В някои градове, като Русе, Стара Загора и Варна, може би се наблюдава свръхпредлагане
Много ли са моловете у нас? Това е един от най-актуалните въпроси, който циркулира в публичното пространство през последните месеци и е обект на широка дискусия. Този въпрос бе повдигнат и вчера по време на панела, посветен на сектора, на провелата се в столицата конференция Balkan Real Estate Conference - Bulgaria 2008. Между 5 и 10 проекта за големи търговски центрове има в почти всички по-големи градове у нас. Ако плановете се сбъднат, то на 1000 жители ще се падат по 15 кв. м търговски площи. За сравнение в Австрия, която е сред рекордьорите по този показател в Европа, се падат по 19 кв. м на 1000 жители.
В някои градове може би има пренасищане от планирани търговски центрове, като сред тях са Русе, Варна и Стара Загора. В Русе, например, три мола вече са в процес на строеж, а градът е с население около 100 000 души. Специалистите изразиха мнение, че едва ли всички проекти, които лежат на проектантските маси, ще се осъществят.
Преди две години в София стартира първият мол, като по планове към момента трябваше да има 15, коментира Петър Дудоленски от Real Estate Services Bulgaria. Това обаче не се е случило и е показателно, смята още той. В условията на тежка финансова криза най-вероятно ще оцелеят добре планираните и менажирани проекти, които са си подсигурили инвестиране и се изграждат от утвърдени имена, според участниците в панела.
Пред мениджмънта на моловете ще стои предизвикателството да привлекат потребители, за да останат наемателите доволни, в противен случай съществуват сериозни рискове. Не е толкова важен въпросът много ли са моловете, а по-скоро най-важно за инвеститорите е дали има достатъчна покупателна способност в градовете, което, от своя страна, ще предопределя успешността на търговските центрове.
Сред основните проблеми за привличане на инвеститори, както и за отдаването на търговските центрове под наем на сериозни компании у нас, са размиване на стандарт, качество и срокове. Добрата архитектура, правилната локация и предлагане на наемателски микс са други фактори, които могат да създават проблеми. Някои от участниците в панела застъпиха идеята, че трябва да има известна регулация от общинската администрация по отношение на броя и разположението на големите търговски центрове в градовете и особено централните градски части, защото биха създали инфраструктурни проблеми. Други се обявиха за пълната ненамеса на регулативните органи. Като примери беше дадена Гърция с абсолютна свобода, където в последствие много от търговските центрове бяха закрити.
В Австрия, например, има известна регулация, което предопределя успешността на повечето търговски центрове. Други наблюдатели изразиха мнение, че регулация е необходима, но добре би било тя да е възможно най-малка. По отношение на нивата на наемите в търговските центрове, според специалистите, едва ли ще станем свидетели на съществено понижение в цените, на фона на изключителното повишение в стойността на земята, както и на тази на строителството.
Най-видимият ефект от кризата, освен оздравителен и за отсяване на спекулативните играчи от сериозните инвеститори, ще е неосъществяване на така наречената втора вълна на моловете - към малките и средно големи градове. «Веселбата приключи", коментира Дудоленски. «Сега е времето, когато предприемачите с познания, ноу-хау и концепция ще успеят, а другите ще отпаднат. Оздравителен ефект ще има. По-голямата част от проектите, които бяха оповестени, няма да се състоят. Ще станем свидетели на проекти, които ще стигнат донякъде, други няма да стартират. По отношение на тези, които са стартирали, много е важно дали са подсигурени с финансиране", заключи той.
Банките също ще започнат да пресяват проектите и ще избират кои от тях да финансират, на фона на рисковете за тях в условията на тежка финансова криза.Според някои от участниците в дискусията времето на моловете отминава. Става дума за онези търговски площи, при които се търси максимално застрояване на площта с многоетажни сгради.На тяхно място започват да се налагат търговските паркове. Обратно на моловете, при тях сградите обикновено са на един етаж, снабдени са с открит паркинг и лесен достъп. Обикновено те са разположени в покрайнините на градовете. Подобни проекти вече има за София, а в Пловдив един от тях е на финалната права.В панела се обърна внимание и на интереса на наемателите. Представителят на тази група посочи, че в България на наемателите се диктуват странни правила, различни от западните практики.Като пример за подобно нещо бе посочена банковата гаранция, която наемателят трябва да осигури в случай, че води преговори за сключване на договор. Според тях това натоварва финансово наемателя.
Много ли са моловете у нас? Това е един от най-актуалните въпроси, който циркулира в публичното пространство през последните месеци и е обект на широка дискусия. Този въпрос бе повдигнат и вчера по време на панела, посветен на сектора, на провелата се в столицата конференция Balkan Real Estate Conference - Bulgaria 2008. Между 5 и 10 проекта за големи търговски центрове има в почти всички по-големи градове у нас. Ако плановете се сбъднат, то на 1000 жители ще се падат по 15 кв. м търговски площи. За сравнение в Австрия, която е сред рекордьорите по този показател в Европа, се падат по 19 кв. м на 1000 жители.
В някои градове може би има пренасищане от планирани търговски центрове, като сред тях са Русе, Варна и Стара Загора. В Русе, например, три мола вече са в процес на строеж, а градът е с население около 100 000 души. Специалистите изразиха мнение, че едва ли всички проекти, които лежат на проектантските маси, ще се осъществят.
Преди две години в София стартира първият мол, като по планове към момента трябваше да има 15, коментира Петър Дудоленски от Real Estate Services Bulgaria. Това обаче не се е случило и е показателно, смята още той. В условията на тежка финансова криза най-вероятно ще оцелеят добре планираните и менажирани проекти, които са си подсигурили инвестиране и се изграждат от утвърдени имена, според участниците в панела.
Пред мениджмънта на моловете ще стои предизвикателството да привлекат потребители, за да останат наемателите доволни, в противен случай съществуват сериозни рискове. Не е толкова важен въпросът много ли са моловете, а по-скоро най-важно за инвеститорите е дали има достатъчна покупателна способност в градовете, което, от своя страна, ще предопределя успешността на търговските центрове.
Сред основните проблеми за привличане на инвеститори, както и за отдаването на търговските центрове под наем на сериозни компании у нас, са размиване на стандарт, качество и срокове. Добрата архитектура, правилната локация и предлагане на наемателски микс са други фактори, които могат да създават проблеми. Някои от участниците в панела застъпиха идеята, че трябва да има известна регулация от общинската администрация по отношение на броя и разположението на големите търговски центрове в градовете и особено централните градски части, защото биха създали инфраструктурни проблеми. Други се обявиха за пълната ненамеса на регулативните органи. Като примери беше дадена Гърция с абсолютна свобода, където в последствие много от търговските центрове бяха закрити.
В Австрия, например, има известна регулация, което предопределя успешността на повечето търговски центрове. Други наблюдатели изразиха мнение, че регулация е необходима, но добре би било тя да е възможно най-малка. По отношение на нивата на наемите в търговските центрове, според специалистите, едва ли ще станем свидетели на съществено понижение в цените, на фона на изключителното повишение в стойността на земята, както и на тази на строителството.
Най-видимият ефект от кризата, освен оздравителен и за отсяване на спекулативните играчи от сериозните инвеститори, ще е неосъществяване на така наречената втора вълна на моловете - към малките и средно големи градове. «Веселбата приключи", коментира Дудоленски. «Сега е времето, когато предприемачите с познания, ноу-хау и концепция ще успеят, а другите ще отпаднат. Оздравителен ефект ще има. По-голямата част от проектите, които бяха оповестени, няма да се състоят. Ще станем свидетели на проекти, които ще стигнат донякъде, други няма да стартират. По отношение на тези, които са стартирали, много е важно дали са подсигурени с финансиране", заключи той.
Банките също ще започнат да пресяват проектите и ще избират кои от тях да финансират, на фона на рисковете за тях в условията на тежка финансова криза.Според някои от участниците в дискусията времето на моловете отминава. Става дума за онези търговски площи, при които се търси максимално застрояване на площта с многоетажни сгради.На тяхно място започват да се налагат търговските паркове. Обратно на моловете, при тях сградите обикновено са на един етаж, снабдени са с открит паркинг и лесен достъп. Обикновено те са разположени в покрайнините на градовете. Подобни проекти вече има за София, а в Пловдив един от тях е на финалната права.В панела се обърна внимание и на интереса на наемателите. Представителят на тази група посочи, че в България на наемателите се диктуват странни правила, различни от западните практики.Като пример за подобно нещо бе посочена банковата гаранция, която наемателят трябва да осигури в случай, че води преговори за сключване на договор. Според тях това натоварва финансово наемателя.
Източник: profit.bg
