Ив Сен Лоран, легенда в модния дизайн, автор на една от най-известните световни марки в облеклата, парфюмите и аксесоарите, почина на 71 г., съобщава Асошиейтед прес.
Сен Лоран, чието име отдавна надхвърли собствената му личност, благодарение на повлияната от него революция в дамската мода и въобще в начина, по който светът се облича, е умрял късно вечерта на 1 юни след продължително боледуване, е съобщил неговият дългогодишен бизнес партньор Пиер Берже, цитиран от агенцията.
Основна фигура във френската и световна мода и култура през 20-ти век, Сен Лоран бе смятан за един от последните представители на поколението на Кристиан Диор и Коко Шанел, които превърнаха Париж в модна столица на света. В бързо променящия се свят на модата на миналия век, Сен Лоран бе приеман за най-влиятелния и с най-трайно присъствие дизайнери.
Негов е и приносът за посрещнатата с огромен интерес и с голямо одобрение еманципация в женската мода, тъй като именно той в края на 60-те години създаде първия смокинг за дами и постави панталоните като водещ акцент в облеклото за нежната половина на човечеството. Поставените от него начала в дамската мода са в основата на всичко създавано от колегите му и днес.
В изявление пред медиите Берже нарече Сен Лоран, с когото ги свързва 40-годишно приятелство и бизнес партньорство, "човекът дал облика на втората половина на 20-ти век". "Шанел даде свободата на жените, а Сен Лоран им даде силата. Той бе истински творец, отишъл отвъд естетиката, за да отправи социално послание", казва Берже в интервю за радио "Франс Инфо".
Когато Сен Лоран обяви оттеглянето си от модния подиум през 2002 г. и закриването на своята къща за висша мода в Париж (основана от него 40 години преди това), събитието бе определено като край на една ера. Марката му за готови облекла, Rive Gauche, продадена на "Гучи" през 1999 г. обаче, все още има бутици по цял свят.
Ив Сен Лоран е роден на 1 август 1936 г. в Оран, Алжир, където неговият баща е работил в тогава все още принадлежащата към Франция колония. Сен Лоран отива в Париж на 17-годишна възраст, а талантът му веднага е забелязан, след като печели първа награда в състезание, със свой проект на рокля за коктейли. През 1954 г. постъпва на работа при Кристиан Диор, тогава водещата фигура в модата.
След внезапната смърт на Диор през 1957 г., Сен Лоран оглавява модната къща. Само година по-късно, първата му колекция за "Диор" - линията "трапец" - го изстрелва към славата. Облеклата с форма на трапец - тесни в раменете и с широки, въртящи се поли - веднага стават хит, възприемани като глътка свеж въздух след времена на скромни дрехи, в които женските форми са прикривани от корсажи и ластични колани с жартиери.
След известно оттегляне от подиума, сполетян от нервен срив (с какъвто според приятеля му Берже е "бил роден"), Сен Лоран се завръща през 1962 г., като отваря своята къща за висша мода. Молко пъ-късно двамата с Берже създават и линията от готови бутикови облекла Rive Gauche.
Следват 40 години на невероятни успехи, белязани от създаването на множество колекции, от сливане на модни линии от миналото и настоящето и други похвати, формирали уникалния стил на Сен Лоран. Киното и театърът също падат във властта на неповторимия творец.
През 1966 г. Сен Лоран създава първия си смокинг за дами и така превръща носенето на този елемент на вечерното облекло в проява на изисканост и за двата пола. Дамският смокинг си остава негова запазена марка, като се променя всяка година до деня на оттеглянето му. Сен Лоран показва на света, че дамите могат да "влязат в дрехите на мъжете", без да изгубят своята елегантност.
По собствените му думи, той чувствал, че "модата не е предназначена само да направи жените да изглеждат по-красиви, но и да им даде увереност, да им позволи да се примирят със себе си". Разбира се, голяма част от иновациите му са посрещнати с враждебност. Легендарни остават и днес споменатите случаи, в които дами не били допускани в хотели и ресторанти в Лондон и Ню Йорк, защото носели "мъжки" дрехи.
Експертите обаче са категорични, че Сен Лоран издига модата до ранг на изкуство, а признанието за това идва както от популярността на създадените от него облекла, по-късно и серия парфюми и аксесоари, така и от поредица от събития, които го утвърждават като всепризнат творец.
През 1983 г. нюйоркският Музей на изкуствата Метрополитън посвещава изложба на Сен Лоран - първата на все още жив дизайнер. Следват подобни събития в Ермитажа в Санкт Петербург (тогава все още Ленинград) и в китайската столица Пекин. През 1985 г. Сен Лоран получава най-високото отличие - френският Орден на почетния легион.
През 1999 г. Сен Лоран продава модната си марка Rive Gauche на "Гучи", които слагат ръка върху множество колекции облекла, парфюми, козметика и аксесоари. Според непотвърдени и до днес слухове, дизайнерът решава да се оттегли през 2002 г. след конфликт с артистичния директор на "Гучи" Том Форд. Самият Форд подаде оставка през 2003 година.
При отдръпването си от модния подиум, Сен Лоран за първи път признава за битките, водени от него през годините, с депресия, наркотици и самота. Въпреки това, по никакъв начин той не оправдава оттеглянето си директно с тези проблеми.
"В живота си преживях страх и ужасяваща самота. Успокоителните и наркотиците бяха мои фалшиви приятели. Преминах през състояния не депресия и прекарах време в болница, но излязох от всичко това - поразен, но трезвен", казваше Сен Лоран.
Сен Лоран, чието име отдавна надхвърли собствената му личност, благодарение на повлияната от него революция в дамската мода и въобще в начина, по който светът се облича, е умрял късно вечерта на 1 юни след продължително боледуване, е съобщил неговият дългогодишен бизнес партньор Пиер Берже, цитиран от агенцията.
Основна фигура във френската и световна мода и култура през 20-ти век, Сен Лоран бе смятан за един от последните представители на поколението на Кристиан Диор и Коко Шанел, които превърнаха Париж в модна столица на света. В бързо променящия се свят на модата на миналия век, Сен Лоран бе приеман за най-влиятелния и с най-трайно присъствие дизайнери.
Негов е и приносът за посрещнатата с огромен интерес и с голямо одобрение еманципация в женската мода, тъй като именно той в края на 60-те години създаде първия смокинг за дами и постави панталоните като водещ акцент в облеклото за нежната половина на човечеството. Поставените от него начала в дамската мода са в основата на всичко създавано от колегите му и днес.
В изявление пред медиите Берже нарече Сен Лоран, с когото ги свързва 40-годишно приятелство и бизнес партньорство, "човекът дал облика на втората половина на 20-ти век". "Шанел даде свободата на жените, а Сен Лоран им даде силата. Той бе истински творец, отишъл отвъд естетиката, за да отправи социално послание", казва Берже в интервю за радио "Франс Инфо".
Когато Сен Лоран обяви оттеглянето си от модния подиум през 2002 г. и закриването на своята къща за висша мода в Париж (основана от него 40 години преди това), събитието бе определено като край на една ера. Марката му за готови облекла, Rive Gauche, продадена на "Гучи" през 1999 г. обаче, все още има бутици по цял свят.
Ив Сен Лоран е роден на 1 август 1936 г. в Оран, Алжир, където неговият баща е работил в тогава все още принадлежащата към Франция колония. Сен Лоран отива в Париж на 17-годишна възраст, а талантът му веднага е забелязан, след като печели първа награда в състезание, със свой проект на рокля за коктейли. През 1954 г. постъпва на работа при Кристиан Диор, тогава водещата фигура в модата.
След внезапната смърт на Диор през 1957 г., Сен Лоран оглавява модната къща. Само година по-късно, първата му колекция за "Диор" - линията "трапец" - го изстрелва към славата. Облеклата с форма на трапец - тесни в раменете и с широки, въртящи се поли - веднага стават хит, възприемани като глътка свеж въздух след времена на скромни дрехи, в които женските форми са прикривани от корсажи и ластични колани с жартиери.
След известно оттегляне от подиума, сполетян от нервен срив (с какъвто според приятеля му Берже е "бил роден"), Сен Лоран се завръща през 1962 г., като отваря своята къща за висша мода. Молко пъ-късно двамата с Берже създават и линията от готови бутикови облекла Rive Gauche.
Следват 40 години на невероятни успехи, белязани от създаването на множество колекции, от сливане на модни линии от миналото и настоящето и други похвати, формирали уникалния стил на Сен Лоран. Киното и театърът също падат във властта на неповторимия творец.
През 1966 г. Сен Лоран създава първия си смокинг за дами и така превръща носенето на този елемент на вечерното облекло в проява на изисканост и за двата пола. Дамският смокинг си остава негова запазена марка, като се променя всяка година до деня на оттеглянето му. Сен Лоран показва на света, че дамите могат да "влязат в дрехите на мъжете", без да изгубят своята елегантност.
По собствените му думи, той чувствал, че "модата не е предназначена само да направи жените да изглеждат по-красиви, но и да им даде увереност, да им позволи да се примирят със себе си". Разбира се, голяма част от иновациите му са посрещнати с враждебност. Легендарни остават и днес споменатите случаи, в които дами не били допускани в хотели и ресторанти в Лондон и Ню Йорк, защото носели "мъжки" дрехи.
Експертите обаче са категорични, че Сен Лоран издига модата до ранг на изкуство, а признанието за това идва както от популярността на създадените от него облекла, по-късно и серия парфюми и аксесоари, така и от поредица от събития, които го утвърждават като всепризнат творец.
През 1983 г. нюйоркският Музей на изкуствата Метрополитън посвещава изложба на Сен Лоран - първата на все още жив дизайнер. Следват подобни събития в Ермитажа в Санкт Петербург (тогава все още Ленинград) и в китайската столица Пекин. През 1985 г. Сен Лоран получава най-високото отличие - френският Орден на почетния легион.
През 1999 г. Сен Лоран продава модната си марка Rive Gauche на "Гучи", които слагат ръка върху множество колекции облекла, парфюми, козметика и аксесоари. Според непотвърдени и до днес слухове, дизайнерът решава да се оттегли през 2002 г. след конфликт с артистичния директор на "Гучи" Том Форд. Самият Форд подаде оставка през 2003 година.
При отдръпването си от модния подиум, Сен Лоран за първи път признава за битките, водени от него през годините, с депресия, наркотици и самота. Въпреки това, по никакъв начин той не оправдава оттеглянето си директно с тези проблеми.
"В живота си преживях страх и ужасяваща самота. Успокоителните и наркотиците бяха мои фалшиви приятели. Преминах през състояния не депресия и прекарах време в болница, но излязох от всичко това - поразен, но трезвен", казваше Сен Лоран.
