По всеобщо мнение политическият хумор в България полека-лека се възражда. Смешките за министри, депутати и партийни водачи, за премиера Станишев и президента Първанов, дори за тарторите на местната власт са все по-редовно мезе по разпивки и купони.
Анонимното народно творчество със сатирично жило разцъфтя предимно в интернет напоследък. Световната мрежа заигра ролята на символичен площад и на метафорична кръчма, в които недоволството от управниците търси отдушник в нови остроумия, бъзици и шаржове. Каналите за видеообмен гъмжат от документални клипове с убийствено комични гледки на ритуални политически издънки от типа на „Куойвич, Муйович, Уойвич...", прославили вовеки ораторските дарби на Румен Петков.
Бившият вътрешен министър се оказа шампион на политическата ексцентрика във виртуално то пространство. Вицовете и фейлетоните за неподражаемите му изцепки, фасони и риторика наляха доста масло в огъня на скорошната му оставка.
Друго върхово постижение на актуалния политически хумор се намира в един истински блог, създаден специално за словесни гаври по адрес на злополучния червен функционер, фейлетонът се нарича „Оставката на министъра" и е подписан с псевдонима „Сестра Галева, на 18 години, от Дупница". Той предизвиква буквално гърчове от кикот с виртуозното пародиране на скандалния сюжет, забъркан с изтичането на оперативна информация за връзки между висш полицай и бизнесмен. Покрай публикуваните СРС-та нашумя криминалният прякор Запалката, приписван на Румен Петков заради чадър над каналите за контрабанда. Той бе уличен и в нерегламентиран контакт с дупнишките бизнесмени с прозвището „Братя Галеви". Неизвестният автор е забъркал същинска запалителна смес от реални политически случки, клюки и слухове. Макар произведението да бе пренебрегнато от казионните медии ефектът му се доближи до дисидентско-то въздействие на т.нар. самиздат от времената на гласността и перестройката.
Дори и само този гейзер от политически смях стига, за да си обясним защо анализаторите сравняват управлението на тройната коалиция под крилото на президента Първанов с авторитарна реставрация. Политическите вицове по парадокс виреят най-добре в сянката на цензурата на явната или скритата репресия, на разминаването между народ и власт. Затова познавачите твърдят, че сатирата подкопава комунизма като солна киселина, но подобрява вкуса на демокрацията като щипка сол.
Ако тази формула е вярна, то хумористично-сатиричната вълна, избликнала покрай юнашката самореклама на Бойко Борисов, е сигнал, че родната демокрация е блеснала като житата, окъпани от топъл дъжд.
Така се пееше в една комсомолска песничка от времената, когато днешният предводител на десницата не е и сънувал, че ще брани с тялото си бившия комунистически водач Тодор Живков, нито пък бившата царска особа. Камо ли, че ще стане гл. секретар на МВР и още по-малко политически приятел на германската християндемократка Ангела Меркел.
Във всеки случай словесните бисери и вицове за сегашния столичен кмет и предводител на ГЕРБ са толкова много и толкова качествени, че заслужават да напуснат паралелните интернет светове. За да влязат в луксозен сборник. Само тогава ще се убедим, че политическият хумор не се прочиства целенасочено и избирателно от медиите и публичния живот, както се случва по време на режим.
Засега обаче се набива на очи, че дори от „Шоуто на Слави" изчезнаха дружеските закачки с мъжкарските пози на Бат Бойко. А те бяха много далеч от жилото на сатирата. По-скоро имаха характера на забавни рекламни скечове, за разлика от анонимните умотворения в мрежата. Те се отличават с наблюдателност и с остър език, без обаче да са унищожителни. Чрез тях колективният народен гений по-скоро се майтапи, отколкото да враждува с показната мощ на бившия бодигард. Всъщност изобилието им е комплимент за невероятния нюх на Борисов в общуването с публиката, само че подправен с доза ирония и трезво недоверие. Остроумията за него напомнят за анкедотите, посветени на Тато и шегажийските му хватки на народен трибун.
„Как сте, как сте?", попитал шеговито Тодор Живков работниците. „Добре сме, добре сме!", шеговито му отвърнали те.
Това е дребна, но красноречива отломка от огромното хумористично наследство, натрупано за трийсетгодишното властване на бившия Първи. Говори се, че той с удоволствие колекционирал вицовете за себе си.
Но този образ на добродушен диктатор се бие със спомена за смъртта на присмехулния джазмен и музикант Сашо Сладура. Неповторим съчинител на политически вицове, в началото на 60-те той бил съден и затворен в лагера „Слънчев бряг", където един циганин го умъртвил с камъни.
Това се случило малко преди Тато да затвори лагерите и, очевидно, преди да проумее проветряващата обществена сила на политическите шаржове.
Някои коментатори предупреждават, че Т. Ж. се е преродил в харизмата на Б. Б. И това го прави неустоим за манталитета на българите.
Ако това е така, то в най-скоро време софийският кмет трябва лично да започне да разказва смешките за себе си, вместо да им се ядосва, както се говори. Едва тогава закачките с убийствената му сериозност по свой адрес ще намалеят. Пък и от неговата уста ще звучат далеч по-безобидно сентенции от типа на:
-Знаеш ли, че Бойко Борисов счупил ръка?
Така ли? На кого?
* * *
Сълзите на Бойко Борисов лекуват от рак. Жалко че той не плаче. Никога.
* * *
Бойко Борисов не стъпва на пръсти. Той стъпва по пръсти.
* * *
Бойко Борисов използва нощна лампа не защото се бои от тъмното, а защото тъмното се бои от Бойко Борисов.
* * *
Бойко Борисов веднъж свалил американски бомбардировач като то посочил с пръст и казал "Бум".
* * *
„Когато Бог създал света, провикнал се: „Да бъде светлина!" Кажи „Моля", заповядал му Бойко Борисов.
Този тип хумор издава не просто страх от силовите методи, ако бъдат превърнати в политически инструмент. Той има профилактична роля за разлика от сатиричните- диагнози, посветени на премиера Сергей Станишев. В тях като в слънчев лъч изпъкват масовите опасения, че е слаб и инфантилен министър-председател, за да се справи с отговорностите на властта.
Съобщение на Правителствената информационна служба:
„Днес премиерът Сергей Станишев цял ден работи с документи. Уточнение: Два пъти си разгледа паспорта и веднъж - акта за раждане"
* * *
Мъж и жена от провинцията се разхождат в центъра на столицата. По едно време пред Министерския съвет спира черна лимузина и от нея слиза Сергей Станишев.Мъжът набира смелост и приближава, носейки фотоапарат.
- Господин премиер, аз такова... много ми е неудобно... но дали ще може... ако не ви затруднявам...
- Моля ви се. няма никакъв проблем! - излъчва се гордо Станишко.
- Чудесно, ето ви апарата, да ни снимате с жената пред Партийния дом...
* * *
Сергей Станишев произнася реч по случай 3 март:
- Скъпи другарки и другари! Скъпи съотечественици, скъпи дами и господа! Скъпи деца... Мамка му, как поскъпва всичко...
Съвсем не толкова снизходително е обаче мнението за кадифените ръкавици на президента Първанов в кукловоденето на българския политически театър, фолклорът е пестелив в количеството анекдоти, но приписва на държавния глава качествата на политически джебчия. Ето как:
На прием в президентството:
- Защо сте угрижен, господин посланик?
- Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин Първанов.
- Подозирате ли някого?
- Онзи мъж със синия костюм.
- Това е министърът на земеделието и продоволствието. Сигурен ли сте, че е той?
- Уви, да! След малко президентът се връща при посланика:
- Ето вашия часовник!
- О, министърът сигурно се е почувствал неудобно?
- Не, той нищо не усети...
Вярно, че съвсем не са милостиви и сатиричните шамари по адрес на бившия премиер Иван Костов. По правило обвиняван заради своя политически егоизъм, вицовете с подобен сюжет за него все още се предават от трапеза на трапеза.
И все пак Георги Първанов е този, който трябва да изтръпне от особено хладния тон, с който е обрисуван в смешния фолклор.
Неизвестните майтапчии не са пестили жлъч и за нехайния приватизационен маниер на бившия вицепремиер Александър Божков. Един от най-популярните вицове гласи как той си напълнил торбите със салам, месо, мляко и зеленчуци в един супермаркет и тръгнал да си ходи, без да плати. Когато продавачката извикала: „Парите, господине!", той приятелски й казал: „Споко, за такива работи не вземаме пари".
Стряскащото е, че един бърз поглед към страниците с вицове в интернет показва нещо крайно смущаващо: най-сочните постижения са отпреди няколко месеца. Повечето от сайтовете не са обновявани от година-две. А се говори, че когато на хората не им е до смях, удря часът на психиатрите. Тогава вече е все едно дали, защо и как правителствата падат и парламентите се сменят.
Анонимното народно творчество със сатирично жило разцъфтя предимно в интернет напоследък. Световната мрежа заигра ролята на символичен площад и на метафорична кръчма, в които недоволството от управниците търси отдушник в нови остроумия, бъзици и шаржове. Каналите за видеообмен гъмжат от документални клипове с убийствено комични гледки на ритуални политически издънки от типа на „Куойвич, Муйович, Уойвич...", прославили вовеки ораторските дарби на Румен Петков.
Бившият вътрешен министър се оказа шампион на политическата ексцентрика във виртуално то пространство. Вицовете и фейлетоните за неподражаемите му изцепки, фасони и риторика наляха доста масло в огъня на скорошната му оставка.
Друго върхово постижение на актуалния политически хумор се намира в един истински блог, създаден специално за словесни гаври по адрес на злополучния червен функционер, фейлетонът се нарича „Оставката на министъра" и е подписан с псевдонима „Сестра Галева, на 18 години, от Дупница". Той предизвиква буквално гърчове от кикот с виртуозното пародиране на скандалния сюжет, забъркан с изтичането на оперативна информация за връзки между висш полицай и бизнесмен. Покрай публикуваните СРС-та нашумя криминалният прякор Запалката, приписван на Румен Петков заради чадър над каналите за контрабанда. Той бе уличен и в нерегламентиран контакт с дупнишките бизнесмени с прозвището „Братя Галеви". Неизвестният автор е забъркал същинска запалителна смес от реални политически случки, клюки и слухове. Макар произведението да бе пренебрегнато от казионните медии ефектът му се доближи до дисидентско-то въздействие на т.нар. самиздат от времената на гласността и перестройката.
Дори и само този гейзер от политически смях стига, за да си обясним защо анализаторите сравняват управлението на тройната коалиция под крилото на президента Първанов с авторитарна реставрация. Политическите вицове по парадокс виреят най-добре в сянката на цензурата на явната или скритата репресия, на разминаването между народ и власт. Затова познавачите твърдят, че сатирата подкопава комунизма като солна киселина, но подобрява вкуса на демокрацията като щипка сол.
Ако тази формула е вярна, то хумористично-сатиричната вълна, избликнала покрай юнашката самореклама на Бойко Борисов, е сигнал, че родната демокрация е блеснала като житата, окъпани от топъл дъжд.
Така се пееше в една комсомолска песничка от времената, когато днешният предводител на десницата не е и сънувал, че ще брани с тялото си бившия комунистически водач Тодор Живков, нито пък бившата царска особа. Камо ли, че ще стане гл. секретар на МВР и още по-малко политически приятел на германската християндемократка Ангела Меркел.
Във всеки случай словесните бисери и вицове за сегашния столичен кмет и предводител на ГЕРБ са толкова много и толкова качествени, че заслужават да напуснат паралелните интернет светове. За да влязат в луксозен сборник. Само тогава ще се убедим, че политическият хумор не се прочиства целенасочено и избирателно от медиите и публичния живот, както се случва по време на режим.
Засега обаче се набива на очи, че дори от „Шоуто на Слави" изчезнаха дружеските закачки с мъжкарските пози на Бат Бойко. А те бяха много далеч от жилото на сатирата. По-скоро имаха характера на забавни рекламни скечове, за разлика от анонимните умотворения в мрежата. Те се отличават с наблюдателност и с остър език, без обаче да са унищожителни. Чрез тях колективният народен гений по-скоро се майтапи, отколкото да враждува с показната мощ на бившия бодигард. Всъщност изобилието им е комплимент за невероятния нюх на Борисов в общуването с публиката, само че подправен с доза ирония и трезво недоверие. Остроумията за него напомнят за анкедотите, посветени на Тато и шегажийските му хватки на народен трибун.
„Как сте, как сте?", попитал шеговито Тодор Живков работниците. „Добре сме, добре сме!", шеговито му отвърнали те.
Това е дребна, но красноречива отломка от огромното хумористично наследство, натрупано за трийсетгодишното властване на бившия Първи. Говори се, че той с удоволствие колекционирал вицовете за себе си.
Но този образ на добродушен диктатор се бие със спомена за смъртта на присмехулния джазмен и музикант Сашо Сладура. Неповторим съчинител на политически вицове, в началото на 60-те той бил съден и затворен в лагера „Слънчев бряг", където един циганин го умъртвил с камъни.
Това се случило малко преди Тато да затвори лагерите и, очевидно, преди да проумее проветряващата обществена сила на политическите шаржове.
Някои коментатори предупреждават, че Т. Ж. се е преродил в харизмата на Б. Б. И това го прави неустоим за манталитета на българите.
Ако това е така, то в най-скоро време софийският кмет трябва лично да започне да разказва смешките за себе си, вместо да им се ядосва, както се говори. Едва тогава закачките с убийствената му сериозност по свой адрес ще намалеят. Пък и от неговата уста ще звучат далеч по-безобидно сентенции от типа на:
-Знаеш ли, че Бойко Борисов счупил ръка?
Така ли? На кого?
* * *
Сълзите на Бойко Борисов лекуват от рак. Жалко че той не плаче. Никога.
* * *
Бойко Борисов не стъпва на пръсти. Той стъпва по пръсти.
* * *
Бойко Борисов използва нощна лампа не защото се бои от тъмното, а защото тъмното се бои от Бойко Борисов.
* * *
Бойко Борисов веднъж свалил американски бомбардировач като то посочил с пръст и казал "Бум".
* * *
„Когато Бог създал света, провикнал се: „Да бъде светлина!" Кажи „Моля", заповядал му Бойко Борисов.
Този тип хумор издава не просто страх от силовите методи, ако бъдат превърнати в политически инструмент. Той има профилактична роля за разлика от сатиричните- диагнози, посветени на премиера Сергей Станишев. В тях като в слънчев лъч изпъкват масовите опасения, че е слаб и инфантилен министър-председател, за да се справи с отговорностите на властта.
Съобщение на Правителствената информационна служба:
„Днес премиерът Сергей Станишев цял ден работи с документи. Уточнение: Два пъти си разгледа паспорта и веднъж - акта за раждане"
* * *
Мъж и жена от провинцията се разхождат в центъра на столицата. По едно време пред Министерския съвет спира черна лимузина и от нея слиза Сергей Станишев.Мъжът набира смелост и приближава, носейки фотоапарат.
- Господин премиер, аз такова... много ми е неудобно... но дали ще може... ако не ви затруднявам...
- Моля ви се. няма никакъв проблем! - излъчва се гордо Станишко.
- Чудесно, ето ви апарата, да ни снимате с жената пред Партийния дом...
* * *
Сергей Станишев произнася реч по случай 3 март:
- Скъпи другарки и другари! Скъпи съотечественици, скъпи дами и господа! Скъпи деца... Мамка му, как поскъпва всичко...
Съвсем не толкова снизходително е обаче мнението за кадифените ръкавици на президента Първанов в кукловоденето на българския политически театър, фолклорът е пестелив в количеството анекдоти, но приписва на държавния глава качествата на политически джебчия. Ето как:
На прием в президентството:
- Защо сте угрижен, господин посланик?
- Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин Първанов.
- Подозирате ли някого?
- Онзи мъж със синия костюм.
- Това е министърът на земеделието и продоволствието. Сигурен ли сте, че е той?
- Уви, да! След малко президентът се връща при посланика:
- Ето вашия часовник!
- О, министърът сигурно се е почувствал неудобно?
- Не, той нищо не усети...
Вярно, че съвсем не са милостиви и сатиричните шамари по адрес на бившия премиер Иван Костов. По правило обвиняван заради своя политически егоизъм, вицовете с подобен сюжет за него все още се предават от трапеза на трапеза.
И все пак Георги Първанов е този, който трябва да изтръпне от особено хладния тон, с който е обрисуван в смешния фолклор.
Неизвестните майтапчии не са пестили жлъч и за нехайния приватизационен маниер на бившия вицепремиер Александър Божков. Един от най-популярните вицове гласи как той си напълнил торбите със салам, месо, мляко и зеленчуци в един супермаркет и тръгнал да си ходи, без да плати. Когато продавачката извикала: „Парите, господине!", той приятелски й казал: „Споко, за такива работи не вземаме пари".
Стряскащото е, че един бърз поглед към страниците с вицове в интернет показва нещо крайно смущаващо: най-сочните постижения са отпреди няколко месеца. Повечето от сайтовете не са обновявани от година-две. А се говори, че когато на хората не им е до смях, удря часът на психиатрите. Тогава вече е все едно дали, защо и как правителствата падат и парламентите се сменят.
