Когато започна първият Биг Брадър у нас преди 4 години, продуцентите казаха: „Изборът на участниците е отражение на обществото у нас".
Имахме интелигентен зъболекар, пловдивска попфолк wanna be „пипируда", сваляч гларус с измислени истории, българин от турски произход, манекенка, бунтар....
Във втория сезон кредото беше „Това е сериал". Рев, сълзи, драми, триъгълници. Разрезът на обществото беше вече по-детайлен – циганин, попфолк смешник, жена, която е била в затвора, „селски бек" с прическа. Интелигенцията остана непредставена. Тя и без това трудно се вписва в сериала.
В третия сезон нещата се промениха съвсем към римското „Хляб и зрелища". Тризначки, момче с объркана сексуална идентичност, дебела и не особено умна, но устата (важно за българската нация качество) готвачка, мутреса (Лиляна, спомняте ли си думите й: „Възхищавам се на мъже като Георги Илиев"), екзотичен спортист ръгбист и като за капак бременна от любовника си, който я напуснал и която и роди в шоуто.
Залогът в сериала беше – драма. Мръсното и тайното в живота на хората. Тайните, които всеки от нас има - на показ.
За четвъртия сезон нещата съвсем се Изгубиха. Новите продуценти заложиха на изгубеното в постпрехода българско общество.
Първо вкараха само жени. То и без това България си е матриархат, макар и негласен, така че дотук едно на нула за създателите.
Какво имаме. Имаме попфолк барби с девиза „Квото лъска, аз съм там", имаме лесбийка мъжкарана, отчаяна от мъжете, имаме две циганки (може и ромки да ги наречете), но умни и красиви - различни от останалите роми (защо пък такова разделение, защо не вкараха някоя баш си циганка с раздърпаните дрехи и напевните си викове, нима тя не е част от нашето общество?), сляпа жена, борила се с рака, още една жена, която се е борила с рака (казахме ви - драма, макар че има и други драми освен рака, но тази е по-кардинална), много вярваща туркиня...
Посланието е ясно. Да има драма. Да има попфолк. Животът ни е попфолк. Да има болни, страдали и страдащи хора. Така е, всички страдаме, в България сме – значи страдаме.
Има и друго. В България верската нетърпимост/търпимост напоследък е много крехка. Странно е защо излиза така, че продуцентите я провокират. Не с влизането на туркинята Самие, която е много вярваща. А с начина, по който върху това се акцентира. Тоест Самие се моли, а не Самие обича попфолк да речем, както при русокосата Иванина, която има християнски добродетели, които демонстрира полугола. Въпрос на интерпретация.
Форумите вече са пълни с обиди на верска и расова основа. В нормална демократична държава тези, които пишат обиди от сорта на „Мръсна, гадна туркиня, цървулка и фес", се издирват и биват глобявани. Дали това ще се случи тук? Съмнявам се.
Дали е нужно точно това разпалване на етнически проблеми? Сега? Или идеята е да се види като цяло колко толерантно общество сме. Ами не сме.
На нас ни дай попфолк. И да лъска. Тъжно, нали?
Имахме интелигентен зъболекар, пловдивска попфолк wanna be „пипируда", сваляч гларус с измислени истории, българин от турски произход, манекенка, бунтар....
Във втория сезон кредото беше „Това е сериал". Рев, сълзи, драми, триъгълници. Разрезът на обществото беше вече по-детайлен – циганин, попфолк смешник, жена, която е била в затвора, „селски бек" с прическа. Интелигенцията остана непредставена. Тя и без това трудно се вписва в сериала.
В третия сезон нещата се промениха съвсем към римското „Хляб и зрелища". Тризначки, момче с объркана сексуална идентичност, дебела и не особено умна, но устата (важно за българската нация качество) готвачка, мутреса (Лиляна, спомняте ли си думите й: „Възхищавам се на мъже като Георги Илиев"), екзотичен спортист ръгбист и като за капак бременна от любовника си, който я напуснал и която и роди в шоуто.
Залогът в сериала беше – драма. Мръсното и тайното в живота на хората. Тайните, които всеки от нас има - на показ.
За четвъртия сезон нещата съвсем се Изгубиха. Новите продуценти заложиха на изгубеното в постпрехода българско общество.
Първо вкараха само жени. То и без това България си е матриархат, макар и негласен, така че дотук едно на нула за създателите.
Какво имаме. Имаме попфолк барби с девиза „Квото лъска, аз съм там", имаме лесбийка мъжкарана, отчаяна от мъжете, имаме две циганки (може и ромки да ги наречете), но умни и красиви - различни от останалите роми (защо пък такова разделение, защо не вкараха някоя баш си циганка с раздърпаните дрехи и напевните си викове, нима тя не е част от нашето общество?), сляпа жена, борила се с рака, още една жена, която се е борила с рака (казахме ви - драма, макар че има и други драми освен рака, но тази е по-кардинална), много вярваща туркиня...
Посланието е ясно. Да има драма. Да има попфолк. Животът ни е попфолк. Да има болни, страдали и страдащи хора. Така е, всички страдаме, в България сме – значи страдаме.
Има и друго. В България верската нетърпимост/търпимост напоследък е много крехка. Странно е защо излиза така, че продуцентите я провокират. Не с влизането на туркинята Самие, която е много вярваща. А с начина, по който върху това се акцентира. Тоест Самие се моли, а не Самие обича попфолк да речем, както при русокосата Иванина, която има християнски добродетели, които демонстрира полугола. Въпрос на интерпретация.
Форумите вече са пълни с обиди на верска и расова основа. В нормална демократична държава тези, които пишат обиди от сорта на „Мръсна, гадна туркиня, цървулка и фес", се издирват и биват глобявани. Дали това ще се случи тук? Съмнявам се.
Дали е нужно точно това разпалване на етнически проблеми? Сега? Или идеята е да се види като цяло колко толерантно общество сме. Ами не сме.
На нас ни дай попфолк. И да лъска. Тъжно, нали?
Източник: dnes.bg
