"Кристален звук на концерта на Крематори!". Това ни обещаха организаторите на събитието, предвидено за 27 септември, но едва ли някой повярва, че е наистина възможно. Сега, часове след като сме преживели срещата си с немските готик метъл бащици, си задаваме един-единствен въпрос - чували ли сме по-хубав звук в това спортно помещение? И мисля, няма нужда да отговарям...

Най-лесно ще ми бъде да проследя по хронологичен ред какво се случи на 27 септември в зала "Христо Ботев", но така бих унищожила тръпката и бих пропуснала най-важното - емоцията, която предизвика групата в близо двете хиляди свои фенове.

Няма как да не отчетем, че родните Ривендж Проджект и Хиперборея се справиха с поставената им задача в началото на концерта, но след излизането на Феликс и неговата сплотена дружинка, споменът за изпълнението им някак учудващо бързо избледня. Бургазлиите бяха първи и заковаха стабилно, както винаги, най-доброто от първия си и единствен, за сега, дългосвирещ албум. Хиперборея пък ни метнаха в дебрите на злостния дет метъл и успяха да накарат доста хора да пораздвижат вратните си жили.

И все пак, георите на вечерта със сигурност ще си останат Крематори (Crematory). Изненадаха ни с няколко неща - с чудесния подобор на песни, който умело балансираше между всички култови класики и по-новите, актуални парчета от последните им два диска; с разположението на инструментите на сцената - клавир и барабани в симетрична позиция, в дъното, под приглушената светлина; с присъствието на сцената на малката Янина - дъщеричката на Катрин и Маркус, с нейните големи оранжеви шумозаглушители и симпатичния малък фотоапарат в ръцете й... По-топло отношение от немски музиканти не съм виждала у нас от концерта на Блайнд Гардиън, но цялата атмосфера тук бе доста по-различна. Групата се забавляваше през цялото време - приемаше и предаваше любовта на насъбралите се родни метъли и не направи компромис с изпълнението си - от-до, най-хубавата възможна китка от композиции, за да няма разочаровани. За цялата грандиозност на събитието особен принос имаше перфектният звук и, както споменах и по-рано, нямаше човек, който да не се изненада от това, което чува в Голямата консервна кутия в Студентски град. Не мога да си спомня от кога не съм успявала да чуя толкова добре звука на клавир в тази зала, това си мислех, докато мелодиите се изливаха на плътни талази към телата ни.

С много жестове Крематори показаха, че им е приятно да се намират в София, пред точно тези свои фенове - развя се българският флаг, чухме приказки на български с изразен немски акцент, награбихме купчина хвърлени перца и палки, хванахме на ръце басиста Харалд...

Ще спомена само няколко от осемнайсетте композиции, които чухме - "Tick Tack", "Pray", "The Fallen", "When Darkness Falls" и изключителния акапелен вариант на "Perils Of The Wind" за същински край на концерта. Четири интрота изиграха ролята на интрелюдии и ни припомниха, че Крематори всъщност наистина имат внушителна дискография, материал от която показват със завидна лекота. Откъси от парчета на Сепултура и Слейър залепиха неизбежната усмивка на учудване у мнозина, а версията на до болка познатата "Temple Of Love" на Систърс Ъф Мърси направо отвя представите ни за "дойч метъл" поведение.

Опитвам се да се сетя от какво бих могла да се оплача този път и не успявам да намеря отговор. Прекрасен дебют на "Art BG" в тъмните дебри на метъл концертите - организация от такова ниво вече рядко виждаме дори от големите в бранша.

И така, който имаше сили - отиде на афтърпарти в "Строежа" и възкликна "Феликс е много голям във всички отношения!"... Аз пък се насочих към леглото - да се опитам да асимилирам. Галерия със снимки от концерта вече е на ваше разположение.