга днес могат да го направят свободно.

У нас пиърсингът беше едно от децата на демокрацията, когато решихме, че всичко, което е било забранено до момента вече е белег на модерност, на разкрепостеност, на европеизация. Дали това е така? Е, съвсем друг въпрос.

Пиърсингът всъщност има прастара традиция. Първият пиърсинг е открит на мумия в глетчер, която датира от 4000-5000 години. Пиърсингът е бил белег на ранг в някои от индианските племена, споменава се за него и в Библията. Днес като че ли е символ на бунтарство и желание да разчупим статуквото. Като моден аксесоар няма нищо лошо. Като желание за изразяване на нашата артистична същност също.

Единственото лошо е, че някои тийнейджъри го приемат като стъпка към по-хард бунтарство като това да пробваш дрога, да опиташ стил на живот, в който си наистина интересен, център на внимание си, но за съжаление закратко. Защото, ако пиърсингът е мода, естетика и дори традиция, съвременният синоним за хероина е най-често преждевременна смърт. Затова и много родители се ужасяват, когато видят любимите им деца с какъвто и да е безобиден пиърсинг, първата им мисъл е, че детето сигурно е тръгнало по пътя на дрогата. Пътят, от който няма връщане. И именно подрастващите са онези, които трябва да разчупят това статукво и тези страхове у родителите си и да докажат, че пиърсингът може да е изкуство и да няма нищо общо със съвременните пороци.