Вече четири години в Южна Индия усилено дирят несметни съкровища. Районът на търсенето е огромен - до 1 000 квадратни километра в предпланините на Западните Гхати.
Жителите на щатите Тамилнаду, Карнатака и Керала смятат, че търсените скъпоценности се намират именно някъде по родните им места, опровергавайки обратните твърдения на конкурентите си.
Търсят едва ли не "съкровищата на капитан Флинт" - скъпоценности, които е скрил някъде, в хралупата на дърво или в пещера, индийската легенда, мустакатият бандит Вирапан.
В търсенето на богатото му "салдо", натрупана от нелегална търговия с ценните сандалово дърво и слонова кост, рекет на местните жители или откуп за освободените отвлечени заложници в джунглата се отправят селяни, но се случва и полицаите и ловците да не изостават.
Толкова са големи спекулациите около "имането на Вирапан", че дори граждани пристигат да го търсят.
На езика на участниците в подобни "експедиции" това се нарича "търсене на лековити билки", макар че подобен евфемизъм предизвиква у останалите само иронична усмивка.
Всички са наясно какво всъщност искат да открият тези "златотърсачи" в глухия горски гъсталак.
Вирапан не е между живите вече от няколко години, а населението по тези места продължава да произнася името му с почтителен шепот. Това е отдавнашен навик.
Престъпникът държеше в страх местните хора не едно десетилетие, понякога го преследваха и армейски дивизии, без да успеят да му направят нищо, само "авторитетът" му растеше.
Той ограбваше и убиваше, но понякога и помагаше, а за някои дори се погрижи. Вероятно именно тези единични случаи впоследствие мълвата положи в основата на легендите за "народния застъпник", като направи от Вирапан нещо подобно на индийски Робин Худ.
Да, някой трябва да защитава бедните! Когато "горският цар" получил богат откуп за отвлечената кино-звезда Радж Кумар, той се поправил малко и започнал да се разплаща щедро със селяните за оказаните му услуги.
Понякога давал за донесена храна или за купени в града лекарства с редките за тях банкноти от 500 рупии (под 9 долара). Точно те послужили като основа за разказите за съкровищата на Вирапан, които се издирват в момента.
Под секрет хората разказват, че скъпоценностите в златни кюлчета и банкноти се съхраняват в няколко сандъка, които или са заровени в джунглата, или очакват своя час в дървесни хралупи и пещери. А богатството се пази от духа на Вирапан, с когото е по-добре да не се срещате.
Търсенето на сандъците въпреки суеверния страх е завладял мнозина. Имането на бандита се издирва и най-вероятно ще бъде търсено още дълго време. И макар и с половин уста, но хората признават, че откакто полицаи убиха Вирапан, животът е по-спокоен и сигурен.
Още повече, че сега селяните от 3 индийски щата имат и свое "хоби" - в свободното си време да търсят съкровищата на "Робин Худ". Направо си имат нова цел в живота.
Жителите на щатите Тамилнаду, Карнатака и Керала смятат, че търсените скъпоценности се намират именно някъде по родните им места, опровергавайки обратните твърдения на конкурентите си.
Търсят едва ли не "съкровищата на капитан Флинт" - скъпоценности, които е скрил някъде, в хралупата на дърво или в пещера, индийската легенда, мустакатият бандит Вирапан.
В търсенето на богатото му "салдо", натрупана от нелегална търговия с ценните сандалово дърво и слонова кост, рекет на местните жители или откуп за освободените отвлечени заложници в джунглата се отправят селяни, но се случва и полицаите и ловците да не изостават.
Толкова са големи спекулациите около "имането на Вирапан", че дори граждани пристигат да го търсят.
На езика на участниците в подобни "експедиции" това се нарича "търсене на лековити билки", макар че подобен евфемизъм предизвиква у останалите само иронична усмивка.
Всички са наясно какво всъщност искат да открият тези "златотърсачи" в глухия горски гъсталак.
Вирапан не е между живите вече от няколко години, а населението по тези места продължава да произнася името му с почтителен шепот. Това е отдавнашен навик.
Престъпникът държеше в страх местните хора не едно десетилетие, понякога го преследваха и армейски дивизии, без да успеят да му направят нищо, само "авторитетът" му растеше.
Той ограбваше и убиваше, но понякога и помагаше, а за някои дори се погрижи. Вероятно именно тези единични случаи впоследствие мълвата положи в основата на легендите за "народния застъпник", като направи от Вирапан нещо подобно на индийски Робин Худ.
Да, някой трябва да защитава бедните! Когато "горският цар" получил богат откуп за отвлечената кино-звезда Радж Кумар, той се поправил малко и започнал да се разплаща щедро със селяните за оказаните му услуги.
Понякога давал за донесена храна или за купени в града лекарства с редките за тях банкноти от 500 рупии (под 9 долара). Точно те послужили като основа за разказите за съкровищата на Вирапан, които се издирват в момента.
Под секрет хората разказват, че скъпоценностите в златни кюлчета и банкноти се съхраняват в няколко сандъка, които или са заровени в джунглата, или очакват своя час в дървесни хралупи и пещери. А богатството се пази от духа на Вирапан, с когото е по-добре да не се срещате.
Търсенето на сандъците въпреки суеверния страх е завладял мнозина. Имането на бандита се издирва и най-вероятно ще бъде търсено още дълго време. И макар и с половин уста, но хората признават, че откакто полицаи убиха Вирапан, животът е по-спокоен и сигурен.
Още повече, че сега селяните от 3 индийски щата имат и свое "хоби" - в свободното си време да търсят съкровищата на "Робин Худ". Направо си имат нова цел в живота.
