До началото на Първата световна война в Западна Европа властва мнението, че Балканите са обитавани от диво и опасно население, което няма принципи и тъне в мръсотия. Това мнение формират текстовете на Карл Май, коментира „Дойче Веле".
След края на Първата световна война един бивш австрийски офицер публикува спомените си от своята служба в Албания. Сред умозаключенията му, впрочем типични за онова време, четем такива примери: Населението беше в по-голямата си част потънало в мръсотия, така че наистина се чудехме, дали можем да получим нещо нормално и безопасно за храна от тях. Албанецът е и си остава роден разбойник. Разликата между мое и твое не съществува за планинското население на Балканите.
Когато намирахме труповете на наши войници, винаги установявахме, че са застреляни в гръб. Накрая офицерът заключва, че е намерил Балканите в същото състояние, описано през 19-ти век от Карл Май. През 1915-та година командирът на 11-та баварска пехотна дивизия получава следните заръки преди заминаването си за Балканите: Бяхме предупредени, че след вдигането на бялото знаме или след посрещането с цветя от местни жени, трябва да се очакват изненадващи нападения в гръб. Жените, които се приближават с увити пеленачета до чуждестранните военни, често всъщност носят бомби в ръцете си.
Пленниците често биват измъчвани от сърбите или просто убивани. Командирът на дивизията записва вече на сръбска територия следното в своя дневник: Всичко по отношение на предупрежденията, които получихме, беше приятна изненада, след като си бяхме създали толкова погрешно предварително впечатление от тази страна. В продължение на един месец не станах свидетел на нито едно от нещата, за които ни предупреждаваха.
Информациите за цивилното население също не бяха истински. Казано накратко, напускам Сърбия с нежелание. Герхард Грос от службата за военна история използва тези примери, за да онагледи, до каква степен художествените текстове на Карл Май, който никога не е стъпвал на Балканите, са определяли мнението на германци и австрийци в началото на 20-ти век и са се вкоренили дори в съзнанието на военните. По време на сесията на Службата за военна история основна тема бяха именно клишетата относно Балканите и механизмите, по които те възникват.
Германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" публикува статия със заглавие "В дълбините на балканските клишета", като уточнява, че тази тема е особено популярна, откакто Мария Тодорова публикува книгата си "Измислянето на Балканите". След Балканските войни през 1912/1913 година множество западни репортери предават в родината си образа на едно диво население, близко до варварите и без каквито и да е ценности.
Западна Европа тогава уверява чрез вестниците си, че там никога не би могло да се случи подобно изтребване и отношение към човешкия живот, дори по време на война. Тези уверения са само година преди началото на Първата световна война /1914-1918г./.
След края на Първата световна война един бивш австрийски офицер публикува спомените си от своята служба в Албания. Сред умозаключенията му, впрочем типични за онова време, четем такива примери: Населението беше в по-голямата си част потънало в мръсотия, така че наистина се чудехме, дали можем да получим нещо нормално и безопасно за храна от тях. Албанецът е и си остава роден разбойник. Разликата между мое и твое не съществува за планинското население на Балканите.
Когато намирахме труповете на наши войници, винаги установявахме, че са застреляни в гръб. Накрая офицерът заключва, че е намерил Балканите в същото състояние, описано през 19-ти век от Карл Май. През 1915-та година командирът на 11-та баварска пехотна дивизия получава следните заръки преди заминаването си за Балканите: Бяхме предупредени, че след вдигането на бялото знаме или след посрещането с цветя от местни жени, трябва да се очакват изненадващи нападения в гръб. Жените, които се приближават с увити пеленачета до чуждестранните военни, често всъщност носят бомби в ръцете си.
Пленниците често биват измъчвани от сърбите или просто убивани. Командирът на дивизията записва вече на сръбска територия следното в своя дневник: Всичко по отношение на предупрежденията, които получихме, беше приятна изненада, след като си бяхме създали толкова погрешно предварително впечатление от тази страна. В продължение на един месец не станах свидетел на нито едно от нещата, за които ни предупреждаваха.
Информациите за цивилното население също не бяха истински. Казано накратко, напускам Сърбия с нежелание. Герхард Грос от службата за военна история използва тези примери, за да онагледи, до каква степен художествените текстове на Карл Май, който никога не е стъпвал на Балканите, са определяли мнението на германци и австрийци в началото на 20-ти век и са се вкоренили дори в съзнанието на военните. По време на сесията на Службата за военна история основна тема бяха именно клишетата относно Балканите и механизмите, по които те възникват.
Германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" публикува статия със заглавие "В дълбините на балканските клишета", като уточнява, че тази тема е особено популярна, откакто Мария Тодорова публикува книгата си "Измислянето на Балканите". След Балканските войни през 1912/1913 година множество западни репортери предават в родината си образа на едно диво население, близко до варварите и без каквито и да е ценности.
Западна Европа тогава уверява чрез вестниците си, че там никога не би могло да се случи подобно изтребване и отношение към човешкия живот, дори по време на война. Тези уверения са само година преди началото на Първата световна война /1914-1918г./.
Източник: bgnes
