"Веселият Роджър" има мобилен телефон
Пиратството е проблем, който съществува от дълбока древност. Старогръцка легенда разказва как богът на виното и веселието Дионис е отвлечен от морски разбойници за откуп. Въпреки че личността на героя е измислена, митът показва, че никой не е застрахован от напастта. Първата реална личност, за която може да се твърди със сигурност, че е жертва на пирати, е римският държавник и пълководец Юлий Цезар (І в. пр.н.е.).
Самият той пише в спомените си, че бил отвлечен и принуден да плати откуп. След като получили исканото, пиратите са строго наказани – разпънати на кръст.
Разцветът на пиратството се свързва с епохата на Великите географски открития (15-17 в.) и с борбата между Англия и Испания за морско превъзходство. Тогава се "раждат" и мнозина реални (и измислени) пирати, които остават известни и до днес.
Няма дете, което да не чувало за подвизите на легендарните Джон Силвър, Сандокан или Черната брада. Малцина обаче знаят за техните наследници през съвременността. Въпреки че пиратството от края на ХХ-началото на ХХІ век се свързва главно с незаконното разпространение на музика, филми и софтуер по интернет, плаващите под знамето на "Веселия Роджър" продължават да нападат кораби. Макар съвременното морско пиратство да е изместено като основна заплаха от международния тероризъм, то продължава да създава проблеми.
Статистиката обхваща само 10% от случаите.
По данни на Международното морско бюро в Лондон през 2006 г. са извършени 239 нападения срещу кораби, отвлечени са 188 души, а загиналите са 15.
Най-много нападнати кораби има в тесния пролив на Малака, разположен в Тихия океан между индонезийския остров Суматра и Малайзия. Обект на нападенията са най-вече търговските кораби, превозващи стоки от азиатските икономически тигри Сингапур и Малайзия. Опитите на съвместните патрули от Индия, Малайзия и Сингапур за елиминиране на пиратските акции дават частичен успех. Много от пиратите на ХХІ век поддържат "връзки" с държавни служители. Китайски митнически чиновник е осъден за помагачество на пиратите през 2004 г. Но не само в Азия "Тигърът на седемте морета" има свои последователи.
Друга любима дестинация на съвременните пирати са водите, заобикалящи Черния континент. Те заемат второ място в класацията на пиратските атаки. През тази година в Нигерия са извършени с 14% повече нападения, отколкото за същия период през 2006 г. За първите девет месеца в акваторията на Сомалия са предприети около 30 пиратски нападения. Обект отново са търговски кораби, но морските разбойници преследват и политически цели. В раздираната от анархия страна процъфтява бизнесът с храни. В териториалните води на Сомалия е отвлечен кораб на ООН, превозващ хуманитарни помощи. С тези средства се финансират въоръжени групировки. Неотдавна край бреговете на африканската държава бе похитен танкер, плаващ под японски флаг. Похитителите бяха скромни. Поискаха 1 млн. долара.
Парадокс е фактът, че през 2006 г. отвлечен от морски разбойници кораб бе освободен от ислямисти. Привържениците на радикалния ислям завзеха на абордаж отвлечения плавателен съд и освободиха всички пленници. Похитителите бяха осъдени по шериата. Ислямският закон наказва разбойниците по суша и море по един и същи начин – отрязване на левия крак и дясната ръка. Срещу пиратските набези покрай бреговете на Сомалия се обединяват дори и идеологически врагове. През октомври морски съд, принадлежащ на една от последните комунистически държави – Северна Корея, бе освободен от плен от патрулиращ американски военен кораб.
Покрай атлантическия бряг на Африка също действат пирати.
Те нападат най-често петролните платформи в морето и отвличат чуждестранни работници. Неотдавна сред похитените се оказа и български гражданин заедно с негов британски колега. Пиратите около Нигерия преследват и политически цели – те развяват знамето за откъсване на богатия с петрол шелф от страната. В тази връзка може да се спомене най-известният случай на отвличане на морски съд, при който похитителите поставят политически искания. През 1985 г. пътническият кораб "Акиле Лауро" е превзет отвътре от бойни групи на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Те заповядват на капитана на пътуващия от Александрия за Порт Саид, Египет, морски съд да плава към Александрия и искат Израел да освободи 50 палестински затворници. Сирийските власти отказват да приемат похитителите на своя територия и терористите убиват един от пътниците – евреина Леон Кирхофнер, гражданин на САЩ. Той е и единствената жертва при нападението. Похитителите отлитат на изпратен за тях египетски самолет. Летателният апарат е прехванат от ВВС на САЩ и е отведен до база на НАТО в Сицилия. Арестуването на терористите поражда дипломатически скандал между САЩ, Италия и Египет. Кайро протестира срещу факта, че акцията на американските военни не е съгласувана с Египет. От Рим разрешават на терористите, предвождани от Абу Абас, да напуснат Ботуша въпреки протестите на Белия дом. Абу Абас през 1996 г. моли властите във Вашингтон и роднините на загиналия за прошка и защитава възобновяване на мирните преговори между Израел и палестинците. Неговата молба е отхвърлена. Абас е арестуван по време на американската операция в Ирак през 2003 г. и умира в затвора през март 2004 г.
Съвременните пирати развенчават детската представа за големия кораб, плаващ под черно знаме с изобразен череп и кръстосани бедрени кости. Наследниците на капитан Морган използват най-вече малки и бързи лодки с екипаж между четири и 10 души. Морските разбойници са в крачка и със съвременните технологии. Използването на мобилни телефони и световната информационна мрежа улеснява "работата" на морските разбойници. През ноември 2005 г. сомалийски пирати получават информация за маршрута на американския пътнически кораб "Сийборн Спирит" и го атакуват с ръчни противотанкови гранатомети. Раздвижването на търговията след края на студената война също допринася за засилването на пиратските действия.
Морското пиратство се преследва от международното право по няколко параграфа. Това са отвличане на хора за откуп, въоръжен грабеж, убийство и саботаж, който води до потъването на плавателния съд.
Като акт на пиратство може да се разглежда и отвличането на няколко самолета на 11 септември 2001 г., когато ислямски фундаменталисти причиниха смъртта на около 3000 души при атаките срещу Световния търговски център в Ню Йорк. Но да се върнем към морското разбойничество.
Западното полукълбо също не е застраховано от пиратски нападения. Традиционният район, известен покрай филма "Карибски пирати", остава любима зона на действие за морските разбойници. В района на атлантическото крайбрежие на Южна Америка намира смъртта си може би най-известната жертва на модерните корсари. През 2001 г. край бреговете на Бразилия няколко души, въоръжени до зъби, нападат яхтата на известния природозащитник и мореплавател сър Питър Блейк. След като не намират почти нищо ценно, пиратите го застрелват. По този трагичен начин новозеландецът приключва своето изследване за глобалното затопляне, финансирано от самия него.
Естествено това са само част от нападенията срещу кораби и самолети. Статистиката може да бъде продължена още. Проблемът е сериозен и въпреки че официалните документи сочат спад, атаките не престават и стават все по-кървави.
Има още една голяма разлика между съвременните и историческите пирати. Ако историята на морското разбойничество получава в литературата и киното своето отражение с безброй романи и филми, то за сегашните пирати се говори съвсем малко. Една от малкото творби, посветена на съвременните морски разбойници, е съветският филм от средата на 80-те години "Пиратите на ХХ век". Образът на корсарите вече бе пренесен и в космическото пространство, макар засега само на хартия и филмова лента.
Валерий Зайцев
Пиратството е проблем, който съществува от дълбока древност. Старогръцка легенда разказва как богът на виното и веселието Дионис е отвлечен от морски разбойници за откуп. Въпреки че личността на героя е измислена, митът показва, че никой не е застрахован от напастта. Първата реална личност, за която може да се твърди със сигурност, че е жертва на пирати, е римският държавник и пълководец Юлий Цезар (І в. пр.н.е.).
Самият той пише в спомените си, че бил отвлечен и принуден да плати откуп. След като получили исканото, пиратите са строго наказани – разпънати на кръст.
Разцветът на пиратството се свързва с епохата на Великите географски открития (15-17 в.) и с борбата между Англия и Испания за морско превъзходство. Тогава се "раждат" и мнозина реални (и измислени) пирати, които остават известни и до днес.
Няма дете, което да не чувало за подвизите на легендарните Джон Силвър, Сандокан или Черната брада. Малцина обаче знаят за техните наследници през съвременността. Въпреки че пиратството от края на ХХ-началото на ХХІ век се свързва главно с незаконното разпространение на музика, филми и софтуер по интернет, плаващите под знамето на "Веселия Роджър" продължават да нападат кораби. Макар съвременното морско пиратство да е изместено като основна заплаха от международния тероризъм, то продължава да създава проблеми.
Статистиката обхваща само 10% от случаите.
По данни на Международното морско бюро в Лондон през 2006 г. са извършени 239 нападения срещу кораби, отвлечени са 188 души, а загиналите са 15.
Най-много нападнати кораби има в тесния пролив на Малака, разположен в Тихия океан между индонезийския остров Суматра и Малайзия. Обект на нападенията са най-вече търговските кораби, превозващи стоки от азиатските икономически тигри Сингапур и Малайзия. Опитите на съвместните патрули от Индия, Малайзия и Сингапур за елиминиране на пиратските акции дават частичен успех. Много от пиратите на ХХІ век поддържат "връзки" с държавни служители. Китайски митнически чиновник е осъден за помагачество на пиратите през 2004 г. Но не само в Азия "Тигърът на седемте морета" има свои последователи.
Друга любима дестинация на съвременните пирати са водите, заобикалящи Черния континент. Те заемат второ място в класацията на пиратските атаки. През тази година в Нигерия са извършени с 14% повече нападения, отколкото за същия период през 2006 г. За първите девет месеца в акваторията на Сомалия са предприети около 30 пиратски нападения. Обект отново са търговски кораби, но морските разбойници преследват и политически цели. В раздираната от анархия страна процъфтява бизнесът с храни. В териториалните води на Сомалия е отвлечен кораб на ООН, превозващ хуманитарни помощи. С тези средства се финансират въоръжени групировки. Неотдавна край бреговете на африканската държава бе похитен танкер, плаващ под японски флаг. Похитителите бяха скромни. Поискаха 1 млн. долара.
Парадокс е фактът, че през 2006 г. отвлечен от морски разбойници кораб бе освободен от ислямисти. Привържениците на радикалния ислям завзеха на абордаж отвлечения плавателен съд и освободиха всички пленници. Похитителите бяха осъдени по шериата. Ислямският закон наказва разбойниците по суша и море по един и същи начин – отрязване на левия крак и дясната ръка. Срещу пиратските набези покрай бреговете на Сомалия се обединяват дори и идеологически врагове. През октомври морски съд, принадлежащ на една от последните комунистически държави – Северна Корея, бе освободен от плен от патрулиращ американски военен кораб.
Покрай атлантическия бряг на Африка също действат пирати.
Те нападат най-често петролните платформи в морето и отвличат чуждестранни работници. Неотдавна сред похитените се оказа и български гражданин заедно с негов британски колега. Пиратите около Нигерия преследват и политически цели – те развяват знамето за откъсване на богатия с петрол шелф от страната. В тази връзка може да се спомене най-известният случай на отвличане на морски съд, при който похитителите поставят политически искания. През 1985 г. пътническият кораб "Акиле Лауро" е превзет отвътре от бойни групи на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Те заповядват на капитана на пътуващия от Александрия за Порт Саид, Египет, морски съд да плава към Александрия и искат Израел да освободи 50 палестински затворници. Сирийските власти отказват да приемат похитителите на своя територия и терористите убиват един от пътниците – евреина Леон Кирхофнер, гражданин на САЩ. Той е и единствената жертва при нападението. Похитителите отлитат на изпратен за тях египетски самолет. Летателният апарат е прехванат от ВВС на САЩ и е отведен до база на НАТО в Сицилия. Арестуването на терористите поражда дипломатически скандал между САЩ, Италия и Египет. Кайро протестира срещу факта, че акцията на американските военни не е съгласувана с Египет. От Рим разрешават на терористите, предвождани от Абу Абас, да напуснат Ботуша въпреки протестите на Белия дом. Абу Абас през 1996 г. моли властите във Вашингтон и роднините на загиналия за прошка и защитава възобновяване на мирните преговори между Израел и палестинците. Неговата молба е отхвърлена. Абас е арестуван по време на американската операция в Ирак през 2003 г. и умира в затвора през март 2004 г.
Съвременните пирати развенчават детската представа за големия кораб, плаващ под черно знаме с изобразен череп и кръстосани бедрени кости. Наследниците на капитан Морган използват най-вече малки и бързи лодки с екипаж между четири и 10 души. Морските разбойници са в крачка и със съвременните технологии. Използването на мобилни телефони и световната информационна мрежа улеснява "работата" на морските разбойници. През ноември 2005 г. сомалийски пирати получават информация за маршрута на американския пътнически кораб "Сийборн Спирит" и го атакуват с ръчни противотанкови гранатомети. Раздвижването на търговията след края на студената война също допринася за засилването на пиратските действия.
Морското пиратство се преследва от международното право по няколко параграфа. Това са отвличане на хора за откуп, въоръжен грабеж, убийство и саботаж, който води до потъването на плавателния съд.
Като акт на пиратство може да се разглежда и отвличането на няколко самолета на 11 септември 2001 г., когато ислямски фундаменталисти причиниха смъртта на около 3000 души при атаките срещу Световния търговски център в Ню Йорк. Но да се върнем към морското разбойничество.
Западното полукълбо също не е застраховано от пиратски нападения. Традиционният район, известен покрай филма "Карибски пирати", остава любима зона на действие за морските разбойници. В района на атлантическото крайбрежие на Южна Америка намира смъртта си може би най-известната жертва на модерните корсари. През 2001 г. край бреговете на Бразилия няколко души, въоръжени до зъби, нападат яхтата на известния природозащитник и мореплавател сър Питър Блейк. След като не намират почти нищо ценно, пиратите го застрелват. По този трагичен начин новозеландецът приключва своето изследване за глобалното затопляне, финансирано от самия него.
Естествено това са само част от нападенията срещу кораби и самолети. Статистиката може да бъде продължена още. Проблемът е сериозен и въпреки че официалните документи сочат спад, атаките не престават и стават все по-кървави.
Има още една голяма разлика между съвременните и историческите пирати. Ако историята на морското разбойничество получава в литературата и киното своето отражение с безброй романи и филми, то за сегашните пирати се говори съвсем малко. Една от малкото творби, посветена на съвременните морски разбойници, е съветският филм от средата на 80-те години "Пиратите на ХХ век". Образът на корсарите вече бе пренесен и в космическото пространство, макар засега само на хартия и филмова лента.
Валерий Зайцев
Източник: big.bg
