Германският вестник "Райнишер Меркур" публикува статия за България, озаглавена "Така звучи капитализмът". Текстът визира слушането на чалга и други любопитни за западния читател подробности от българските ширини. Статията е подписана от Мирко Хайнеман, мястото също е обозначено - София. Текстът започва така: младежта слуша чалга, евтина масова музика, а в същото време някога субсидираната от държавата сцена на класическата музика запада, интелектуалците се притесняват от уеднаквяването със Запада. Авторът описва софийското заведение "Син сити" като тъмно място, пред чиито вход стоят една дузина облечени в черно мъжаги, на стената виси табелка, която забранява носенето на оръжие. Вътре кънти чалга, красавици танцуват по масите, работят балканските клишета. Чалгата е онзи тип музика, който борави с атрибутите на постсоциалистическата българска реалност. Пари, секс, насилие. С изключение на самата музика всичко напомня сцена от холивудски филм за гангстери. Скъпи коли, охранители със слънчеви очила, красиви жени, потайност, блясък и т.н. На бара седи Светослав Лобоски, композитор на чалга за "Пайнер". Той разказва, че идеите му идват от целия балкански регион. В последно време обаче чалгата се променя, започва да използва влияния на други стилове като рок, рап или техно. Развитието на чалгата е най-добрият пример за развитието на българското общество след промените от 1989-та година. Страната е от близо две години член на ЕС, но далеч не се е справила с корупцията и престъпността. Това лято Европейската комисия спря помощи в размер на половин милиард евро поради тази причина. Чалгата отразява тази реалност. Затова и бива отричана от интелектуалните среди. Преподавателят по история на изкуството към Софийския университет Добрин Атанасов казва, че чалгата не е част от музикалната индустрия, а от порноиндустрията.Изпълнителите рядко могат да пеят, зад тях стои просто един компютър. Американката Анджела Родел, която е следвала етномузикология и пише дисертация за българската музика, живее от 8 години в България и е певица на българската етно-рок група Гологан, смята, че много българи са дори травматизирани от агресията на чалгата. По време на комунистическия режим държавата е наливала пари в културата. Сега навсякъде владеят пазарните принципи. А чалгата означава пари. И подобно на попмузиката по цял свят, тя отдавна се е превърнала в социален фактор.