Шиндлер - шпионин на Третия райх или герой?

За живота на Оскар Шиндлер е изписано доста.
Книгата на австралиеца Томас Кенили "Ковчегът на Шиндлер" дори получи наградата "Букър".Огромен успех имаше и филмът на Стивън Спилбърг "Списъкът на Шиндлер", който през 1993 година спечели 9 Оскара, включително за най-добър филм и най-добър актьор. Въпреки това, въпросът дали наистина е имало списък на Шиндлер все още е актуален. Мнозина се съмняват, а доводите им изглеждат правдоподобни.

Оскар Шиндлер е роден точно преди 100 години на 28 април 1908 г. в Цвитау (намиращ се в пределите на Австро-Утгария по това време). Преди десетилетия той получава обществено признание като човекът, спасил от хитлериските концлагери повече от 1200 евреи - работници в предприятията му в Полша и Чехия.


Ако се вярва на проф. Дейвид Кроув от американският университет в Елона и книгата му "Оскар Шиндлер : история на живота му, участие във войната и истината за списъка" - такъв списък не е същестувувало. Въпреки че са представени 9 негови варианта, нито един от тях не е на Оскар Шиндлер. Според Кроув, първите 4 от тях са съставени от Марсел Голдберг, офицер от полицията, който се е занимавал с транспортирането на евреите до фабриките.Към тези списъци Шиндлер е добавил само няколко души.Съставителите на останалите пет списъка все още не са известни. Според изследователят, Шиндлер е създал легендата за съществуването на такъв списък, заради компенсации за загубите, които е понесъл по време на войната. В книгата си Кроув привежда данни от чешките архиви, в които за Шиндлер се говори като за "опасен престъпник".

Преди немското нахлуване, той е арестуват от чехословашките власти и вкаран в затвора по обвинение в подкопаване на националната безопасност.

Изключително критична в своята оценка за Шиндлер е книгата на чешката авторка Йитка Грунтова "Истината за Оскар Шиндлер".Близо 20 години тя се занимава с историята на концлагера в град Брненец, където е бил преместен от Полша заводът на Шиндлер. Изучавайки документите за дейността на немския концлагер, тя открила, че след края на войната, Шиндлер е бил включен в списък на военните престъпници, тъй като още в средатата на 30-те години като гражданин на Чехословакия той се е занимавал с агентурна дейност в полза на Третия райх.През юни 1938 година дори е бил арестуван по обвинение в измяна на родината. От друга страна широко известно е,че след като преместил завода си в Брюнлиц, Шиндлер е прекратил производството на оръжие за вермахта, давал е подкупи на немските офицери, за да спаси живота на работниците си и е предоставял възможност на евреите да спазват религиозните си обичаи.

Освен това в Русия излиза публикация на известният историк Я.Я. Етингер, който привежда доказателства,че списъкът с 1200 имена на евреи, открит през 1999 г. в книжата на Шиндлер, не е подправен. Става дума не за 1 лист с подпис, който може да се фалшифицира, а за 10 страници написани собсвеноръчно от Шиндлер.Списъкът бил изпратен за експертиза в Израелския национален институт, създаден в памет на катастрофата и героизма в Яд-Вашем, който години наред се занимава с издирвенето на хора, спасявали евреите през Втората световна война. Д-р М. Палдиел е на мнение,че този списък е точно копие на онзи, който е бил изготвен от Шиндлер няколко месеца след края на войната и се пази до днес в Яд-Вашем. Именно този документ е бил използван във филма на Спилбърг.

Според Етингер, в спасяването на евреите голяма роля изиграва и съпръгата на Шиндлер - Емили.В Израел Оскар и Емили са еднакво уважавани редом с шведския дипломат Раул Валенберг, датския крал Христиан Х и много други видни деятели и обикновени хора, помогнали за спасението на хиляди евреи.

Според някои сведения, след като напуснал Аржентина, Оскар Шиндлер е живял в дома на един лекар. Правителството на ФРГ му отпуска неголяма пенсия. В Израел е бил създаден фонд за спасението на Шиндлер и той основно се е препитавал с тези средства. Погребан е в Йерусалим в старо католическо гробище под планината Сион.Със събраните средства на гроба му е поставен паметник, на който на иврит е написано "Благодарим на Бог, че беше наш".
Д.А.
Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини