Тъмната страна на любовта - ревността, е чувство, присъщо за всеки човек, така че никой не трябва да се срамува, че я изпитва. До този извод стига новопубликуваната книга в Италия "И живяха ревниви и щастливи" на Донатела Марацити.

Авторката в известен смисъл реабилитира ревността. Ако обаче бива изпитвана повече от един час на ден, тя се превръща в болест, твърди експертът.

"При изключително ревнивите хора на практика съществуват аномалии в серотонина, което може да означава определена форма на мозъчни нарушения", казва Марацити.

Ревниви са били не само древните гърци, болестно ревнива е например и жената от Милано, която се качва на колата си и изминава цяла Италия, за да отиде на конгрес в южен град и за да изконтролира мъжа си, който може евентуално да види там своя бивша приятелка, казва авторката.

Отело убива Дездемона, убеден, че му е изневерила, но същото ниво на ревност завладява и Роберто, който по време на вечеря с жена си и приятели прочита в очите им възхищение от съпругата му.

Това е естествено чувство и не бива да се демонизира, тъй като е насочено към съхраняването на двойката", казва Марацити. Според нея при мъжете ревността е свързана със сигурността на бащинството и с усилията да се опазят собствените деца.

При жените пък ревността е свързана със стремежа да се държи здраво партньора с цел да гарантира прехраната и създаването на поколения.
Марацити говори за 4 типа ревност.

Първият е депресивният вид ревност - тя е типична за жените, които не се чувстват на висотата на партньора си. Вторият тип е ревността фикс идея, при която човек се съмнява непрекъснато дали е обичан или не.

Третият тип е нервната ревност, при която даден човек е вечно притеснен да не би да бъде оставен от партньора си. И четвъртият вид е параноичната ревност. Тя е характерна предимно за мъжете и при нея са типични непрекъснатите съмнения.