Световният ден за психично здраве се отбелязва днес. Едно от най-често срещаните психични разстройства е депресията, обясни за БТА националният координатор по психиатрия проф. Вихра Миланова.
"С развитие на депресията много често се появява риск за самоубийство, като в Европа най-висок е този риск за жителите на източноевропейските страни, а най-малко - по Средиземноморието", каза проф. Миланова.
"До голяма степен психичното здраве зависи от това доколко хората изпитват позитивни чувства", отбеляза Миланова. Тя цитира изследване, според което жителите на България и Латвия са най-големите песимисти в Европа.
"Едва седем процента от българите посочват, че са "напълно щастливи", докато този процент за Холандия, Люксембург и Белгия е около 25 на сто. Данните са от Европейския пакт за психично здраве и благоденствие, който е изготвен тази година", каза професорът.
За 2006 г. са отчетени общо 58 000 самоубийства в ЕС,поради което те са основна причина за преждевременна смърт в Европа. Броят им надхвърля смъртните случаи, причинени от транспортни произшествия през същата година, които наброяват 50 000, сочи проучването.
Около 90 на сто от самоубийствата са свързани с психични разстройства, показват данните на Евростат. "Най-често се самоубиват хора в активна възраст, затова и икономическата цена на депресията е много висока", каза проф. Миланова.
"Най-често депресията се проявява и обостря в преходните сезони като пролетта и есента. Намаляването на светлината се отразява върху обработката на хормона мелатонин, който има отношение към психическото състояние на човек", обясни още проф. Миланова.
"Затова и броят на самоубийствата в Скандинавските страни е толкова голям", добави тя. По данни, предоставени от световна фармацевтична компания, друго социално-значимо психично заболяване е шизофренията. От нея страдат около 1 на сто от възрастното население по света.
У нас от шизофрения страдат около 60 000 души. Седемдесет и пет процента от тях са диагностицирани, а лечение провеждат 66 процента от диагностицираните - около 29 300 пациенти, съобщиха за БТА от фармацевтичната компания.
"С развитие на депресията много често се появява риск за самоубийство, като в Европа най-висок е този риск за жителите на източноевропейските страни, а най-малко - по Средиземноморието", каза проф. Миланова.
"До голяма степен психичното здраве зависи от това доколко хората изпитват позитивни чувства", отбеляза Миланова. Тя цитира изследване, според което жителите на България и Латвия са най-големите песимисти в Европа.
"Едва седем процента от българите посочват, че са "напълно щастливи", докато този процент за Холандия, Люксембург и Белгия е около 25 на сто. Данните са от Европейския пакт за психично здраве и благоденствие, който е изготвен тази година", каза професорът.
За 2006 г. са отчетени общо 58 000 самоубийства в ЕС,поради което те са основна причина за преждевременна смърт в Европа. Броят им надхвърля смъртните случаи, причинени от транспортни произшествия през същата година, които наброяват 50 000, сочи проучването.
Около 90 на сто от самоубийствата са свързани с психични разстройства, показват данните на Евростат. "Най-често се самоубиват хора в активна възраст, затова и икономическата цена на депресията е много висока", каза проф. Миланова.
"Най-често депресията се проявява и обостря в преходните сезони като пролетта и есента. Намаляването на светлината се отразява върху обработката на хормона мелатонин, който има отношение към психическото състояние на човек", обясни още проф. Миланова.
"Затова и броят на самоубийствата в Скандинавските страни е толкова голям", добави тя. По данни, предоставени от световна фармацевтична компания, друго социално-значимо психично заболяване е шизофренията. От нея страдат около 1 на сто от възрастното население по света.
У нас от шизофрения страдат около 60 000 души. Седемдесет и пет процента от тях са диагностицирани, а лечение провеждат 66 процента от диагностицираните - около 29 300 пациенти, съобщиха за БТА от фармацевтичната компания.
