Кацнах на екрана през 69-та и оттогава не съм слизал от него, казва професорът
Зрителите познават "култовия професор" Юлиан Вучков като автор и водещ на "Размисли и страсти" по телевизия "Скат". В предаването той коментира, жестикулира и се вълнува по всевъзможни общественополитически и социални теми. Заради емоционалното си поведение се е превърнал в любимец на "Господари на ефира", които често излъчват записи от проявите му на екрана. Иначе професорът е роден през 1936 година във Варна, завършил е театрознание във ВИТИЗ, бил е театрален и телевизионен критик, има над 1500 публикации в печата и 23 книги на различна тематика и е отличаван с множество награди.
- Професор Вучков, доста сте енергичен за човек на 71 години, как поддържате форма?
- Разчитам преди всичко на душевната, а не на физическата енергия. Чувствам се вътрешно млад. Иначе не мога да кажа, че съм железен във физическо отношение, но съм на крак, движа се, работя, не съм се отпуснал, не съм тромав, не съм неподвижен. Дори съм доста енергичен в много от физическите си действия, с което не искам да кажа, че съм побойник. Напротив - нито веднъж в живота си не съм посягал да ударя някого, особено когато става дума за женския пол …
- Предаването ви е цели три часа, как издържате?
- То е най-дългото предаване в целия телевизионен ефир, има и дълга история. Започна в "Телевизия 2001" с час и половина, след това стана два часа, три часа, разширяването на обема му дойде от много големия зрителски интерес.
- Наистина имате доста почитатели.
- Сега се връщам от Военна болница. Ходих да видя един мой много по-възрастен колега и трябва да ви кажа, че само в рамките на 30 минути съм разписал над 45 автографа. По желание на хората, защото аз не ги познавам, те ме спират… В който и кабинет да вляза, съм спиран и заговарян много сърдечно, като се започне от охраната на Военна болница, цялата от първия до последния човек, мине се през работилници на зъботехници, санитарки, сестри, лекари, доценти, професори… Всеки ден раздавам най-малко 40-45 визитки, като имате предвид, че това става най-много в рамките на един час. Ако имам време да обикалям града, то ще стане сигурно нещо колосално. Отначало младите хора бяха чувствително по-малко от възрастните, но през последните 2 години, и особено през 2007-а, ме спират седемдесет и пет на сто млади хора, от 22 години нагоре.
- Как ви се отразява това?
- Кара ме да се чувствам много добре, защото имам зад гърба си подкрепата на цялата силна, кадърна, културна част от младежката аудитория. Не ме гледат единствено тийнейджърите от 10 до 15 г., които гледат други просташки предавания, и част от които са психично увредени. Имат душевни проблеми. Те крещят, викат, тичат като някакво подюрено стадо. Крещят против всякакви хора, особено когато видят известен човек… На всеки, който ги спре или подмине, му говорят на "ти" с истерични неистови крясъци.
- Защо гледате толкова негативно на тези тийнейджъри?
- На мен ми е много тягостно от факта, че между тия 10-17-годишни, не повече, няма нито един човек със своя собствена индивидуалност. Между тях има и много свестни деца, те са ме спирали. Но аз ви говоря за не по-малко от 30-40% от юношите, които са като униформени. Облечени са в еднакви дрехи, крещят по еднакъв начин, говорят по еднакъв начин, блещят се по еднакъв начин, блъскат се по еднакъв начин. За мене това са просто овце от едно голямо препускащо стадо. Част от тях вероятно се дрогират, а част от тях сигурно употребяват алкохол, защото нерядко съм ги срещал с пръст в бирена бутилка, която се разнася от човек на човек. Мога да кажа, че това е едно оскотяване. Във всички случаи мога да кажа, че това са безконтролни хора.
- На какво се дължи това според вас?
- Имат чисто животински инстинкти и тотална безконтролност, която идва на първо място от семействата. Тук трябва да ударим отново заможните хора и да кажем, че повечето са деца на сравнително заможни или даже на много богати родители, които поради идиотското положение в тази държава също нямат контрол. Те крадат безконтролно, лъжат безконтролно, те са в съюз с властта. Затова имат голямо самочувствие, затова не се контролират… Контролира се човек, който е преследван от властта и от съдебните, правозащитните и правораздавателните органи. И след като майките им и бащите им са кръвожадни и се държат като зверове, как детето на такава родителска двойка да има нужния самоконтрол и нужното чувство за мярка. А това са хора, които трябва да отнесем към пещерните епохи.
- В предаването ви се обаждат много зрители. Не мислите ли, че понякога сте доста рязък с тях?
- Всеки човек, който не е случаен и не е безличен, има някаква индивидуалност и свой девиз и философия в живота. Има двe философии…. Едните казват: "Аз не мразя никого". Аз не им вярвам. Мисля, че те са лицемери. Защото те не мразят никого, докато някой не ги засегне. Щом някой ги засегне, веднага настръхват, даже той да ги е обидил без да иска. Другата максима е на Ботев: "Силно да любим и мразим" . Аз в това отношение изцяло съм следовник на Ботев. Мразя жестоко злото. Не мога да обичам хора, които ме мразят. Мога да уважавам изключително надарените и кадърните хора, които нямат добри чувства към мен. Талантът им уважавам, но не ги обичам. Но моята ненавист към злините се компенсира многократно от любовта ми към добрите неща.
- Защо ви гледат толкова много хора?
- Моето предаване се гледа по много причини. За да не бъда маниакален, ще кажа, че аз се стремя най-малкото да бъда колкото се може по-обективен и да казвам истината, само истината и цялата истина. Може невинаги да постигам това, защото то е много трудно. Понякога човек не може да се освободи от известни пристрастия. Понякога толкова много си възмутен от нещо, че не можеш да бъдеш 100 процента точен в диагнозите си. Но общо взето мисля, че мога да се похваля като цяло с много точно назоваване на всички истини. Хората не обичат да ги лъжат. А особено ефирните телевизии непрекъснато лъжат. Без изключение. И то лъжат безкрайно много. Телевизионерите, водещите, както и гостите, лъжат. Освен това моето предаване се харесва, защото аз не съм само водещ, аз съм на първо място коментатор. Моят коментар е от 40 до 60 минути. Нито един български водещ няма започване на предаването с едночасов коментар, негов, импровизиран.
- Често ви показват в "Господари на ефира", как приемате това внимание?
- Ами, какво от това. Тяхното занимаване с мене има нулево значение. Те имат нищожна аудитория. Тях ги гледат само хората от 10 максимум до 17 години. И когато съм срещал някои от техните почитатели, те са били винаги в рамките на тия години от 10 до 17. Нито веднъж не съм срещнал човек над 20 години, който да подхвърли нещо неприятно, брутално, невъзпитано във връзка с това, че е гледал "Господари на ефира". Първо, само тия деца гледат и второ, как да се разстроя от "Господари на ефира", когато аз трябва тях да ги съжалявам. Защото половината от тяхната публика се дрогира. Да, дрогира се. Или има много тежък пубертет, който невинаги е свързан с това, че са олигофрени. Те ще се оправят. Но просто тежък пубертет, употреба на дрога, простащина в семейството, лоши учители и много лошо приятелско обкръжение. И много лошо телевизионно въздействие.
- Това означава ли, че не харесвате особено и самото предаване?
- Не знам доколко е достоверно, че Славчо Трифонов май ще съди "Господари на ефира". И вероятно ще се получи тежко дело. Те, първо, незаконно присвояват нашите записи. Те нямат право. Но понеже ние сме село без кучета, ние сме антиправова държава, никой нищо не им прави. А кой ще тръгне да го прави? Аз ли ще тръгна да съдя простаци. Малин Кръстев през едно представление е пиян на сцената. Ще седна аз да се занимавам с тия куци адреналинки, които са толкова празноглави и толкова нетанцувални и неритмични. Това е много лошо предаване, много лошо. То е едно и също. Значи трябва да си психясал, за да гледаш всяка вечер едно и също.
- Твърдите, че "Господарите" не са съвсем честни?
- То е и спекулативно взимане на текст. От началото половин изречение, след това от 50-ия ред другата половина на изречението. Това е вадене на думи извън контекста. Това е престъпно, това е подсъдно. Ще дадеш цялото изречение, тогава то ще звучи смислено. А ти взимаш оттука и оттам. Приказката "Гледам и не вярвам на ушите си", която се превърна в нарицателно, едва ли не в общобългарско изречение, аз съм й автор, трябва да ги съдя даже за авторски права. Това е един стопроцентов афоризъм, който аз съм обяснил в моето предаване. Ама на невежи като Зуека, Малин Кръстев, и Мъйнов можеш ли да обясниш?! Аз казвам: "Гледам "Планета", момичета супер красиви, манекенска физическа хубост, страшно секси, блестящо облечени, във великолепна обстановка заснети, клипове от най-висока класа. Гледаш тая красота и изведнъж, като си отворят устата виждаш, че тия красиви и супер секси дами пеят грозно, и отвратително, и гнусно. И аз не вярвам на ушите си, че тия толкова красиви жени могат да пеят толкова грозно!". Толкова много значи гледаш външна красота, а слушаш толкова много грозота. На кого да го обясниш? Те за метафора не са чували.
- А как ви се струват риалити-програмите от типа на "ВИП Брадър"?
- Това е порнография. "ВИП Брадър" се обсъжда, има защитници. Но ще мине, ще мине. Всичко слабо има лошо влияние, но, слава богу, не е вечно и не е продължително. Остава голямата култура, голямото изкуство. Смятам, че много от нормалните българи харесват моето предаване, и гледат и повторенията. Значи всички тия хора ме гледат и ме обичат, и ме уважават. Те, ако са простаци, ще гледат ли всяка неделя, както и повторенията, след като това е "проблемно" (засяга различни проблеми –б.а.) ТВ издание?! Но има и един милион простаци, нека да са два милиона. Аз казвам, четири милиона са нормални хора, два милиона има простаци, нека има и за тях предаване.
- Но за момента тези предавания са на върха…
- Властта насърчава порнографията в телевизионните програми. Властта иска денонощно да се говори за медицинските сестри. Осем години се говори за медицинските сестри. Юлиан Вучков е единственият човек, който казва в ефир, че това е злоупотреба. Не можеш осем години да говориш само за пет жени, денонощно, при положение че хиляди хора са убити, изнасилени и осакатени след 1989-та година в България. С какво българският съд е по-добър от либийския, след като той не вкара нито един разбойник, сериен убиец или изнасилвач в затвора? Трябва да се чуе и друго мнение. Други неща им говоря аз, различни. А не като папагали, едно и също дрънкат всичките, защото нямат култура, нямат мозък.
- Какви са предимствата ви пред колегите - телевизионери?
- Телевизионерът се ражда, не се създава. То е вродена дарба, която може да се развие и усъвършенства. С образование, с четене, с дълъг стаж. Аз съм единственият човек, който в момента е на екрана и не е слизал от него 38 години. Това са факти. През 69-а година кацнах на малкия екран в Националната телевизия. Оттогава не съм слизал от него. Имам над 80 участия само при Кеворкян. 500 предавания са само моите. Имах и една рубрика в телевизия "Седем дни" - "Храна за душата", там са поне 50. След 1989-а съм участвал в 12 други телевизии като гост, дори в "Планета", пет пъти съм бил при Иван и Андрей, един път при Миглена Ангелова, шест пъти съм участвал в "Нова телевизия" (тя тогава не беше порнографска), в "Херос"… То се събира, така че около 1000 ако ги кажем, няма да сгрешим.
- "Размисли и страсти" е обявено като предаване, разглеждащо обществено-политическите процеси, но засяга много теми…
- В моето предаване няма тема, която да не е обсъждана. За да бъде едно предаване хубаво, освен че трябва да казва истините, освен че водещият трябва да бъде актьор в живота и актьор пред камерата, тоест да бъде атрактивен, по всякакъв начин да въздейства, трябва да има и много теми. Аз съм поставял пред моята аудитория над 70-80 теми - политика, социални проблеми, здравеопазване, мода в облеклото и обзавеждането, мода в поведението и човешките взаимоотношения.
- Може ли човек да разбира и да говори за всичко?
- Може, защото аз съм професор по теория на художествената култура, чел съм осем години лекции, имам и книга "Теория на художествената култура" - осемстотин страници книга, как да не мога да говоря за всичко…..В нея има литература, театър, изобразителни изкуства, музика, кино, е как искате да не говоря за всичко. След като съм издал толкова много книги за много области на живота, естествено че ще говоря по много теми. Освен това не забравяйте, че имам осем книги на нравствено-етични теми. Общо книгите ми са 23.
- Все пак какво се случва в обществото ни?
- Само лоши неща. Защото първо ние унаследихме от самия комунизъм всичко най-лошо. Ние не взехме доброто от него, а тогава имаше и добри неща. Имаше цензура, което беше лошо. Но в същото време имаше някакво благоприличие и някакво чувство за мярка. В обществото не можеше да си показваш задника и предника и да сереш пред зрителите. Защото просто е гнусно. Ами че те само за това говорят. Как е възможно, това на четири очи е отвратително, а то се тиражира в огромни количества. "ВИП Брадър" се гледа навсякъде. Това предаване е по-гледано от моето. Съмнявам се дали има друго.
- А в политиката какво е положението?
- В политиката положението е безнадеждно. Всички партии са маскари. Нищо не ги вбесява така, както онзи човек, а аз съм много последователен в това отношение, който казва, че всички са от един дол отровни дренки. Няма ляво, няма дясно, няма център, това са изкуствени понятия.
- Как ще коментирате предизборната кампания за евродепутати? НДСВ раздават собствена енергийна напитка, за БСП ще пеят куп фолк певици, начело с Азис…
- Властта желае азисовщината. Колкото повече чалгаджийски предавания има, толкова по-малко ще се говори за безобразията на властта. Затова тя насърчава кръчмарските, телевизионни и въобще художествени прояви. Те отклоняват вниманието от нея. Така се говори за Азис, а не се говори, че крадат депутатите, че гласуват с чужди карти, че решенията на Народното събрание в осемдесет процента са напълно незаконни, защото са приети с ниски проценти.
- Често се появявате и в пресата, доволен ли сте от това, което се пише за вас?
- Никой водещ, коментатор и културен деец в България не е хвален от вестник "Уикенд" толкова много, колкото мене … Аз се радвам, че ме хвалят най-четените вестници. Това се отнася и за "24 часа". Много положителни оценки съм чел за себе си. Много хора са писали за мен - "Вестник за жената", "Телеграф", "Над 55", "Втора младост". И в "Шоу" е имало статии, интервюта и бележки за мен. Ако има нещо лошо, нещо просташко, то ще е само в "Папарак".
- Как виждате бъдещето на "Размисли и страсти"?
- Едно предаване може да живее много дълго. Осем години е дълъг живот. Моите шефове казват, че още 15 години може да изкарам. Ако съм жив и здрав, разбира се.
Нели Томова
Зрителите познават "култовия професор" Юлиан Вучков като автор и водещ на "Размисли и страсти" по телевизия "Скат". В предаването той коментира, жестикулира и се вълнува по всевъзможни общественополитически и социални теми. Заради емоционалното си поведение се е превърнал в любимец на "Господари на ефира", които често излъчват записи от проявите му на екрана. Иначе професорът е роден през 1936 година във Варна, завършил е театрознание във ВИТИЗ, бил е театрален и телевизионен критик, има над 1500 публикации в печата и 23 книги на различна тематика и е отличаван с множество награди.
- Професор Вучков, доста сте енергичен за човек на 71 години, как поддържате форма?
- Разчитам преди всичко на душевната, а не на физическата енергия. Чувствам се вътрешно млад. Иначе не мога да кажа, че съм железен във физическо отношение, но съм на крак, движа се, работя, не съм се отпуснал, не съм тромав, не съм неподвижен. Дори съм доста енергичен в много от физическите си действия, с което не искам да кажа, че съм побойник. Напротив - нито веднъж в живота си не съм посягал да ударя някого, особено когато става дума за женския пол …
- Предаването ви е цели три часа, как издържате?
- То е най-дългото предаване в целия телевизионен ефир, има и дълга история. Започна в "Телевизия 2001" с час и половина, след това стана два часа, три часа, разширяването на обема му дойде от много големия зрителски интерес.
- Наистина имате доста почитатели.
- Сега се връщам от Военна болница. Ходих да видя един мой много по-възрастен колега и трябва да ви кажа, че само в рамките на 30 минути съм разписал над 45 автографа. По желание на хората, защото аз не ги познавам, те ме спират… В който и кабинет да вляза, съм спиран и заговарян много сърдечно, като се започне от охраната на Военна болница, цялата от първия до последния човек, мине се през работилници на зъботехници, санитарки, сестри, лекари, доценти, професори… Всеки ден раздавам най-малко 40-45 визитки, като имате предвид, че това става най-много в рамките на един час. Ако имам време да обикалям града, то ще стане сигурно нещо колосално. Отначало младите хора бяха чувствително по-малко от възрастните, но през последните 2 години, и особено през 2007-а, ме спират седемдесет и пет на сто млади хора, от 22 години нагоре.
- Как ви се отразява това?
- Кара ме да се чувствам много добре, защото имам зад гърба си подкрепата на цялата силна, кадърна, културна част от младежката аудитория. Не ме гледат единствено тийнейджърите от 10 до 15 г., които гледат други просташки предавания, и част от които са психично увредени. Имат душевни проблеми. Те крещят, викат, тичат като някакво подюрено стадо. Крещят против всякакви хора, особено когато видят известен човек… На всеки, който ги спре или подмине, му говорят на "ти" с истерични неистови крясъци.
- Защо гледате толкова негативно на тези тийнейджъри?
- На мен ми е много тягостно от факта, че между тия 10-17-годишни, не повече, няма нито един човек със своя собствена индивидуалност. Между тях има и много свестни деца, те са ме спирали. Но аз ви говоря за не по-малко от 30-40% от юношите, които са като униформени. Облечени са в еднакви дрехи, крещят по еднакъв начин, говорят по еднакъв начин, блещят се по еднакъв начин, блъскат се по еднакъв начин. За мене това са просто овце от едно голямо препускащо стадо. Част от тях вероятно се дрогират, а част от тях сигурно употребяват алкохол, защото нерядко съм ги срещал с пръст в бирена бутилка, която се разнася от човек на човек. Мога да кажа, че това е едно оскотяване. Във всички случаи мога да кажа, че това са безконтролни хора.
- На какво се дължи това според вас?
- Имат чисто животински инстинкти и тотална безконтролност, която идва на първо място от семействата. Тук трябва да ударим отново заможните хора и да кажем, че повечето са деца на сравнително заможни или даже на много богати родители, които поради идиотското положение в тази държава също нямат контрол. Те крадат безконтролно, лъжат безконтролно, те са в съюз с властта. Затова имат голямо самочувствие, затова не се контролират… Контролира се човек, който е преследван от властта и от съдебните, правозащитните и правораздавателните органи. И след като майките им и бащите им са кръвожадни и се държат като зверове, как детето на такава родителска двойка да има нужния самоконтрол и нужното чувство за мярка. А това са хора, които трябва да отнесем към пещерните епохи.
- В предаването ви се обаждат много зрители. Не мислите ли, че понякога сте доста рязък с тях?
- Всеки човек, който не е случаен и не е безличен, има някаква индивидуалност и свой девиз и философия в живота. Има двe философии…. Едните казват: "Аз не мразя никого". Аз не им вярвам. Мисля, че те са лицемери. Защото те не мразят никого, докато някой не ги засегне. Щом някой ги засегне, веднага настръхват, даже той да ги е обидил без да иска. Другата максима е на Ботев: "Силно да любим и мразим" . Аз в това отношение изцяло съм следовник на Ботев. Мразя жестоко злото. Не мога да обичам хора, които ме мразят. Мога да уважавам изключително надарените и кадърните хора, които нямат добри чувства към мен. Талантът им уважавам, но не ги обичам. Но моята ненавист към злините се компенсира многократно от любовта ми към добрите неща.
- Защо ви гледат толкова много хора?
- Моето предаване се гледа по много причини. За да не бъда маниакален, ще кажа, че аз се стремя най-малкото да бъда колкото се може по-обективен и да казвам истината, само истината и цялата истина. Може невинаги да постигам това, защото то е много трудно. Понякога човек не може да се освободи от известни пристрастия. Понякога толкова много си възмутен от нещо, че не можеш да бъдеш 100 процента точен в диагнозите си. Но общо взето мисля, че мога да се похваля като цяло с много точно назоваване на всички истини. Хората не обичат да ги лъжат. А особено ефирните телевизии непрекъснато лъжат. Без изключение. И то лъжат безкрайно много. Телевизионерите, водещите, както и гостите, лъжат. Освен това моето предаване се харесва, защото аз не съм само водещ, аз съм на първо място коментатор. Моят коментар е от 40 до 60 минути. Нито един български водещ няма започване на предаването с едночасов коментар, негов, импровизиран.
- Често ви показват в "Господари на ефира", как приемате това внимание?
- Ами, какво от това. Тяхното занимаване с мене има нулево значение. Те имат нищожна аудитория. Тях ги гледат само хората от 10 максимум до 17 години. И когато съм срещал някои от техните почитатели, те са били винаги в рамките на тия години от 10 до 17. Нито веднъж не съм срещнал човек над 20 години, който да подхвърли нещо неприятно, брутално, невъзпитано във връзка с това, че е гледал "Господари на ефира". Първо, само тия деца гледат и второ, как да се разстроя от "Господари на ефира", когато аз трябва тях да ги съжалявам. Защото половината от тяхната публика се дрогира. Да, дрогира се. Или има много тежък пубертет, който невинаги е свързан с това, че са олигофрени. Те ще се оправят. Но просто тежък пубертет, употреба на дрога, простащина в семейството, лоши учители и много лошо приятелско обкръжение. И много лошо телевизионно въздействие.
- Това означава ли, че не харесвате особено и самото предаване?
- Не знам доколко е достоверно, че Славчо Трифонов май ще съди "Господари на ефира". И вероятно ще се получи тежко дело. Те, първо, незаконно присвояват нашите записи. Те нямат право. Но понеже ние сме село без кучета, ние сме антиправова държава, никой нищо не им прави. А кой ще тръгне да го прави? Аз ли ще тръгна да съдя простаци. Малин Кръстев през едно представление е пиян на сцената. Ще седна аз да се занимавам с тия куци адреналинки, които са толкова празноглави и толкова нетанцувални и неритмични. Това е много лошо предаване, много лошо. То е едно и също. Значи трябва да си психясал, за да гледаш всяка вечер едно и също.
- Твърдите, че "Господарите" не са съвсем честни?
- То е и спекулативно взимане на текст. От началото половин изречение, след това от 50-ия ред другата половина на изречението. Това е вадене на думи извън контекста. Това е престъпно, това е подсъдно. Ще дадеш цялото изречение, тогава то ще звучи смислено. А ти взимаш оттука и оттам. Приказката "Гледам и не вярвам на ушите си", която се превърна в нарицателно, едва ли не в общобългарско изречение, аз съм й автор, трябва да ги съдя даже за авторски права. Това е един стопроцентов афоризъм, който аз съм обяснил в моето предаване. Ама на невежи като Зуека, Малин Кръстев, и Мъйнов можеш ли да обясниш?! Аз казвам: "Гледам "Планета", момичета супер красиви, манекенска физическа хубост, страшно секси, блестящо облечени, във великолепна обстановка заснети, клипове от най-висока класа. Гледаш тая красота и изведнъж, като си отворят устата виждаш, че тия красиви и супер секси дами пеят грозно, и отвратително, и гнусно. И аз не вярвам на ушите си, че тия толкова красиви жени могат да пеят толкова грозно!". Толкова много значи гледаш външна красота, а слушаш толкова много грозота. На кого да го обясниш? Те за метафора не са чували.
- А как ви се струват риалити-програмите от типа на "ВИП Брадър"?
- Това е порнография. "ВИП Брадър" се обсъжда, има защитници. Но ще мине, ще мине. Всичко слабо има лошо влияние, но, слава богу, не е вечно и не е продължително. Остава голямата култура, голямото изкуство. Смятам, че много от нормалните българи харесват моето предаване, и гледат и повторенията. Значи всички тия хора ме гледат и ме обичат, и ме уважават. Те, ако са простаци, ще гледат ли всяка неделя, както и повторенията, след като това е "проблемно" (засяга различни проблеми –б.а.) ТВ издание?! Но има и един милион простаци, нека да са два милиона. Аз казвам, четири милиона са нормални хора, два милиона има простаци, нека има и за тях предаване.
- Но за момента тези предавания са на върха…
- Властта насърчава порнографията в телевизионните програми. Властта иска денонощно да се говори за медицинските сестри. Осем години се говори за медицинските сестри. Юлиан Вучков е единственият човек, който казва в ефир, че това е злоупотреба. Не можеш осем години да говориш само за пет жени, денонощно, при положение че хиляди хора са убити, изнасилени и осакатени след 1989-та година в България. С какво българският съд е по-добър от либийския, след като той не вкара нито един разбойник, сериен убиец или изнасилвач в затвора? Трябва да се чуе и друго мнение. Други неща им говоря аз, различни. А не като папагали, едно и също дрънкат всичките, защото нямат култура, нямат мозък.
- Какви са предимствата ви пред колегите - телевизионери?
- Телевизионерът се ражда, не се създава. То е вродена дарба, която може да се развие и усъвършенства. С образование, с четене, с дълъг стаж. Аз съм единственият човек, който в момента е на екрана и не е слизал от него 38 години. Това са факти. През 69-а година кацнах на малкия екран в Националната телевизия. Оттогава не съм слизал от него. Имам над 80 участия само при Кеворкян. 500 предавания са само моите. Имах и една рубрика в телевизия "Седем дни" - "Храна за душата", там са поне 50. След 1989-а съм участвал в 12 други телевизии като гост, дори в "Планета", пет пъти съм бил при Иван и Андрей, един път при Миглена Ангелова, шест пъти съм участвал в "Нова телевизия" (тя тогава не беше порнографска), в "Херос"… То се събира, така че около 1000 ако ги кажем, няма да сгрешим.
- "Размисли и страсти" е обявено като предаване, разглеждащо обществено-политическите процеси, но засяга много теми…
- В моето предаване няма тема, която да не е обсъждана. За да бъде едно предаване хубаво, освен че трябва да казва истините, освен че водещият трябва да бъде актьор в живота и актьор пред камерата, тоест да бъде атрактивен, по всякакъв начин да въздейства, трябва да има и много теми. Аз съм поставял пред моята аудитория над 70-80 теми - политика, социални проблеми, здравеопазване, мода в облеклото и обзавеждането, мода в поведението и човешките взаимоотношения.
- Може ли човек да разбира и да говори за всичко?
- Може, защото аз съм професор по теория на художествената култура, чел съм осем години лекции, имам и книга "Теория на художествената култура" - осемстотин страници книга, как да не мога да говоря за всичко…..В нея има литература, театър, изобразителни изкуства, музика, кино, е как искате да не говоря за всичко. След като съм издал толкова много книги за много области на живота, естествено че ще говоря по много теми. Освен това не забравяйте, че имам осем книги на нравствено-етични теми. Общо книгите ми са 23.
- Все пак какво се случва в обществото ни?
- Само лоши неща. Защото първо ние унаследихме от самия комунизъм всичко най-лошо. Ние не взехме доброто от него, а тогава имаше и добри неща. Имаше цензура, което беше лошо. Но в същото време имаше някакво благоприличие и някакво чувство за мярка. В обществото не можеше да си показваш задника и предника и да сереш пред зрителите. Защото просто е гнусно. Ами че те само за това говорят. Как е възможно, това на четири очи е отвратително, а то се тиражира в огромни количества. "ВИП Брадър" се гледа навсякъде. Това предаване е по-гледано от моето. Съмнявам се дали има друго.
- А в политиката какво е положението?
- В политиката положението е безнадеждно. Всички партии са маскари. Нищо не ги вбесява така, както онзи човек, а аз съм много последователен в това отношение, който казва, че всички са от един дол отровни дренки. Няма ляво, няма дясно, няма център, това са изкуствени понятия.
- Как ще коментирате предизборната кампания за евродепутати? НДСВ раздават собствена енергийна напитка, за БСП ще пеят куп фолк певици, начело с Азис…
- Властта желае азисовщината. Колкото повече чалгаджийски предавания има, толкова по-малко ще се говори за безобразията на властта. Затова тя насърчава кръчмарските, телевизионни и въобще художествени прояви. Те отклоняват вниманието от нея. Така се говори за Азис, а не се говори, че крадат депутатите, че гласуват с чужди карти, че решенията на Народното събрание в осемдесет процента са напълно незаконни, защото са приети с ниски проценти.
- Често се появявате и в пресата, доволен ли сте от това, което се пише за вас?
- Никой водещ, коментатор и културен деец в България не е хвален от вестник "Уикенд" толкова много, колкото мене … Аз се радвам, че ме хвалят най-четените вестници. Това се отнася и за "24 часа". Много положителни оценки съм чел за себе си. Много хора са писали за мен - "Вестник за жената", "Телеграф", "Над 55", "Втора младост". И в "Шоу" е имало статии, интервюта и бележки за мен. Ако има нещо лошо, нещо просташко, то ще е само в "Папарак".
- Как виждате бъдещето на "Размисли и страсти"?
- Едно предаване може да живее много дълго. Осем години е дълъг живот. Моите шефове казват, че още 15 години може да изкарам. Ако съм жив и здрав, разбира се.
Нели Томова
