Бившият президент на футболен клуб Литекс Ангел Бончев даде първото си интервю, след като бе освободен от своите похитители.
Както е известно Бончев бе държан близо месец в плен.
Той раказа пред вестник "Нощен Труд" какви са били неговите чувства в този период, но не пожела да разкрие подробности около драмата с неговото отвличане и това на неговата съпруга Камелия.
Бившият бос на "оранжевите" бе интервюиран на хидробазата в Казичане, която стопанисва.
"Дребните човешки радости са нещо много важно за мен. Сега осъзнавам, че да си жив и да се събудиш жив е много велико. Не само усетих, че животът може да си отиде в следващия миг, но в продължение на 20-25 дни мислех, че ще бъда убит. Не съм възпитаван в религиозна насока, но имам уважение към Господ. Ходя на църква. Но да кажа, че съм дълбоко вярващ - не", откровен е Бончев.
"Денят ми е нормален, като на всеки един човек. Сутрин задължително пия кафе вкъщи, а след това поемам към Казичене, където за захващам с рутинните неща за деня. Дейността ми не се различава от преди 22 май. Само дето вече не работя в Литекс, а само тук, на хидробазата", допълни Бончев.
Той продължи: "Искам само да съм жив и здрав. Семейството ми да е добре. В близките месеци не планирам някакво ново начало. Ако излезе нещо за допълнителна работа, може. Но тук и сега си има достатъчно работа".
Попитан дали му е мъчно за Литекс и дали ще става шеф на Локомотив София, Бончев отговаря: "Тежко ми е, че се получиха така нещата, че се разделихме. Но и това го има в живота. С футболистите се поздравяваме, чуваме се, когато мога. Относно Локомотив, аз обичам спорта, обичам футбола и просто отидох да гледам мач на един български отбор. Смятам и занапред да посещавам футболни срещи. Това не означава, че където се появя, ще започна работа".
Бончев разказа как се чувства и неговата съпруга Камелия, която бе отвлечена при предването на откупа за него.
"Тя е вече добре, възстановява се. Повече си стои вкъщи. Заедно сме си, всичко е наред. Нещата си текат нормално като преди".
Бившият президент на Литекс бе попитан как гледат хората на него след трагедията.
"С уважение. Поздравяват ме. Които ме познават, се радват, че съм жив. Усещам състадателност за това, което съм преживял. Защото този момент беше много тежък и лош за моето семейство. Но за съжаление стана в България и ние сме първият и единствен случай засега".
Бончев допълни: "Останаха ми приятели. Но бяха повече, май....Приятел да имаш, истински, е нещо много важно. Благодарение на Господ имам достатъчно, на които да мога да разчитам. Най-трудно в живота се постига приятелство и най-лесно се губи. И другото най-важно е здравето. Останалото е преходно".
Той бе попитан как се е възстановил след цялата драма около неговото семейство, а той отговаря: "Преди драмата бях 112 кила. Когато ме върнаха съм бил 95. Сутринта се теглих - 107. Така се чувствам добре, не мисля да качвам повече. Спортувам си както преди. Върнах си нормалния ритъм на живот. Започнах да се храня нормално и вече съм във форма. Ходя си и на тенис. Докато бях в тежката ситуация, разбрах, че някои дребни неща са много по-ценни. Парите не са най-важното нещо в тоя живот".
Както е известно Бончев бе държан близо месец в плен.
Той раказа пред вестник "Нощен Труд" какви са били неговите чувства в този период, но не пожела да разкрие подробности около драмата с неговото отвличане и това на неговата съпруга Камелия.
Бившият бос на "оранжевите" бе интервюиран на хидробазата в Казичане, която стопанисва.
"Дребните човешки радости са нещо много важно за мен. Сега осъзнавам, че да си жив и да се събудиш жив е много велико. Не само усетих, че животът може да си отиде в следващия миг, но в продължение на 20-25 дни мислех, че ще бъда убит. Не съм възпитаван в религиозна насока, но имам уважение към Господ. Ходя на църква. Но да кажа, че съм дълбоко вярващ - не", откровен е Бончев.
"Денят ми е нормален, като на всеки един човек. Сутрин задължително пия кафе вкъщи, а след това поемам към Казичене, където за захващам с рутинните неща за деня. Дейността ми не се различава от преди 22 май. Само дето вече не работя в Литекс, а само тук, на хидробазата", допълни Бончев.
Той продължи: "Искам само да съм жив и здрав. Семейството ми да е добре. В близките месеци не планирам някакво ново начало. Ако излезе нещо за допълнителна работа, може. Но тук и сега си има достатъчно работа".
Попитан дали му е мъчно за Литекс и дали ще става шеф на Локомотив София, Бончев отговаря: "Тежко ми е, че се получиха така нещата, че се разделихме. Но и това го има в живота. С футболистите се поздравяваме, чуваме се, когато мога. Относно Локомотив, аз обичам спорта, обичам футбола и просто отидох да гледам мач на един български отбор. Смятам и занапред да посещавам футболни срещи. Това не означава, че където се появя, ще започна работа".
Бончев разказа как се чувства и неговата съпруга Камелия, която бе отвлечена при предването на откупа за него.
"Тя е вече добре, възстановява се. Повече си стои вкъщи. Заедно сме си, всичко е наред. Нещата си текат нормално като преди".
Бившият президент на Литекс бе попитан как гледат хората на него след трагедията.
"С уважение. Поздравяват ме. Които ме познават, се радват, че съм жив. Усещам състадателност за това, което съм преживял. Защото този момент беше много тежък и лош за моето семейство. Но за съжаление стана в България и ние сме първият и единствен случай засега".
Бончев допълни: "Останаха ми приятели. Но бяха повече, май....Приятел да имаш, истински, е нещо много важно. Благодарение на Господ имам достатъчно, на които да мога да разчитам. Най-трудно в живота се постига приятелство и най-лесно се губи. И другото най-важно е здравето. Останалото е преходно".
Той бе попитан как се е възстановил след цялата драма около неговото семейство, а той отговаря: "Преди драмата бях 112 кила. Когато ме върнаха съм бил 95. Сутринта се теглих - 107. Така се чувствам добре, не мисля да качвам повече. Спортувам си както преди. Върнах си нормалния ритъм на живот. Започнах да се храня нормално и вече съм във форма. Ходя си и на тенис. Докато бях в тежката ситуация, разбрах, че някои дребни неща са много по-ценни. Парите не са най-важното нещо в тоя живот".
