Само Кардам от царските синове има мозък в главата си, останалите са нехранимайковци, твърди нашенецът с френски паспорт Христо Чорелов е роден на 12 октомври 1926 г. в с. Бръшлян, Малкотърновско. Още преди да завърши Механотехникума в Бургас, приема земеделските идеи. След като поставят БЗНС "Никола Петков" извън закона, Чорелов решава, че в България няма място за него и на 16 януари 1948 г. поема по трънливия път на политическия емигрант.
В Париж завършва физика и математика в Сорбоната. Прави научна кариера в Националния атомен център на Франция, където се пенсионира като старши научен работник I степен (равностойно е на професор).
От 1992 г. Чорелов много активно се занимава с благотворителност. Досега за различни селища в България той е събрал и изпратил 49 камиона с помощи – лекарства, медицинско оборудване, компютри, дрехи...
Намирам Христо Чорелов в родното му село. Преди 15-ина години той си е построил в Бръшлян красива вила и оттогава заедно със съпругата си Ивет-Матилд всяка година прекарват тук по 5 месеца.
Преди няколко години ми разказахте, че след промените в България при вас са дошли почти всички, които първи се обявиха за последователи на синята идея и се впуснаха в политиката. Те са търсили съвет от вас – да ги въведете и представите в Европейската Народна партия, да им обясните кой кой е. От тях сега си спомням само името на Стоян Ганев. Какво впечатление ви направиха те?
- Дойдоха повечето от "големите", нямат никаква представа. Първи бяха от Демократичната партия. Всички искат да разберат какво е положението. От всички обаче само един-двама ми направиха впечатление. Единият от тях беше Костов. Той ми направи впечатление, че малко или много съзираше нещата като политик, като политическа личност, като държавен мъж. За другите какво да ви кажа? Понякога си викам за тях "лека кавалерия"!
Вие ги въведохте в Народната партия?
- Да. И ги запознах с главния секретар на Народната партия Янсен. Той дойде на нашия – земеделския, конгрес. За първи път Янсен излизаше от Запада и дойде в София. Обаче кой трябваше да срещне от нашите? Никой не разбра нищо – кой е Янсен, какво може Янсен? Иначе на първата редица на конгреса се бяха наредили Дренчев, Кавалджиев – после беше вицепрезидент, и разни други. Тогава разбрах, че нищо няма да стане. И си отидох с мъка във Франция.
В България много настоятелно се говори, че Симеон е продал ордените на дядо си заради дългове на комар.
- На тези неща не съм присъствал. Но и сред емигрантите много отдавна се говореше за това.
А какво знаете за подвизите му на комарджийското поприще?
- Той е редовен посетител на комарджийските сбирки между 1975–1980 г., когато петролът започна много да върви. Тогава арабските принцове направиха палати в южната част на Испания. А арабите всички са комарджии, така, както при тях вървят и наркотиците. Започват събиранията там. Нашият попада в тези среди. И се говори, че там е продавал и гащите си заради комар. Но, от друга страна, арабите му платиха самолета, когато за първи път се върна в България.
Как, дотам ли беше изпаднал, че не можеше да си плати дори билета за самолета?
- Никакви пари. Жена му е втората богаташка на Испания, но нито лев не му даваше, защото е прахосник.
Неотдавна много тежко катастрофира първородният му син Кардам...
- Кардам е добър хирург в една от големите болници на Мадрид. Той е единственият от децата на Симеон, който е с мозък в главата си. Другите са нехранимайковци.
Защо, Кирил ви е колега – също е физик като вас?
- Атомният център на Франция всяка година правеше обмен на кадри с Принстънския университет. Двама от нас заминаваха в САЩ, а двама от Принстън идваха във Франция. Станах личен приятел с единия от тях – бюрото му беше до моето и постоянно бяхме заедно.
Веднъж Шварц (колегата американец) ми казва: "Ти знаеш ли, че аз познавам един българин." Ахнах: българин физик в чужбина, и то в нашата област? Че ние сме само няколко. Веднага попитах: "Кой е? Как се казва този човек?" "Син е на някакъв ваш цар, и той в изгнание", ми отговаря Шварц. "И физик? Що за физик е?", продължавам да питам аз. "Играе във волейболния отбор на университета. Един от най-добрите ни волейболисти", само това ми каза американецът и взе да се смее. Наистина Кирил има диплома за физик, но е завършил в Мадрид. А той е господин принцът и може би да са му я дали. Добре че после отива в Лондон и кара малко в Бизнес скуул, защото като физик е нула. В Лондон понаучава финансите. И последните години се занимава с финанси – играе на борсата.
Като споменахте за българи физици в чужбина, аз знам един, и то ваш земляк. Какво ще кажете за него?
- Говорите за Евтим Пъндев от Малко Търново, нали? Той е от големите: голям физик, голям математик и голям бизнесмен. Аз му свалям шапка, защото много добре успя. Пъндев завършва с отличие във Франция. Там става приятел с един от големите глави във физиката – и той се казва Шварц, евреин. После този Шварц на мен ми беше професор. Аз не бях в един курс с Евтим Пъндев, а две години след него, но чувах много добри отзиви за него. После замина за Щатите.
Симеон ухажваше ли емигрантите?
- Не. Организира няколко срещи, на които аз също бях поканен, но никога не приех. Няколко момчета, емигранти в Белгия и Франция, които бяха станали земеделци след 9-и септември и лавираха между нас и другите, бяха писали писмо до Симеон да им помогне с пари. Той им отхвърли молбата с няколко думи: "Поздравявам ви, благодаря ви, но аз съм емигрант като вас. Не разполагам с никакви средства и на никого не мога да помогна." Емигрант като нас бил, но той живееше в палати, а ние спяхме под мостовете на Сена!
Да, знам, че земеделците са републиканци, но ми е интересно в онези години Симеон как се държеше с емигрантските среди?
- Много зле. Той, разбира се, играеше ролята на благородник и никога не потърси връзка с Националния комитет.
Кои са най-успелите българи във Франция?
- Има ли такива? (Засмива се.) Професор Христофоров – по вътрешни болести. Той е на много високо ниво. Син е на професор Никифоров – филолог в Софийския университет. Има други, които са с много пари: Тодоров, представителят на БМВ има много пари, Паница – също има много пари. Аз работих с баща му 2 години и познавам много добре цялата фамилия Паница. При тях умният беше старият. Дими е друга работа – от леката по-леката. Сега ги гледам в Париж една малка групичка. С тях е и Минко Балкански – и той е физик, както и някои други. Даже сега се въртят и са в много близки отношения с Ирина Бокова. С пари има доста хора. Иначе като светила – рядко са.
Нашата Държавна сигурност е работила много активно сред българската емиграция, но не ще и дума, че и чуждите разузнавателни служби са се месили в съдбата ви.
- През 1951 г. бях приет в колеж на "Свободна Европа" в Страсбург като стипендиант. Карах първата година, но там имаше фашистка група. Те не можеха да понасят нас, земеделците. И започнаха да създават дрязги между нас. Те нямаха куража да излязат официално, защото Франция беше на страната на съюзниците. Но в Съединените щати имаше среди, които бяха чисто фашистки. И в "Свободна Европа" се направи една чистка: всичко онова, което е по-демократично и което не върви в унисон с някои фашистки идеи, беше сложено настрана. Аз бях един от първите. В края на учебната година ми връчиха известие, че стипендията ми е спряна и не мога да продължа обучението, което беше 4 години.
Явно, че ЦРУ не ви харесва и ви изхвърля от колежа – ЦРУ издържаше "Свободна Европа", нали?
- Да, нашите досиета се преглеждаха от ЦРУ, а не е тайна, че голяма част от парите на "Свободна Европа" идваха от ЦРУ. Другите ги набираха от дарителски кампании. Аз потърсих обяснение защо ме отстраняват от колежа. Дойде голяма комисия от високопоставени хора, аз им държа съвсем остър език и им казвам. "Господа, аз идвам от България, където сигурно вече щях да бъда в Белене или в някой затвор. Но и тук, пред вас, имам чувството, че съм пред някой съд." "Какъв съд? Ние ви прекратяваме стипендията по съвсем други съображения", скочи да ми обяснява Сиърс, един от собствениците на голяма верига магазини в Щатите. "Недейте да ми говорите. Аз знам точно какво е положението, защото тази година вие прибрахте 6-7 български студенти, които произлизат от български фашистки фамилии", им отговорих аз и в заключение им казах: "Вашите служби, които са тръгнали по този път, рано или късно ще усетят и ще съжаляват, че пътят ви е напълно погрешен. Всички, които се въртят сега около вашите служби, са с фашистки идеи и фашистко минало!"
Нашата Държавна сигурност...
- Нашата Държавна сигурност веднага беше разбрала, че съм изключен. Върнах се в Париж, намерих си студентска квартира и една сутрин рано – аз съм още в леглото, се чука на вратата ми. Питам кой е. Веднага ми се представят, като говорят с български акцент: Аз съм първи секретар в българската легация. Имаме писмо от вашите сестри, с което ни молят да направим всичко възможно да се върнете в България - това е 1952 г., брат ми вече беше интерниран в Жеравна. Отговорих му нещо остро, той започна да ме увещава да не говоря с този остър тон, но все пак стана и си замина.
с. Бръшлян, Бургаско,
д-р Марина ШИВАРОВА
В Париж завършва физика и математика в Сорбоната. Прави научна кариера в Националния атомен център на Франция, където се пенсионира като старши научен работник I степен (равностойно е на професор).
От 1992 г. Чорелов много активно се занимава с благотворителност. Досега за различни селища в България той е събрал и изпратил 49 камиона с помощи – лекарства, медицинско оборудване, компютри, дрехи...
Намирам Христо Чорелов в родното му село. Преди 15-ина години той си е построил в Бръшлян красива вила и оттогава заедно със съпругата си Ивет-Матилд всяка година прекарват тук по 5 месеца.
Преди няколко години ми разказахте, че след промените в България при вас са дошли почти всички, които първи се обявиха за последователи на синята идея и се впуснаха в политиката. Те са търсили съвет от вас – да ги въведете и представите в Европейската Народна партия, да им обясните кой кой е. От тях сега си спомням само името на Стоян Ганев. Какво впечатление ви направиха те?
- Дойдоха повечето от "големите", нямат никаква представа. Първи бяха от Демократичната партия. Всички искат да разберат какво е положението. От всички обаче само един-двама ми направиха впечатление. Единият от тях беше Костов. Той ми направи впечатление, че малко или много съзираше нещата като политик, като политическа личност, като държавен мъж. За другите какво да ви кажа? Понякога си викам за тях "лека кавалерия"!
Вие ги въведохте в Народната партия?
- Да. И ги запознах с главния секретар на Народната партия Янсен. Той дойде на нашия – земеделския, конгрес. За първи път Янсен излизаше от Запада и дойде в София. Обаче кой трябваше да срещне от нашите? Никой не разбра нищо – кой е Янсен, какво може Янсен? Иначе на първата редица на конгреса се бяха наредили Дренчев, Кавалджиев – после беше вицепрезидент, и разни други. Тогава разбрах, че нищо няма да стане. И си отидох с мъка във Франция.
В България много настоятелно се говори, че Симеон е продал ордените на дядо си заради дългове на комар.
- На тези неща не съм присъствал. Но и сред емигрантите много отдавна се говореше за това.
А какво знаете за подвизите му на комарджийското поприще?
- Той е редовен посетител на комарджийските сбирки между 1975–1980 г., когато петролът започна много да върви. Тогава арабските принцове направиха палати в южната част на Испания. А арабите всички са комарджии, така, както при тях вървят и наркотиците. Започват събиранията там. Нашият попада в тези среди. И се говори, че там е продавал и гащите си заради комар. Но, от друга страна, арабите му платиха самолета, когато за първи път се върна в България.
Как, дотам ли беше изпаднал, че не можеше да си плати дори билета за самолета?
- Никакви пари. Жена му е втората богаташка на Испания, но нито лев не му даваше, защото е прахосник.
Неотдавна много тежко катастрофира първородният му син Кардам...
- Кардам е добър хирург в една от големите болници на Мадрид. Той е единственият от децата на Симеон, който е с мозък в главата си. Другите са нехранимайковци.
Защо, Кирил ви е колега – също е физик като вас?
- Атомният център на Франция всяка година правеше обмен на кадри с Принстънския университет. Двама от нас заминаваха в САЩ, а двама от Принстън идваха във Франция. Станах личен приятел с единия от тях – бюрото му беше до моето и постоянно бяхме заедно.
Веднъж Шварц (колегата американец) ми казва: "Ти знаеш ли, че аз познавам един българин." Ахнах: българин физик в чужбина, и то в нашата област? Че ние сме само няколко. Веднага попитах: "Кой е? Как се казва този човек?" "Син е на някакъв ваш цар, и той в изгнание", ми отговаря Шварц. "И физик? Що за физик е?", продължавам да питам аз. "Играе във волейболния отбор на университета. Един от най-добрите ни волейболисти", само това ми каза американецът и взе да се смее. Наистина Кирил има диплома за физик, но е завършил в Мадрид. А той е господин принцът и може би да са му я дали. Добре че после отива в Лондон и кара малко в Бизнес скуул, защото като физик е нула. В Лондон понаучава финансите. И последните години се занимава с финанси – играе на борсата.
Като споменахте за българи физици в чужбина, аз знам един, и то ваш земляк. Какво ще кажете за него?
- Говорите за Евтим Пъндев от Малко Търново, нали? Той е от големите: голям физик, голям математик и голям бизнесмен. Аз му свалям шапка, защото много добре успя. Пъндев завършва с отличие във Франция. Там става приятел с един от големите глави във физиката – и той се казва Шварц, евреин. После този Шварц на мен ми беше професор. Аз не бях в един курс с Евтим Пъндев, а две години след него, но чувах много добри отзиви за него. После замина за Щатите.
Симеон ухажваше ли емигрантите?
- Не. Организира няколко срещи, на които аз също бях поканен, но никога не приех. Няколко момчета, емигранти в Белгия и Франция, които бяха станали земеделци след 9-и септември и лавираха между нас и другите, бяха писали писмо до Симеон да им помогне с пари. Той им отхвърли молбата с няколко думи: "Поздравявам ви, благодаря ви, но аз съм емигрант като вас. Не разполагам с никакви средства и на никого не мога да помогна." Емигрант като нас бил, но той живееше в палати, а ние спяхме под мостовете на Сена!
Да, знам, че земеделците са републиканци, но ми е интересно в онези години Симеон как се държеше с емигрантските среди?
- Много зле. Той, разбира се, играеше ролята на благородник и никога не потърси връзка с Националния комитет.
Кои са най-успелите българи във Франция?
- Има ли такива? (Засмива се.) Професор Христофоров – по вътрешни болести. Той е на много високо ниво. Син е на професор Никифоров – филолог в Софийския университет. Има други, които са с много пари: Тодоров, представителят на БМВ има много пари, Паница – също има много пари. Аз работих с баща му 2 години и познавам много добре цялата фамилия Паница. При тях умният беше старият. Дими е друга работа – от леката по-леката. Сега ги гледам в Париж една малка групичка. С тях е и Минко Балкански – и той е физик, както и някои други. Даже сега се въртят и са в много близки отношения с Ирина Бокова. С пари има доста хора. Иначе като светила – рядко са.
Нашата Държавна сигурност е работила много активно сред българската емиграция, но не ще и дума, че и чуждите разузнавателни служби са се месили в съдбата ви.
- През 1951 г. бях приет в колеж на "Свободна Европа" в Страсбург като стипендиант. Карах първата година, но там имаше фашистка група. Те не можеха да понасят нас, земеделците. И започнаха да създават дрязги между нас. Те нямаха куража да излязат официално, защото Франция беше на страната на съюзниците. Но в Съединените щати имаше среди, които бяха чисто фашистки. И в "Свободна Европа" се направи една чистка: всичко онова, което е по-демократично и което не върви в унисон с някои фашистки идеи, беше сложено настрана. Аз бях един от първите. В края на учебната година ми връчиха известие, че стипендията ми е спряна и не мога да продължа обучението, което беше 4 години.
Явно, че ЦРУ не ви харесва и ви изхвърля от колежа – ЦРУ издържаше "Свободна Европа", нали?
- Да, нашите досиета се преглеждаха от ЦРУ, а не е тайна, че голяма част от парите на "Свободна Европа" идваха от ЦРУ. Другите ги набираха от дарителски кампании. Аз потърсих обяснение защо ме отстраняват от колежа. Дойде голяма комисия от високопоставени хора, аз им държа съвсем остър език и им казвам. "Господа, аз идвам от България, където сигурно вече щях да бъда в Белене или в някой затвор. Но и тук, пред вас, имам чувството, че съм пред някой съд." "Какъв съд? Ние ви прекратяваме стипендията по съвсем други съображения", скочи да ми обяснява Сиърс, един от собствениците на голяма верига магазини в Щатите. "Недейте да ми говорите. Аз знам точно какво е положението, защото тази година вие прибрахте 6-7 български студенти, които произлизат от български фашистки фамилии", им отговорих аз и в заключение им казах: "Вашите служби, които са тръгнали по този път, рано или късно ще усетят и ще съжаляват, че пътят ви е напълно погрешен. Всички, които се въртят сега около вашите служби, са с фашистки идеи и фашистко минало!"
Нашата Държавна сигурност...
- Нашата Държавна сигурност веднага беше разбрала, че съм изключен. Върнах се в Париж, намерих си студентска квартира и една сутрин рано – аз съм още в леглото, се чука на вратата ми. Питам кой е. Веднага ми се представят, като говорят с български акцент: Аз съм първи секретар в българската легация. Имаме писмо от вашите сестри, с което ни молят да направим всичко възможно да се върнете в България - това е 1952 г., брат ми вече беше интерниран в Жеравна. Отговорих му нещо остро, той започна да ме увещава да не говоря с този остър тон, но все пак стана и си замина.
с. Бръшлян, Бургаско,
д-р Марина ШИВАРОВА
