Чувството за справедливост е по-скоро емоционално, отколкото рационално, сочат резултатите от американско изследване, цитирани от Франс прес.
Те позволиха да бъдат идентифицирани различни зони в мозъка, които се активират, когато трябва да се направи избор между справедливо и ефикасно.
Изследването хвърля светлина върху невронните мрежи, свързани с вземането на тези решения, заяви Мин Хсу от университета на Илинойс, съавтор на изследването.
Учените използвали функционален ядреномагнитен резонанс, за да наблюдават в реално време мозъчната дейност на доброволци. Те били поставени във виртуална среда, в която трябвало с камион да доставят 100 кг храна на сираци в страна от Третия свят, в която върлува глад.
Осигуряването на храна на всички деца в сиропиталището водело до загуба на 20 кг от товара. Разпределянето на храната сред половината от децата пък водело до загуба на едва 5 кг от товара.
Трябвало да се направи избор дали е за предпочитане да се осигури храна на по-малко деца, за да се загуби по-малка част от товара или да се загуби една пета част от него, но да се гарантира справедливо разпределение на храната.
Анализът на данните, събрани с помощта на функционалния ядреномагнитен резонанс, показа, че три зони в мозъка се активират по различен начин и в различни моменти при вземането на това решение.
Мозъчна зона, свързана с емоциите като гняв, страх, отвращение и щастие, се активира повече, когато надделява чувството за справедливост, докато дейността на друга зона в мозъка се увеличава, когато изборът на доброволеца е свързан с по-малката загуба на товара.
Активирането на първата мозъчна зона потвърждава виждането, че емоцията играе роля в поведението на човека спрямо неправдата, поясни Мин Хсу.
Изследователите отбелязват, че значението, отдавано на справедливостта, варира много повече сред отделните участници в сравнение със значението, отдавано на ефикасността.
Изводът е, че преценката ни за справедливост е направлявана много повече от емоциите, отколкото от разума. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс". БТА
Те позволиха да бъдат идентифицирани различни зони в мозъка, които се активират, когато трябва да се направи избор между справедливо и ефикасно.
Изследването хвърля светлина върху невронните мрежи, свързани с вземането на тези решения, заяви Мин Хсу от университета на Илинойс, съавтор на изследването.
Учените използвали функционален ядреномагнитен резонанс, за да наблюдават в реално време мозъчната дейност на доброволци. Те били поставени във виртуална среда, в която трябвало с камион да доставят 100 кг храна на сираци в страна от Третия свят, в която върлува глад.
Осигуряването на храна на всички деца в сиропиталището водело до загуба на 20 кг от товара. Разпределянето на храната сред половината от децата пък водело до загуба на едва 5 кг от товара.
Трябвало да се направи избор дали е за предпочитане да се осигури храна на по-малко деца, за да се загуби по-малка част от товара или да се загуби една пета част от него, но да се гарантира справедливо разпределение на храната.
Анализът на данните, събрани с помощта на функционалния ядреномагнитен резонанс, показа, че три зони в мозъка се активират по различен начин и в различни моменти при вземането на това решение.
Мозъчна зона, свързана с емоциите като гняв, страх, отвращение и щастие, се активира повече, когато надделява чувството за справедливост, докато дейността на друга зона в мозъка се увеличава, когато изборът на доброволеца е свързан с по-малката загуба на товара.
Активирането на първата мозъчна зона потвърждава виждането, че емоцията играе роля в поведението на човека спрямо неправдата, поясни Мин Хсу.
Изследователите отбелязват, че значението, отдавано на справедливостта, варира много повече сред отделните участници в сравнение със значението, отдавано на ефикасността.
Изводът е, че преценката ни за справедливост е направлявана много повече от емоциите, отколкото от разума. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс". БТА
