Човешкият род е бил на границата на отмирането преди почти 70 000 години, показа мащабно генетично проучване. По онова време населението е било разделено на малки изолирани групи в Африка поради сушата, сочат анализите, извършени в рамките на проучването.

Според изследване на учени от Станфорд, хората са били останали около 2 000, преди отново броят им да започне да се увеличава през ранната каменна епоха.

Проучването показва невероятната мощ на генетиката, която може да осветли някои от ключовите събития в историята на човешкия вид, казва Спенсър Уелс, изследовател генетик от Нешънъл джиографик, директор на географски проект, започнал 2005 г. с цел изследване на антропологията с помощта на генетиката.

Проучването, при което е използвана митохондриална ДНК, която се предава от майка на дете, свързва днешния човек с едва "митохондриална Ева", живяла в Африка преди 200 000 години.

Миграцията на хората от Африка, тръгнали да се заселват в останалата част на света, е започнала преди 60 000 години. Малко обаче се знае за хората в периода между Ева и момента, в който те са били на ръба на отмирането.

"Кой би си помислил, че не толкова отдавна, преди 70 000 години, екстремалният климат е намалил нашата популация на толкова малък брой, че сме били на ръба на отмирането", казва палеонтологът Мийв Лийки, като се има предвид, че днес хората по света сме над 6,6 милиарда души.