"Роден съм в Сливен на 07.03.1978г. Докато стана на 10 години живеехме в София, в двустаен апартамент в квартал "Банишора". Бяхме заможно семейство. Майка ми е от Кардашите - това са най-богатите роми в България. Те имат много злато, което са наследили от поколения, и са много пестеливи. Майка ми има две сестри и трима братя. Баща ми е от цоцоманите - това са хората на изкуството, хората, които свирят, които пеят, които знаят да се забавляват. Баща ми е от Факултета, има две сестри и един брат.
Майка ми Гергина и баща ми Троян много са се обичали. Любовта им е като история от книга или филм - много красива. Баща ми е музикант, измислил е песни за майка ми и когато ги свирел и пеел по заведенията - той е плакал. Разликата им е 11 години. Той е Скорпион, тя - Телец.
Майка ми е скромна, много кротка, стълб на семейството, на децата. Всички се чудеха на красотата й. Спомням си, че в Германия я бъркаха с Уитни Хюстън - чертите им са идентични. И до ден днешен, като видя по телевизията Уитни Хюстън, аз се разплаквам и се обаждам на моята майка."
"Майка ми искаше да стана пианист, купиха ми пиано, взеха ми частен учител дори... Ходех на плуване, на забавачка, на английски - искаше да прави от мен вундеркинд. Но аз й заявих, че ще стана звезда."
- Има ли национални граници в шоу бизнеса?
- Името на България се свързва с мене по някакъв начин. А знаете ли колко му е обидно на българския народ, че това е така? Защото българите са псевдо- моралисти. Искат България да се знае с нещо друго, а не с това, което е. „Ами със какво?", питам. Факт е, че аз и моите изпълнения са много известни в България, а и навън.
Завист е това. Най-изявеното ни качество - на нас българите - е злобата. Лош народ сме. Лош, но с хубава музика.
Всеки ден се срещам с омраза. Всеки ден у нас пишат и разправят неща с омраза. Абе как не се научиха тези хора, като американците например, да обичат звездите си, да ги боготворят! Не! Тука всеки познава всеки, всеки бил ял и пил с тях на една маса. И все те – българските звезди – според тях – са с ниско качество! Еми не е вярно.
- Днес българите пътуват свободно в Европа. Отворени ли са към света?
- Аз мисля, че страната се изпразва. Не се отворя. Тези млади хора, които днес пътуват из Европа само с личните си карти няма за какво да се върнат тук. Тук те нямат никаква перспектива.
- Но защо вие например сте тук?
- Тук съм, защото имах щастието да се родя с талант. Благодаря на господ, че ме е докоснал. Колко са такива като мене? Броят се на пръсти. Трима-четирима. Знаете ли колко много други звезди в България нямат два лева в джоба си. Те се возят в градския транспорт.
- А как вие, в България, успяхте?
- Как беше при мене в началото? Нямаше работа. Къде да ставам певец или танцьор, къде да ходя? Казах си: „Докато стана това, което искам, ще си намеря работа като хамалин". Отидох в модна къща „Агресия" в София да се цаня като хамалин. ХАМАЛИН! Осем години след това там ме облякоха за първи път за шоу.
- Успеха ви не е ли доказателство, че и в България човек може да постигне мечтите си?
- Може. Господ дава, но в кошара не вкарва. Много е странно нашето общество. Една анкета имаше по телевизията в която над сто души ги попитаха „Вие слушате ли Азис?". Никой не каза „да". Тогава водещата пита: „Добре де, след като никой не го слуша, кой му купува албумите?".
Аз съм най-продавания артист в тази държава. Но никой не го признава. Отново говорим за един фалшив морал. За едни лъжи. Те – хората - не смеят да го кажат. Защото ги е СТРАХ. Да не ги обвинят в хомосексуализъм. Да, в днешна България ги е страх да не ги нарекат така.
Всички ме плюят по форуми и всички говорят срещу мене. А моето шоу е страшно гледано. Странното е, че това е повече в София. В провинцията хората по не им пука какво ще си кажат хората ако слушат Азис. Софиянци са малко еснафи.
Живей с действителността! Не търси нещо друго у човека, нещо, което го няма. Истинските хора не се страхуват от другите. Само мижитурките се паникьосват.
Но и друго има. Което е по-важно. България няма да се оправи докато има толкова много бедни хора. Защото те се занимават само с това как да преживеят. Как да се нахранят. Не има остава време да мислят за другите. Не им е до толерантност. Бедността е най-голямата причина за това.
- Какво е да си талант в България?
- Това е божа работа. Не мога да го обясня по друг начин. В моя глас има едни извивки, които ние хората не знаем как се получават. Тази тъга в гласа ми е като в българската народна песен. На нея винаги се плаче. Защото народът ни е толкова изстрадал от много отдавна. В българското пеене има мъка и мистерия. Господ обича по странен начин българския народ. Така както българинът може да пее тъжно, никой не може. Може би той – Господ - има някакъв план за тази държава.
Но трябва да станем малко по-богати. Не може българският народ така да мизерства и гладува. Не може един пенсионер да живее с 50-60 лева. Не може една медицинска сестра да получава 260 лева.
- Като изпълнител, как се определяте?
- Аз съм поп-фолк „артист". За кратко време пистигнах много. Славата ме връхлетя внезапно. Когато направих първия си албум бях на 21 години. Млад и луд! Той беше с евангелистки песни. Моите родители, които са музиканти, ми помогнаха за него. Вторият ми диск беше вече светски. И всъщност, две години след като пропях, с третия си диск станах известен.
Излязох с една песен, която се казва „Обичам те". Режисьорката Елена Цветкова я направи на клип. Този клип обърна живота ми. Тази песен започна да звучи отвсякъде – от всички телевизии, от коли, от апартаменти, от къщи, от заведеня. Отвсякъде! И това продължи две години. Казват, че е най-често търсената българска песен изобщо – теглена е милиони пъти от интернета.
Тогава смених имиджа си, изрусих се и т.н. И стана чудо. Стадионите с пълнеха, националният стадион „Васил Левски" се пукаше. И аз си мислех, че ето това е – никога няма да спра да пея. А то не стана така. Омръзна ми. Сега се занимавам с шоуто си. Пеенето вече не ми носи щастие.
- След този феноменален успех, за какво мечтаете?
- Искам да стана актьор и да се снимам във филм. А в нашата страна няма и кино. Няма нищо. Има само музика. Мечтая да съм в американското кино. Че ще ме намери някой заблуден режисьор.
- Славата промени ли ви?
- Промених се. Не допускам хора до себе си. Не създавам повърхностни запознанства. Не се доверявам на който и да е. Изолирах се. Подозрителен съм. Хората ме натоварват. Много съм се дистанцирал. Имам пет шест приятели. Нямам нужда от непознатите хора.
- Кое е хубавото тогава на вашата известност?
- Всички врати са ми отворени. Изкарвам хубави пари за себе си и за семейството си. Мога да водя живот като истинска звезда. Други български таланти, например много надарени поп музиканти, нямат пари. А и те пеят страхотно. Една поп звезда в България пее за по 40 лева. А една фолк звезда - за по 5 000 - 10 000 лева. Не трябва да е така... в България.
Интервю на Милена Бордън
София
Майка ми Гергина и баща ми Троян много са се обичали. Любовта им е като история от книга или филм - много красива. Баща ми е музикант, измислил е песни за майка ми и когато ги свирел и пеел по заведенията - той е плакал. Разликата им е 11 години. Той е Скорпион, тя - Телец.
Майка ми е скромна, много кротка, стълб на семейството, на децата. Всички се чудеха на красотата й. Спомням си, че в Германия я бъркаха с Уитни Хюстън - чертите им са идентични. И до ден днешен, като видя по телевизията Уитни Хюстън, аз се разплаквам и се обаждам на моята майка."
"Майка ми искаше да стана пианист, купиха ми пиано, взеха ми частен учител дори... Ходех на плуване, на забавачка, на английски - искаше да прави от мен вундеркинд. Но аз й заявих, че ще стана звезда."
- Има ли национални граници в шоу бизнеса?
- Името на България се свързва с мене по някакъв начин. А знаете ли колко му е обидно на българския народ, че това е така? Защото българите са псевдо- моралисти. Искат България да се знае с нещо друго, а не с това, което е. „Ами със какво?", питам. Факт е, че аз и моите изпълнения са много известни в България, а и навън.
Завист е това. Най-изявеното ни качество - на нас българите - е злобата. Лош народ сме. Лош, но с хубава музика.
Всеки ден се срещам с омраза. Всеки ден у нас пишат и разправят неща с омраза. Абе как не се научиха тези хора, като американците например, да обичат звездите си, да ги боготворят! Не! Тука всеки познава всеки, всеки бил ял и пил с тях на една маса. И все те – българските звезди – според тях – са с ниско качество! Еми не е вярно.
- Днес българите пътуват свободно в Европа. Отворени ли са към света?
- Аз мисля, че страната се изпразва. Не се отворя. Тези млади хора, които днес пътуват из Европа само с личните си карти няма за какво да се върнат тук. Тук те нямат никаква перспектива.
- Но защо вие например сте тук?
- Тук съм, защото имах щастието да се родя с талант. Благодаря на господ, че ме е докоснал. Колко са такива като мене? Броят се на пръсти. Трима-четирима. Знаете ли колко много други звезди в България нямат два лева в джоба си. Те се возят в градския транспорт.
- А как вие, в България, успяхте?
- Как беше при мене в началото? Нямаше работа. Къде да ставам певец или танцьор, къде да ходя? Казах си: „Докато стана това, което искам, ще си намеря работа като хамалин". Отидох в модна къща „Агресия" в София да се цаня като хамалин. ХАМАЛИН! Осем години след това там ме облякоха за първи път за шоу.
- Успеха ви не е ли доказателство, че и в България човек може да постигне мечтите си?
- Може. Господ дава, но в кошара не вкарва. Много е странно нашето общество. Една анкета имаше по телевизията в която над сто души ги попитаха „Вие слушате ли Азис?". Никой не каза „да". Тогава водещата пита: „Добре де, след като никой не го слуша, кой му купува албумите?".
Аз съм най-продавания артист в тази държава. Но никой не го признава. Отново говорим за един фалшив морал. За едни лъжи. Те – хората - не смеят да го кажат. Защото ги е СТРАХ. Да не ги обвинят в хомосексуализъм. Да, в днешна България ги е страх да не ги нарекат така.
Всички ме плюят по форуми и всички говорят срещу мене. А моето шоу е страшно гледано. Странното е, че това е повече в София. В провинцията хората по не им пука какво ще си кажат хората ако слушат Азис. Софиянци са малко еснафи.
Живей с действителността! Не търси нещо друго у човека, нещо, което го няма. Истинските хора не се страхуват от другите. Само мижитурките се паникьосват.
Но и друго има. Което е по-важно. България няма да се оправи докато има толкова много бедни хора. Защото те се занимават само с това как да преживеят. Как да се нахранят. Не има остава време да мислят за другите. Не им е до толерантност. Бедността е най-голямата причина за това.
- Какво е да си талант в България?
- Това е божа работа. Не мога да го обясня по друг начин. В моя глас има едни извивки, които ние хората не знаем как се получават. Тази тъга в гласа ми е като в българската народна песен. На нея винаги се плаче. Защото народът ни е толкова изстрадал от много отдавна. В българското пеене има мъка и мистерия. Господ обича по странен начин българския народ. Така както българинът може да пее тъжно, никой не може. Може би той – Господ - има някакъв план за тази държава.
Но трябва да станем малко по-богати. Не може българският народ така да мизерства и гладува. Не може един пенсионер да живее с 50-60 лева. Не може една медицинска сестра да получава 260 лева.
- Като изпълнител, как се определяте?
- Аз съм поп-фолк „артист". За кратко време пистигнах много. Славата ме връхлетя внезапно. Когато направих първия си албум бях на 21 години. Млад и луд! Той беше с евангелистки песни. Моите родители, които са музиканти, ми помогнаха за него. Вторият ми диск беше вече светски. И всъщност, две години след като пропях, с третия си диск станах известен.
Излязох с една песен, която се казва „Обичам те". Режисьорката Елена Цветкова я направи на клип. Този клип обърна живота ми. Тази песен започна да звучи отвсякъде – от всички телевизии, от коли, от апартаменти, от къщи, от заведеня. Отвсякъде! И това продължи две години. Казват, че е най-често търсената българска песен изобщо – теглена е милиони пъти от интернета.
Тогава смених имиджа си, изрусих се и т.н. И стана чудо. Стадионите с пълнеха, националният стадион „Васил Левски" се пукаше. И аз си мислех, че ето това е – никога няма да спра да пея. А то не стана така. Омръзна ми. Сега се занимавам с шоуто си. Пеенето вече не ми носи щастие.
- След този феноменален успех, за какво мечтаете?
- Искам да стана актьор и да се снимам във филм. А в нашата страна няма и кино. Няма нищо. Има само музика. Мечтая да съм в американското кино. Че ще ме намери някой заблуден режисьор.
- Славата промени ли ви?
- Промених се. Не допускам хора до себе си. Не създавам повърхностни запознанства. Не се доверявам на който и да е. Изолирах се. Подозрителен съм. Хората ме натоварват. Много съм се дистанцирал. Имам пет шест приятели. Нямам нужда от непознатите хора.
- Кое е хубавото тогава на вашата известност?
- Всички врати са ми отворени. Изкарвам хубави пари за себе си и за семейството си. Мога да водя живот като истинска звезда. Други български таланти, например много надарени поп музиканти, нямат пари. А и те пеят страхотно. Една поп звезда в България пее за по 40 лева. А една фолк звезда - за по 5 000 - 10 000 лева. Не трябва да е така... в България.
Интервю на Милена Бордън
София
Източник: kafene.net
