Можете ли да си спомните какво сте правили на този ден преди 18 години? Аз не мога да отговоря на този въпрос, защото тогава съм бил пеленаче на 20 дена, но мога да ви разкажа за един от най-успешните в глобален аспект научни проекти и неговата годишнина.
Идеята за космически телескоп датира още от 1923 и известния немски ракетен инжинер Херман Оберт, но едва по-късно американеца Лайман Спицър е предложил малко по-реалистичен план за космически телескоп през 1946г.
Така след няколко плахи опита на Англия и Америка, телескопът Хъбъл, с право кръстен на Едуин Хъбъл, човекът променил изцяло представите ни за Вселената и галактиката ни, бил финансиран през 70-те години, макар че явно на правителствата им се е свидело, защото диаметърът на главното огледало е намален от 3 на 2,4м, за да отговаря на бюджета. След множество отлагания и забавяне заради трагедията на Челинджър през 86-та, Хъбъл бил готов за излитане.
Всъщност совалката Дискавъри (мисия STS-31) е изнесла космическия телескоп Хъбъл на 24. Април 1990, но именно днес 26-ти астронавтите са поставили 11-тонния телескоп в правилна орбита на 600км. от повърхността на Земята и са му помогнали с настройването, защото е имал малко проблеми сM100 с камерата WFPC1 от ляво и с WFPC2 + COSTAR от дясно.
разгъването на слънчевите колектори.
Само 2 месеца по-късно астрономите са получили първите снимки от телескопа и са били отчаяни. Резултатът е бил много по-лош от обикновени наземни телескопи, а това не се очаква от уред за 1,5 милиарда долара (днес само от страна на Щатите са дадени общо над 5 милиарда). В продължение на цели 3 години Хъбъл е бил осмиван и повод за срам на всеки, които има нещо общо с астрономия.
Проблемът е бил, че главното му огледало е било с едва 2,3 микрона по-плоско в крайщата, от колкото е нужно и това разваляло изцяло фокуса му.
Разбира се създателтие му от Америка и Европа не се отказали от проекта и в продължение на следващите 2 години разработили оптическа система COSTAR (Corrective Optics Space Telescope Axial Replacement), чрез която проблема бил отстранен с въвеждане на точно същото отклонение на огледалото от обратната страна. Новата камера Wide Field and Planetary Camera 2 (WFPC2) също била настроена спрямо дефекта, но за да бъдат инсталирани новите инструменти, трябвало да бъде махнат Високо-скоростния Фотометър.
COSTAR и WFPC2 били инсталирани на първата обслужваща мисия на совалката Индевър през 1993г. Мисия STS-61 пожънала невероятен обществен интерес, била изпълнена перфектно за 10 дена и съвсем скоро, след като пристигнали първите снимки, се видяло, че "очилата" на Хъбъл напълно са оправили взора му.
От тогава до сега за 15 години спокойно може да твърдим, че телескопът не само е имал невиждан до сега обществен интерес за научен проект, но научните познания, които е донесъл са несъизмерими. Научната стойност на проекта е невероятна, защото Хъбъл, избягвайки изкривяващия ефект на земната атмосфера, позволи да видим с очите си процесите, които седят зад развитието на Вселената. Преминавайки най-оптимистичните очаквания, Хъбъл доказа, че астрономията освен научна има и естетическа стойност. Повечето от най-красивите астроснимки са именно на Хъбъл и това от части се дължи на факта, че той има уникалната способност да наблюдава и ултравиолетовата и близко-инфрачервената част от спектъра.
Дизайнът на телескопа позволява той да бъде подобряван и ремонтиран периодично, за да е винаги в крак с новите технологии. До сега е имал няколко обслужващи мисии, а финалната такава е запланувана за Август 2008, но има слухове, че може да бъде изместена за Септември. Това ще бъде 11-дневна мисия на совалката Атлантис. 7 астронавта ще посетят стария Хъбъл за последно, подменяйки всичките му жироскопи и инсталирайки нова камера Wide Field Camera 3 и инструмента Cosmic Origins Spectrograph. Благодарение на тази последна обслужваща мисия, телескопът ще трябва да може да функционира поне до 2013г., когато се очаква да излети наследника му Джеймс-Уеб. Всъщност след последното обновление чувствителността на телескопа ще се подобри значително и вероятно ще може да направи още по-значителни открития, отколкото през последните 15 години.
Ами, Честит Рожден Ден, Хъбъл, да ни радваш още едно десетилетие, ако атмосферата и слънчевата активност са милостиви към теб!
Martin Sotirov
Идеята за космически телескоп датира още от 1923 и известния немски ракетен инжинер Херман Оберт, но едва по-късно американеца Лайман Спицър е предложил малко по-реалистичен план за космически телескоп през 1946г.
Така след няколко плахи опита на Англия и Америка, телескопът Хъбъл, с право кръстен на Едуин Хъбъл, човекът променил изцяло представите ни за Вселената и галактиката ни, бил финансиран през 70-те години, макар че явно на правителствата им се е свидело, защото диаметърът на главното огледало е намален от 3 на 2,4м, за да отговаря на бюджета. След множество отлагания и забавяне заради трагедията на Челинджър през 86-та, Хъбъл бил готов за излитане.
Всъщност совалката Дискавъри (мисия STS-31) е изнесла космическия телескоп Хъбъл на 24. Април 1990, но именно днес 26-ти астронавтите са поставили 11-тонния телескоп в правилна орбита на 600км. от повърхността на Земята и са му помогнали с настройването, защото е имал малко проблеми сM100 с камерата WFPC1 от ляво и с WFPC2 + COSTAR от дясно.
разгъването на слънчевите колектори.
Само 2 месеца по-късно астрономите са получили първите снимки от телескопа и са били отчаяни. Резултатът е бил много по-лош от обикновени наземни телескопи, а това не се очаква от уред за 1,5 милиарда долара (днес само от страна на Щатите са дадени общо над 5 милиарда). В продължение на цели 3 години Хъбъл е бил осмиван и повод за срам на всеки, които има нещо общо с астрономия.
Проблемът е бил, че главното му огледало е било с едва 2,3 микрона по-плоско в крайщата, от колкото е нужно и това разваляло изцяло фокуса му.
Разбира се създателтие му от Америка и Европа не се отказали от проекта и в продължение на следващите 2 години разработили оптическа система COSTAR (Corrective Optics Space Telescope Axial Replacement), чрез която проблема бил отстранен с въвеждане на точно същото отклонение на огледалото от обратната страна. Новата камера Wide Field and Planetary Camera 2 (WFPC2) също била настроена спрямо дефекта, но за да бъдат инсталирани новите инструменти, трябвало да бъде махнат Високо-скоростния Фотометър.
COSTAR и WFPC2 били инсталирани на първата обслужваща мисия на совалката Индевър през 1993г. Мисия STS-61 пожънала невероятен обществен интерес, била изпълнена перфектно за 10 дена и съвсем скоро, след като пристигнали първите снимки, се видяло, че "очилата" на Хъбъл напълно са оправили взора му.
От тогава до сега за 15 години спокойно може да твърдим, че телескопът не само е имал невиждан до сега обществен интерес за научен проект, но научните познания, които е донесъл са несъизмерими. Научната стойност на проекта е невероятна, защото Хъбъл, избягвайки изкривяващия ефект на земната атмосфера, позволи да видим с очите си процесите, които седят зад развитието на Вселената. Преминавайки най-оптимистичните очаквания, Хъбъл доказа, че астрономията освен научна има и естетическа стойност. Повечето от най-красивите астроснимки са именно на Хъбъл и това от части се дължи на факта, че той има уникалната способност да наблюдава и ултравиолетовата и близко-инфрачервената част от спектъра.
Дизайнът на телескопа позволява той да бъде подобряван и ремонтиран периодично, за да е винаги в крак с новите технологии. До сега е имал няколко обслужващи мисии, а финалната такава е запланувана за Август 2008, но има слухове, че може да бъде изместена за Септември. Това ще бъде 11-дневна мисия на совалката Атлантис. 7 астронавта ще посетят стария Хъбъл за последно, подменяйки всичките му жироскопи и инсталирайки нова камера Wide Field Camera 3 и инструмента Cosmic Origins Spectrograph. Благодарение на тази последна обслужваща мисия, телескопът ще трябва да може да функционира поне до 2013г., когато се очаква да излети наследника му Джеймс-Уеб. Всъщност след последното обновление чувствителността на телескопа ще се подобри значително и вероятно ще може да направи още по-значителни открития, отколкото през последните 15 години.
Ами, Честит Рожден Ден, Хъбъл, да ни радваш още едно десетилетие, ако атмосферата и слънчевата активност са милостиви към теб!
Martin Sotirov
Източник: space-odyssey-bg.net
