Много хора казват, че веднъж посетили Португалия, искат да се върнат възможно най-скоро там. Същото се отнася и за музиката на Мариза - покоряваща и незабравима. Както самата Мариза поясни, в началото на концерта в Зала "България" неотдавна, фадо идва от латинската дума "fatum", която означава съдба - съдбата на Португалия.
Малко артисти съумяват по толкова елегантен и красив начин да представят своето изкуство, за да го почувстваме и ние толкова близко и вълнуващо. Вероятно това се дължи на непрекъснатия контакт с публиката, подобен на разговор между стари познати, емоционално споделяне под знака нa "saudade".
Най-красивите думи, изпълнени с многозначност и повече смисъл, отколкото може да побере една единствена дума, са непреводими, излизат отвъд езиковите граници, защото времето ги е превърнало в културен артефакт. Португалската дума "saudade" означава тъга и болка по нещо отминало, силен копнеж по все още несбъднати мечти, очакване на любимия човек.
Историята на уникалния за Португалия музикален стил фадо ни връща към песните на моряците, наподобяващи трубадурската поезия от X век. Риболовните лодки и кораби често и за дълго време са разделяли хората един от друг, които изплаквали мъката си пеейки фадо, с надеждата времето по-бързо да стопи разликата до дългоочакваната среща.
Всички ние отдавна брояхме дните, делящи ни от концерта на Мариза в Зала "България", той се случи по-вълшебен и истински, отколкото можехме да си представим, а чрез любимите ни песни Мариза ни посвети в едно незабравимо пътешествие из многоликата душа на Португалия, което наподобява музикална приказка от "casa do fado" - местата, където се изпълнява фадо. (Познаваме ги още като атрактивната атмосфера от филма "Fados" на Карлос Саура.)
Пътешествието на Мариза започна с песните "Ja me deixou" и веселата "Maria Lisboa", след които публиката в препълнената зала буквално онемя от възхищение. Последва песента "Chuva" ("Дъжд"), в която гласът на Мариза бе мощен като неочаквано изсипал се дъжд в зелената област Minho, в северозападна Португалия.
Когато става въпрос за фадо, винаги се изтъква красотата и богатството на гласа на "fadista" (изпълняващият фадо), с който се предава цялото многообразие на чувствителността - като плач, внезапно избухнал и неудържим или плах и тих като в "Morada aberta", където джазовото интро придава свежа модерност на традиционното фадо звучене.
Мариза и нейните музиканти експериментират със стилово разнообразие от музикални жанрове, въпреки че неизменно всички я сравняват с необикновената Амалия Родригеш (1920-1999 г.) или "Кралицата на фадото", както самата Мариза често я нарича. В поредната пауза между своите изпъленния Мариза ни разкрива, че по време на многобройните си пътувания по света, в продължение на 7 години, е успяла да се докосне до различни култури, които повлияват на творчеството й и винаги, когато твори се опитва да "съживи" поне част от впечатленията си в своите песни.
Разказвайки за себе си Мариза ни припомни и всеизвестния факт, че е родена в Мозамбик, майка й е африканка, а баща й - португалец. В едно от поредните си пътувания до Африка, тя създава "Beijo de saudade", вдъхновена от африканските ритми и споменът й за там.
Следващото изпълнение на португалска и класическа китара бе съпроводено с малък урок по португалски език, в който Мариза ни приканваше да викаме силно "guitarrada", за да се оттегли за кратка почивка, след която се върна с "Meu fado meu", "Cavaleiro monge" по стихове на най-любимия й поет и обичан в цяла Португалия, Фернанду Песоа, както и "Vozes do mar", вдъхновена от поетесата с трагична съдба Флорбела Ешпанка (по неин текст е и "Desejos Vãos") .
Типично за фадо песните е взаимстването на стихове от известни португалски поети, които вплетени в музика пресъздават част от лична история, богати чувства, силна емоция, като по този начин фадистите отдават почит към културата и литературата на Португалия.
"Tasco da Mouraria" е автобиографична песен, за която Мариза разказа много подробно и с мили чувства за семейството си - още като малка родителите й се преместват да живеят в "Моурария", малък, но традиционен квартал в Лисабон, където имали таверна. Често вечер в нея гостували фадисти, които изпълнявали своите песни, а Мариза не искала да заспива и се криела зад стълбището, за да слуша фадо. Баща й обаче обикновено я "хващал", че не е в леглото си толкова късно и веднага я слагал да спи.
"Rosa Branca" отново е песен от новия албум на Мариза "Terra" ("Земя"), която тя изпя още веднъж и в самия край на концерта, а на помощ за заглавието на български й се притекоха от публиката, така че скоро освен "благодаря" Мариза без усилие казваше доста добре и "бяла роза" на български език.
Предвидените изпълнения трябваше да завършат с любимата песен на Мариза, както самата тя представи "Primavera", но за щастие тя и музикантите останаха още няколко минути на сцената за винаги очаквания с много желание бис - след прекрасно акустично изпълнение без микрофон, Мариза изпя "Smile", написана от Чарли Чаплин, песен която познаваме и от великолепното изпълнение на Нат Кинг Кол.
В много интервюта на въпроса, кой музикален стил й е повлиял най-много за нейното творчество, освен разбира се фадото на Португалия, музиката на Африка и модерното звучене, Мариза посочва и световноизвестни джаз музиканти като Франк Синатра и Нина Симон например.
Предпоследната песен от биса беше невероятната "Ó Gente da Minha Terra" от първия албум на Мариза "Fado em mim", чиито прочувствен текст често разплаква много португалци, а нежният и в същото време извисяващ се глас на Мариза го прави още по-въздействащ. "Ó Gente da Minha Terra" e специално написана и изпълнена за първи път от известната изпълнителка на фадо Амалия Родригеш, а интерпретацията на Мариза е включена във филма и саундтрака на музикалния филм "Fados" на Карлос Саура.
Малко преди началото на концерта Мариза се обърна освен към българската публика и към всички португалци в залата с думите: "Радвам се, че сте тук! За мен е чест да пея за вас тази вечер и да се опитам да ви накарам поне за малко да се почувствате у дома, в Португалия!". Всеки един присъстващ в залата със сигурност е усетил магията на фадо и силната емоционалност, която музиката на Мариза носи, и ако не всички думи останаха разбрани, то без съмнение всеки е отнесъл част от магията със себе си.
Препоръчвам ви горещо първия албум на Мариза "Fado em mim"oт 2001 г., както и един незабравим конецерт на живо, издаден и на DVD "Mariza - Concerto em Lisboa" от септември 2005 г., в което са включени общо 16 песни, сред които "Loucura", "Meu Fado Meu", Desejos Vãos" и др., изпълнени до Бялата кула Белем в близост до пристанището на Лисабон.
Малко артисти съумяват по толкова елегантен и красив начин да представят своето изкуство, за да го почувстваме и ние толкова близко и вълнуващо. Вероятно това се дължи на непрекъснатия контакт с публиката, подобен на разговор между стари познати, емоционално споделяне под знака нa "saudade".
Най-красивите думи, изпълнени с многозначност и повече смисъл, отколкото може да побере една единствена дума, са непреводими, излизат отвъд езиковите граници, защото времето ги е превърнало в културен артефакт. Португалската дума "saudade" означава тъга и болка по нещо отминало, силен копнеж по все още несбъднати мечти, очакване на любимия човек.
Историята на уникалния за Португалия музикален стил фадо ни връща към песните на моряците, наподобяващи трубадурската поезия от X век. Риболовните лодки и кораби често и за дълго време са разделяли хората един от друг, които изплаквали мъката си пеейки фадо, с надеждата времето по-бързо да стопи разликата до дългоочакваната среща.
Всички ние отдавна брояхме дните, делящи ни от концерта на Мариза в Зала "България", той се случи по-вълшебен и истински, отколкото можехме да си представим, а чрез любимите ни песни Мариза ни посвети в едно незабравимо пътешествие из многоликата душа на Португалия, което наподобява музикална приказка от "casa do fado" - местата, където се изпълнява фадо. (Познаваме ги още като атрактивната атмосфера от филма "Fados" на Карлос Саура.)
Пътешествието на Мариза започна с песните "Ja me deixou" и веселата "Maria Lisboa", след които публиката в препълнената зала буквално онемя от възхищение. Последва песента "Chuva" ("Дъжд"), в която гласът на Мариза бе мощен като неочаквано изсипал се дъжд в зелената област Minho, в северозападна Португалия.
Когато става въпрос за фадо, винаги се изтъква красотата и богатството на гласа на "fadista" (изпълняващият фадо), с който се предава цялото многообразие на чувствителността - като плач, внезапно избухнал и неудържим или плах и тих като в "Morada aberta", където джазовото интро придава свежа модерност на традиционното фадо звучене.
Мариза и нейните музиканти експериментират със стилово разнообразие от музикални жанрове, въпреки че неизменно всички я сравняват с необикновената Амалия Родригеш (1920-1999 г.) или "Кралицата на фадото", както самата Мариза често я нарича. В поредната пауза между своите изпъленния Мариза ни разкрива, че по време на многобройните си пътувания по света, в продължение на 7 години, е успяла да се докосне до различни култури, които повлияват на творчеството й и винаги, когато твори се опитва да "съживи" поне част от впечатленията си в своите песни.
Разказвайки за себе си Мариза ни припомни и всеизвестния факт, че е родена в Мозамбик, майка й е африканка, а баща й - португалец. В едно от поредните си пътувания до Африка, тя създава "Beijo de saudade", вдъхновена от африканските ритми и споменът й за там.
Следващото изпълнение на португалска и класическа китара бе съпроводено с малък урок по португалски език, в който Мариза ни приканваше да викаме силно "guitarrada", за да се оттегли за кратка почивка, след която се върна с "Meu fado meu", "Cavaleiro monge" по стихове на най-любимия й поет и обичан в цяла Португалия, Фернанду Песоа, както и "Vozes do mar", вдъхновена от поетесата с трагична съдба Флорбела Ешпанка (по неин текст е и "Desejos Vãos") .
Типично за фадо песните е взаимстването на стихове от известни португалски поети, които вплетени в музика пресъздават част от лична история, богати чувства, силна емоция, като по този начин фадистите отдават почит към културата и литературата на Португалия.
"Tasco da Mouraria" е автобиографична песен, за която Мариза разказа много подробно и с мили чувства за семейството си - още като малка родителите й се преместват да живеят в "Моурария", малък, но традиционен квартал в Лисабон, където имали таверна. Често вечер в нея гостували фадисти, които изпълнявали своите песни, а Мариза не искала да заспива и се криела зад стълбището, за да слуша фадо. Баща й обаче обикновено я "хващал", че не е в леглото си толкова късно и веднага я слагал да спи.
"Rosa Branca" отново е песен от новия албум на Мариза "Terra" ("Земя"), която тя изпя още веднъж и в самия край на концерта, а на помощ за заглавието на български й се притекоха от публиката, така че скоро освен "благодаря" Мариза без усилие казваше доста добре и "бяла роза" на български език.
Предвидените изпълнения трябваше да завършат с любимата песен на Мариза, както самата тя представи "Primavera", но за щастие тя и музикантите останаха още няколко минути на сцената за винаги очаквания с много желание бис - след прекрасно акустично изпълнение без микрофон, Мариза изпя "Smile", написана от Чарли Чаплин, песен която познаваме и от великолепното изпълнение на Нат Кинг Кол.
В много интервюта на въпроса, кой музикален стил й е повлиял най-много за нейното творчество, освен разбира се фадото на Португалия, музиката на Африка и модерното звучене, Мариза посочва и световноизвестни джаз музиканти като Франк Синатра и Нина Симон например.
Предпоследната песен от биса беше невероятната "Ó Gente da Minha Terra" от първия албум на Мариза "Fado em mim", чиито прочувствен текст често разплаква много португалци, а нежният и в същото време извисяващ се глас на Мариза го прави още по-въздействащ. "Ó Gente da Minha Terra" e специално написана и изпълнена за първи път от известната изпълнителка на фадо Амалия Родригеш, а интерпретацията на Мариза е включена във филма и саундтрака на музикалния филм "Fados" на Карлос Саура.
Малко преди началото на концерта Мариза се обърна освен към българската публика и към всички португалци в залата с думите: "Радвам се, че сте тук! За мен е чест да пея за вас тази вечер и да се опитам да ви накарам поне за малко да се почувствате у дома, в Португалия!". Всеки един присъстващ в залата със сигурност е усетил магията на фадо и силната емоционалност, която музиката на Мариза носи, и ако не всички думи останаха разбрани, то без съмнение всеки е отнесъл част от магията със себе си.
Препоръчвам ви горещо първия албум на Мариза "Fado em mim"oт 2001 г., както и един незабравим конецерт на живо, издаден и на DVD "Mariza - Concerto em Lisboa" от септември 2005 г., в което са включени общо 16 песни, сред които "Loucura", "Meu Fado Meu", Desejos Vãos" и др., изпълнени до Бялата кула Белем в близост до пристанището на Лисабон.
