Днес се навършват 30 години от смъртта на българския писател Георги Марков, прободен с отровен чадър в Лондон.
Убийството на Георги Марков стана символ на съветските интриги в разгара на Студената война, чийто призрак надвисва отново с обтягането на отношенията между Русия и Запада, пише по повод годишнината агенция Франс прес.
Писател, избягал от комунистическа по онова време България, Марков почина на 11 септември 1978 г., няколко дни след като бил убоден в прасеца с чадър, чакайки автобус на моста "Ватерло" в британската столица. Съдебните лекари намират в крака му миниатюрна капсула, съдържаща много силна отрова - рицин, припомня агенцията и добавя, че 30 години по-късно аферата все още не е разгадана.
Българското законодателство предвижда прекратяване на следствието след изтичането на 30-годишна давност.
Това означава, че извършителите на убийството от утре няма да бъдат отговорни пред българското правосъдие, посочва агенцията.
Но в интервю за Франс прес часове по-късно директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов заяви, че
разследването в България ще продължи.
Найденов подчерта, че разследването е щяло да бъде прекратено поради изтичане на 30-годишния давностен срок, ако не се отнасяше за случая Марков. Според него то може да продължи още 22 години, тъй като се отнася не само за това убийство, но и за покушението малко преди това в Париж срещу друг български дисидент, Владимир Костов, извършено по сходен начин.
"Подобен случай с друг български дисидент стана през същия период. Този факт не може да бъде пренебрегнат", отбелязва Найденов.
Директорът на НСС припомня, че според българското законодателство давността за разследване на такива случаи е 35 години и той може да бъде продължен със 17 години и половина, ако следствието е било прекъсвано.
"Следователно има достатъчно време и законови възможности за търсене на истината", подчертава той.
И британската полиция била твърдо решена да продължи следствието.
Годишнината от убийството на Георги Марков съвпада със съживилото призрака на Студената война повторно засилване на напрежението между Русия и Запада заради конфликта в Грузия и последвалото признаване от Москва на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, отбелязва Френс прес.
Към това се прибавя кризата между Русия и Великобритания след зрелищното убийство през ноември 2006 г. в Лондон на бившия руски разузнавач Александър Литвиненко.
Марков и Литвиненко бяха убити в интервал от няколко десетилетия един от друг, но обстоятелствата около смъртта и на двамата са еднакво отвратителни - българинът е умъртвен с отровно острие на чадър, а руснакът - с пуснато в чая му силно радиоактивно вещество, отбелязва Франс прес.
И в двата случая има по един заподозрян - при първия датчанинът от италиански произход Франческо Джулино или агент Пикадили, (изчезнал безследно преди 15 години), а при втория - руският депутат и бивш агент на тайните служби Андрей Луговой, чиято екстрадиция Великобритания напразно иска от Русия.
Краят на Студената война и последвалото засилване на връзките между България и Запада, по-специално неотдавнашното й приемане в Европейския съюз и НАТО, породиха надежда, че убийството на Георги Марков може да бъде разгадано, посочва Франс прес.
Но при решението на България да приключи разследването, Великобритания остава сама в желанието да разплете аферите Марков и Литвиненко. С малко шансове за успех и в двата случая, посочва агенцията.
Убийството на Георги Марков стана символ на съветските интриги в разгара на Студената война, чийто призрак надвисва отново с обтягането на отношенията между Русия и Запада, пише по повод годишнината агенция Франс прес.
Писател, избягал от комунистическа по онова време България, Марков почина на 11 септември 1978 г., няколко дни след като бил убоден в прасеца с чадър, чакайки автобус на моста "Ватерло" в британската столица. Съдебните лекари намират в крака му миниатюрна капсула, съдържаща много силна отрова - рицин, припомня агенцията и добавя, че 30 години по-късно аферата все още не е разгадана.
Българското законодателство предвижда прекратяване на следствието след изтичането на 30-годишна давност.
Това означава, че извършителите на убийството от утре няма да бъдат отговорни пред българското правосъдие, посочва агенцията.
Но в интервю за Франс прес часове по-късно директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов заяви, че
разследването в България ще продължи.
Найденов подчерта, че разследването е щяло да бъде прекратено поради изтичане на 30-годишния давностен срок, ако не се отнасяше за случая Марков. Според него то може да продължи още 22 години, тъй като се отнася не само за това убийство, но и за покушението малко преди това в Париж срещу друг български дисидент, Владимир Костов, извършено по сходен начин.
"Подобен случай с друг български дисидент стана през същия период. Този факт не може да бъде пренебрегнат", отбелязва Найденов.
Директорът на НСС припомня, че според българското законодателство давността за разследване на такива случаи е 35 години и той може да бъде продължен със 17 години и половина, ако следствието е било прекъсвано.
"Следователно има достатъчно време и законови възможности за търсене на истината", подчертава той.
И британската полиция била твърдо решена да продължи следствието.
Годишнината от убийството на Георги Марков съвпада със съживилото призрака на Студената война повторно засилване на напрежението между Русия и Запада заради конфликта в Грузия и последвалото признаване от Москва на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, отбелязва Френс прес.
Към това се прибавя кризата между Русия и Великобритания след зрелищното убийство през ноември 2006 г. в Лондон на бившия руски разузнавач Александър Литвиненко.
Марков и Литвиненко бяха убити в интервал от няколко десетилетия един от друг, но обстоятелствата около смъртта и на двамата са еднакво отвратителни - българинът е умъртвен с отровно острие на чадър, а руснакът - с пуснато в чая му силно радиоактивно вещество, отбелязва Франс прес.
И в двата случая има по един заподозрян - при първия датчанинът от италиански произход Франческо Джулино или агент Пикадили, (изчезнал безследно преди 15 години), а при втория - руският депутат и бивш агент на тайните служби Андрей Луговой, чиято екстрадиция Великобритания напразно иска от Русия.
Краят на Студената война и последвалото засилване на връзките между България и Запада, по-специално неотдавнашното й приемане в Европейския съюз и НАТО, породиха надежда, че убийството на Георги Марков може да бъде разгадано, посочва Франс прес.
Но при решението на България да приключи разследването, Великобритания остава сама в желанието да разплете аферите Марков и Литвиненко. С малко шансове за успех и в двата случая, посочва агенцията.