"Прекалено много любов е толкова лошо, колкото и пълната липса на любов"
Флорентино Ариса
Едно цяло съзвездие от латиноамерикански писатели нахлува на европейската литературна сцена през 60-те и 70-те години на миналия век. Това са Алехо Карпентиер, Хорхе Луис Борхес, Марио Варгас Льоса, Карлос Фуентес, Габриел Гарсия Маркес. Книгите им буквално превземат европейския пазар, като връщат в съзнанието на преситения от високоестетически литературни произведения европеец - шума на улиците, карнавала, оживлението на тълпата и позабравени страсти.
Роденият в Колумбия Габриел Хосе Гарсия Маркес често е сочен като най-известният представител на магическия реализъм. Започва кариерата си като репортер, а първата му голяма творба „Relato de un naufrago" („Разказ за едно крушение") излиза през 1955 г. През 1967 г. публикува най-известният си роман "100 години самота", продаден в над 10 милиона екземпляра. Следват "Никой не пише на полкавника", "Хроника на една предизвестена смърт", "Есента на патриарха" и др. През 1983 г. получава Нобелова награда за цялостно творчество. Две години по-късно издава "Любов по време на холера".
През 2007 година излиза филм по знаменитият роман. Режисьор е Mike Newell, а в главните роли са Хавиер Бардем (Фл. Ариса), Бенджамин Брат (д-р Урбино) и Джована Медзоджорно (Фермина Даса). Саундтракът към филма записва колумбийската звезда Шакира.
Тривиално е да се каже, че това е една любовна история, въпреки че тя наистина е такава. Триъгълник от страсти, в който са оплетени Флорентино Ариса, Фермина Даса и Хувенал Урбино. Флорентино Ариса е блед, измъчен юноша, с вид на подхвърлено дете, облечен в смешни погребални дрехи, но горящ в пламъка на неутолима любовна мъка и желание. Обектът на неговите чувства е девойката Фермина, която първоначално откликва, но след "лечебна" раздяла се отдръпва. Тя се омъжва, без любов, за д-р Хувенал Урбино, но в дълголетният им и хармоничен семеен живот се появяват пълнота и щастие. Ариса изживява мъчително своята страст. Неспособен да я потуши или забрави той се отдава на мимолетни, по-скоро сексуални, отколкото любовни увлечения. През годините той разбира, че д-р Урбино всъщност обожава съпругата си и "че той и мъжът, когото винаги бе имал за личен враг, са всъщност жертви на една и съща съдба и търпят произволите на една и съща страст...За пръв път през тези безконечни 27 години на очакване Флорентино Ариса изпита пробождаща болка, че този възхитителен човек трябва да умре, за да бъде той самият щастлив."
И това се случва. След смъртта на д-р Урбино, вече надхвърлили 70-те години, Фермина и Флорентино се намират отново, преоткриват любовта и се впускат в отчаяно приключение. В залеза на живота си те отпътуват с един от корабите на Ариса. В желанието си да съхранят тези последни мигове заедно, да се насладят на дълго бленуваната любов, Флорентино заповядва да се издигне жълтият флаг на холерата. Така, белязани със знака на смъртоносната болест, те отиват и се връщат, без спирка, едно безкрайно пътуване до последните си дни.
"...Те сякаш бяха прескочили трънливата голгота на съпружеския живот и бяха стигнали направо до същността на любовта.Живееха тихо като двама стари съпрузи, помъдрели от живота, прескочили капаните на страстта, отвъд бруталните подигравки на илюзиите и безплодните разочарования - бяха стигнали отвъд любовта. Бяха живели заедно достатъчно, за да разберат, че любовта е любов във всяко време и навсякъде, но става толкова по-силна, колкото повече се приближава до смъртта." Д.А.
Флорентино Ариса
Едно цяло съзвездие от латиноамерикански писатели нахлува на европейската литературна сцена през 60-те и 70-те години на миналия век. Това са Алехо Карпентиер, Хорхе Луис Борхес, Марио Варгас Льоса, Карлос Фуентес, Габриел Гарсия Маркес. Книгите им буквално превземат европейския пазар, като връщат в съзнанието на преситения от високоестетически литературни произведения европеец - шума на улиците, карнавала, оживлението на тълпата и позабравени страсти.
Роденият в Колумбия Габриел Хосе Гарсия Маркес често е сочен като най-известният представител на магическия реализъм. Започва кариерата си като репортер, а първата му голяма творба „Relato de un naufrago" („Разказ за едно крушение") излиза през 1955 г. През 1967 г. публикува най-известният си роман "100 години самота", продаден в над 10 милиона екземпляра. Следват "Никой не пише на полкавника", "Хроника на една предизвестена смърт", "Есента на патриарха" и др. През 1983 г. получава Нобелова награда за цялостно творчество. Две години по-късно издава "Любов по време на холера".
През 2007 година излиза филм по знаменитият роман. Режисьор е Mike Newell, а в главните роли са Хавиер Бардем (Фл. Ариса), Бенджамин Брат (д-р Урбино) и Джована Медзоджорно (Фермина Даса). Саундтракът към филма записва колумбийската звезда Шакира.
Тривиално е да се каже, че това е една любовна история, въпреки че тя наистина е такава. Триъгълник от страсти, в който са оплетени Флорентино Ариса, Фермина Даса и Хувенал Урбино. Флорентино Ариса е блед, измъчен юноша, с вид на подхвърлено дете, облечен в смешни погребални дрехи, но горящ в пламъка на неутолима любовна мъка и желание. Обектът на неговите чувства е девойката Фермина, която първоначално откликва, но след "лечебна" раздяла се отдръпва. Тя се омъжва, без любов, за д-р Хувенал Урбино, но в дълголетният им и хармоничен семеен живот се появяват пълнота и щастие. Ариса изживява мъчително своята страст. Неспособен да я потуши или забрави той се отдава на мимолетни, по-скоро сексуални, отколкото любовни увлечения. През годините той разбира, че д-р Урбино всъщност обожава съпругата си и "че той и мъжът, когото винаги бе имал за личен враг, са всъщност жертви на една и съща съдба и търпят произволите на една и съща страст...За пръв път през тези безконечни 27 години на очакване Флорентино Ариса изпита пробождаща болка, че този възхитителен човек трябва да умре, за да бъде той самият щастлив."
И това се случва. След смъртта на д-р Урбино, вече надхвърлили 70-те години, Фермина и Флорентино се намират отново, преоткриват любовта и се впускат в отчаяно приключение. В залеза на живота си те отпътуват с един от корабите на Ариса. В желанието си да съхранят тези последни мигове заедно, да се насладят на дълго бленуваната любов, Флорентино заповядва да се издигне жълтият флаг на холерата. Така, белязани със знака на смъртоносната болест, те отиват и се връщат, без спирка, едно безкрайно пътуване до последните си дни.
"...Те сякаш бяха прескочили трънливата голгота на съпружеския живот и бяха стигнали направо до същността на любовта.Живееха тихо като двама стари съпрузи, помъдрели от живота, прескочили капаните на страстта, отвъд бруталните подигравки на илюзиите и безплодните разочарования - бяха стигнали отвъд любовта. Бяха живели заедно достатъчно, за да разберат, че любовта е любов във всяко време и навсякъде, но става толкова по-силна, колкото повече се приближава до смъртта." Д.А.
Източник: Haskovo.NET
