Употребата на алкохол води до намаляване на способността на мозъка да открива заплахи, предаде Ройтерс, позовавайки се на резултатите от изследване на американски специалисти.
Авторите на проучването твърдят, че то е първото по рода си, което обяснява защо хората са склонни да поемат рискове под въздействието на алкохола и как невронните мрежи реагират на заплахи.
В рамките на експеримент с 12 доброволци Джоди Гилман и колегите й изследвали мозъчната им активност с функционален магнитен резонанс, докато те наблюдавали снимки на страшни или неутрални лица. Преди това на изследваните лица по венозен път бил влят алкохол.
Експериментът бил повторен, като на участниците бил поставен физиологичен разтвор. Според очакванията на специалистите, когато били на плацебо, изследваните лица реагирали на снимките на страшни лица.
"Човешкият мозък реагира повече на ужасяващи стимули, те са сигнал, че можем да попаднем в опасна ситуация", обяснява Джоди Гилман.
Когато доброволците обаче били под въздействието на алкохола, реакциите им спрямо опасността се оказали притъпени.
Това означава, че когато човек е в нетрезво състояние, мозъкът му не може да направи разлика между застрашителни и незастрашителни стимули, обясняват изследователите.
Джоди Гилман допълва, че притъпената оценка за заплаха може да постави хората в рискови ситуации, като например шофиране в нетрезво състояние. БТА
Авторите на проучването твърдят, че то е първото по рода си, което обяснява защо хората са склонни да поемат рискове под въздействието на алкохола и как невронните мрежи реагират на заплахи.
В рамките на експеримент с 12 доброволци Джоди Гилман и колегите й изследвали мозъчната им активност с функционален магнитен резонанс, докато те наблюдавали снимки на страшни или неутрални лица. Преди това на изследваните лица по венозен път бил влят алкохол.
Експериментът бил повторен, като на участниците бил поставен физиологичен разтвор. Според очакванията на специалистите, когато били на плацебо, изследваните лица реагирали на снимките на страшни лица.
"Човешкият мозък реагира повече на ужасяващи стимули, те са сигнал, че можем да попаднем в опасна ситуация", обяснява Джоди Гилман.
Когато доброволците обаче били под въздействието на алкохола, реакциите им спрямо опасността се оказали притъпени.
Това означава, че когато човек е в нетрезво състояние, мозъкът му не може да направи разлика между застрашителни и незастрашителни стимули, обясняват изследователите.
Джоди Гилман допълва, че притъпената оценка за заплаха може да постави хората в рискови ситуации, като например шофиране в нетрезво състояние. БТА