Едва ли някой някога си е помислял, че "Мумията" има претенции за велик филм или за кино-шедьовър.

Въпреки това лентата е своеобразен култ за не един поклонник на успешната смесица ужаси+фентъзи и ако си сред феновете, които следят частите от самото начало (1999-та), със сигурност или вече си гледал третата, или си се заканил да идеш тези дни.

В нея отново в главна роля е Брендън Фрейзър като Рик ОКонъл – безстрашен британски шпионин и изследовател.

Той и съпругата му вече водят толкова спокоен живот , че им иде да се промушат с вилица, за да не умрат от скука...

Синът им обаче е тръгнал смело по стъпките на баща си и без разрешение разкопава Китай в търсене на гробница на древен непобедим император.

Точно той е и новосъбудената мумия, която семейно всички се опитват да затрият, като междувременно събират многобройни (все пак става дума за Китай) армии.

Всичко щеше да е супер, ако филмът не беше грандиозно тъп. Ето защо:

Като начало, ако двете предишни серии изобилстваха от страхотни лафове, тук веселбите се изчерпват- най-много до една-две изтъркани шеги и забавни ситуации около дежурния по смеха гейоподобен Джонатан Карнахан (в ролята – Джон Хана).

Филмът е станал лигава семейна драма – никакво напрежение в боя, много пот в обясненията и доста сапун в излиянията. И някакъв блудкав опит за приказност.

Яките ефекти са отишли по дяволите, напрежението ги е последвало и на екрана самотно стоят няколко каскади на блубокс и Джет Ли на кон... и намазан с боя.

Актьорската игра: "И Златната Малинка отива при..."

На доста места във филма диалогът обяснява какво ще се случи в следващите 10 минути: "Дай ми окото на Шангри Ла!" "Не, ти ще събудиш императора!". Не, няма. Дори мен няма да ме събуди.

Всичко това продължава близо 2 часа. През тях се молиш да се случи нещо хубаво, да се уплашиш, разсмееш, или поне да не се издрайфаш от отвратително баналните драматични диалози.