Реакцията към заплаха, която днес наричаме стрес, има своята еволюционна логика. Представете си, че сте праисторически човек и на излизане от пещерата срещате хищник. Трябва или да нападнете, или да отстъпите. Затова и отговорът на организма ни в случай на опасност се нарича "бий се или бягай реакция". Тя включва усилване на сърдечния ритъм и пулса, 400% увеличение на кръвния приток към мозъка и мускулите, дишането се забързва, зрението и слухът ни отслабват, стомашната дейност и сексуалното ни желание се потискат и т.н.
Физиологична реакция се дължи на отделянето на хормони, най-вече адреналин и кортизол. Първият ни въвежда в бойна готовност и ни дава физическа сила, вторият осигурява гориво (глюкоза) на тъканите и потиска "ненужните" функции на тялото в момента.
"Бий се или бягай" реакцията работи чудесно в условия на дива среда и външно причинен стрес. Затова сме оцелели и затова една майка намира сили да вдигне гредата, затиснала рожбата й. За съжаление обаче тялото ни не може да ни помогне в случай на психологически стрес - нито е редно да набием колежката с екстравагантната прическа и тежкия парфюм, нито панически да избягаме от офиса.
Що е стрес?
Терминът е въведен от Ханс Селие - канадски учен от унгарски произход, през 1936 г. Според него стресът е следствие от неспособността на организма да се нагоди към промени в околната среда. Днес тази дефиниция е разбирана много по-общо като отговор на всякакви стимули, които тялото ни или психиката ни разбират като изискващи незабавен отговор (заплаха).
Стресът не е задължително лош. Много ситуации в живота ни натоварват сериозно, дори и да са хубави - раждане на дете или закупуване на ново жилище. Учените имат различни имена за двата вида стрес - добрият е eustress, а лошият - distress. За съжаление и двата оказват доста негативно влияние на здравето и психиката ни.
Какво го поражда?
Стресът може да се дължи на външни (обективни) и вътрешни (субективни) причини. Външните са например силен шум или светлина, природни бедствия, резки температурни промени или появата на бенгалски тигър. Субективните стрес-причинители са много повече и могат да бъдат буквално всякакви, например цвета на косата на колежката, начинът по който някой си мие зъбите, желанието да се контролира всяка ситуация или резултатът от мач на Liverpool FC.
На практика стрес предизвиква това, което считаме за заплаха и което изисква незабавна реакция. Дейности или неща, които ни дразнят, не ни допадат или ни уморяват, не са стрес. Много хора обичат да се преработват и това не ги натоварва, ако и да ги уморява. Други пък при най-леко усилие се чувстват стресирани. Проблемът на вторите всъщност е психически.
Как стресът ни уврежда?
Според Американската академия на личните лекари две от три посещения при GP-та са заради свързани със стреса синдроми. Последните са тъй многобройни, че ще споменем само наистина най-важните.
Леките последици на хроничния стрес са умора, липса на апетит и разстроен стомах, главоболие. Стресът е основната причина и за пазарния успех на медикаменти срещу еректилна дисфункция, защото потиска сексуалното желание и води до неспособност за изживяване на оргазъм. И това са само леките последици.
Средно тежките поражения от стреса включват снижаване на имунната защита, склонност към прекомерна употреба на алкохол, наркотици и цигари, раздразнителност и агресивност, лош сън. Психическата натовареност повишава и кръвното налягане - затова директорите на големи корпорации имат по-високо налягане от средното.
Ако дълго не взимаме мерки, ситуацията се влошава. Стресът увеличава нивата на лошия холестерол в кръвта ни и увеличава шанса за получаването на сърдечен удар. И наистина повече инфаркти се регистрират в райони, където наскоро е имало природно бедствие. Напрежението, което изпитваме, променя и биохимията на мозъчните ни клетки и в крайна сметка уврежда невроните в определени мозъчни дялове.
Стресът е причина и за наднормено тегло, а оттам и за диабет и свързаните с това сърдечносъдови проблеми. Хората, страдащи от пост травматичен стрес синдром като цяло, са по-пълни от средното (Prog Neuro-Psychopharmacol Biol Psichiatry 2006; 30:1150). И най-сетне лекарите считат стреса за един от виновниците за рака. Забележете, че психическото напрежение е отчасти отговорно за сърдечносъдовите и туморните заболявания - двете най-разпространени причини за смъртност в развитите страни.
Как да го разпознаем?
За да се борим с опасността, трябва да я познаваме. Симптомите на стреса могат да бъдат разделени на четири категории - проблеми с телесните функции и здравето, с емоциите и чувствата, с държанието и дори с мисленето. Промяната може да бъде и огромна и да води до депресия, мисли за самоубийство, както и до множество хронични заболявания.
Какви са знаците на стреса? На някои хора и един признак им стига, за да усетят, че са напрегнати, при други е необходима цяла палитра от симптоми. А те най-често са учестен пулс и повърхностно дишане, мускулно напрежение, нервност в стомаха, безпричинна умора и липса на вдъхновение, лош сън, раздразнителност, главоболие и скърцане със зъби. Може да ви звучи странно, но последното е много вредно за здравето и освен стоматологични неволи, може да предизвика и мигрена. Във всички случаи можем да разберем дали сме сериозно стресирани, ако се вгледаме задълбочено в себе си.
Как да се избавим от стреса?
Очевидно е невъзможно да живеем напълно без стрес - например около нас винаги има шум и светлина, които също са стресогенни фактори. Можем, разбира се, да не ходим на шумни и светли места, но не можем да спрем да общуваме с хората, да ходим на работа и т.н. По силите ни е обаче да се съпротивляваме на стреса.
В съвременния свят като цяло рядко срещаме тигри и затова не е нужно да реагираме съвсем веднага. Тогава значи, че можем да спрем и да помислим. Това спиране успокоява организма ни и намалява неговата инстинктивна реакция. Броенето до десет наистина помага. Както и дълбокото дишане. Бавното изпълване на дробовете с въздух отнема много от напрежението ни. Ако човек успее да стигне дотук пред лицето на някаква заплаха, то той ще може и да отпусне мускулите си и дори да спре движението на мислите си в негативна (стресираща) посока.
Огромна роля в "стрес мениджмънта" има и настройката на психиката ни. Повечето неща, които ни напрягат, са психологически и често се дължат на неефективните ни психически нагласи. Неразумно е да искаш да командваш парада, където и да се намираш или да поемаш отговорност за действията на другите. Глупаво е да считаш, че всички трябва да те приемат за безспорен авторитет и да налиташ на бой при всяко несъгласие. Примерите в тази посока са безкрайни.
Да се разтоварим
Натрупаното напрежение може да се намали чрез множество релаксиращи действия. Забележете - почивка и отмора не означава шумен купон с много хора, нито алкохол, наркотици и цигари. Последните са стимуланти, а не успокоителни, a ефектът им е краткотраен и просто скрива проблема.
Стресът ни напуска, когато спортуваме. Физическите упражнения са най-доброто ни оръжие (Neuromolec Med 2008; 10:81). В антистрес арсенала влизат още хуморът, медитацията (понижава телесната температура, кръвното налягане и пулса, както и нивата на адреналин) и хобитата. Работата с ръцете също успокоява много. Психиката ни обича любовни романи и happy end филми. Разходките сред природата са много полезни - зеленият цвят на растения действа много успокоително и отпускащо, а има и физическо натоварване.
Водата също отпуска. Помислете колко сте отпочинали след седмица на морето. Не случайно на изживелите голям уплах деца също се дава чаша студена вода, защото тя предизвиква моментален антистрес ефект. Идеално средство са и масажите, както и източни полубойни изкуства като тай чи, а също и йога.
При тежки случаи се налага и прием на лекарства. Медикаментите обаче са временно решение и не премахват причините. Само могат да намалят силата на симптомите подобно на алкохола. В много случаи все пак лекарствата за задължителни, за да се потисне много интензивна физиологична и биохимична стрес реакция и да не се стигне до сериозни психически заболявания.
В резюме стресът е най-опасното нещо в съвременния свят. "Тигърът", дебнещ на входа на пещерата. И преди, и сега обаче ние можем да бъдем по-силни от него, а всъщност и от всеки тигър. Защото сме хора и можем да контролираме хищника в себе си.
Ясен Пекунов
Физиологична реакция се дължи на отделянето на хормони, най-вече адреналин и кортизол. Първият ни въвежда в бойна готовност и ни дава физическа сила, вторият осигурява гориво (глюкоза) на тъканите и потиска "ненужните" функции на тялото в момента.
"Бий се или бягай" реакцията работи чудесно в условия на дива среда и външно причинен стрес. Затова сме оцелели и затова една майка намира сили да вдигне гредата, затиснала рожбата й. За съжаление обаче тялото ни не може да ни помогне в случай на психологически стрес - нито е редно да набием колежката с екстравагантната прическа и тежкия парфюм, нито панически да избягаме от офиса.
Що е стрес?
Терминът е въведен от Ханс Селие - канадски учен от унгарски произход, през 1936 г. Според него стресът е следствие от неспособността на организма да се нагоди към промени в околната среда. Днес тази дефиниция е разбирана много по-общо като отговор на всякакви стимули, които тялото ни или психиката ни разбират като изискващи незабавен отговор (заплаха).
Стресът не е задължително лош. Много ситуации в живота ни натоварват сериозно, дори и да са хубави - раждане на дете или закупуване на ново жилище. Учените имат различни имена за двата вида стрес - добрият е eustress, а лошият - distress. За съжаление и двата оказват доста негативно влияние на здравето и психиката ни.
Какво го поражда?
Стресът може да се дължи на външни (обективни) и вътрешни (субективни) причини. Външните са например силен шум или светлина, природни бедствия, резки температурни промени или появата на бенгалски тигър. Субективните стрес-причинители са много повече и могат да бъдат буквално всякакви, например цвета на косата на колежката, начинът по който някой си мие зъбите, желанието да се контролира всяка ситуация или резултатът от мач на Liverpool FC.
На практика стрес предизвиква това, което считаме за заплаха и което изисква незабавна реакция. Дейности или неща, които ни дразнят, не ни допадат или ни уморяват, не са стрес. Много хора обичат да се преработват и това не ги натоварва, ако и да ги уморява. Други пък при най-леко усилие се чувстват стресирани. Проблемът на вторите всъщност е психически.
Как стресът ни уврежда?
Според Американската академия на личните лекари две от три посещения при GP-та са заради свързани със стреса синдроми. Последните са тъй многобройни, че ще споменем само наистина най-важните.
Леките последици на хроничния стрес са умора, липса на апетит и разстроен стомах, главоболие. Стресът е основната причина и за пазарния успех на медикаменти срещу еректилна дисфункция, защото потиска сексуалното желание и води до неспособност за изживяване на оргазъм. И това са само леките последици.
Средно тежките поражения от стреса включват снижаване на имунната защита, склонност към прекомерна употреба на алкохол, наркотици и цигари, раздразнителност и агресивност, лош сън. Психическата натовареност повишава и кръвното налягане - затова директорите на големи корпорации имат по-високо налягане от средното.
Ако дълго не взимаме мерки, ситуацията се влошава. Стресът увеличава нивата на лошия холестерол в кръвта ни и увеличава шанса за получаването на сърдечен удар. И наистина повече инфаркти се регистрират в райони, където наскоро е имало природно бедствие. Напрежението, което изпитваме, променя и биохимията на мозъчните ни клетки и в крайна сметка уврежда невроните в определени мозъчни дялове.
Стресът е причина и за наднормено тегло, а оттам и за диабет и свързаните с това сърдечносъдови проблеми. Хората, страдащи от пост травматичен стрес синдром като цяло, са по-пълни от средното (Prog Neuro-Psychopharmacol Biol Psichiatry 2006; 30:1150). И най-сетне лекарите считат стреса за един от виновниците за рака. Забележете, че психическото напрежение е отчасти отговорно за сърдечносъдовите и туморните заболявания - двете най-разпространени причини за смъртност в развитите страни.
Как да го разпознаем?
За да се борим с опасността, трябва да я познаваме. Симптомите на стреса могат да бъдат разделени на четири категории - проблеми с телесните функции и здравето, с емоциите и чувствата, с държанието и дори с мисленето. Промяната може да бъде и огромна и да води до депресия, мисли за самоубийство, както и до множество хронични заболявания.
Какви са знаците на стреса? На някои хора и един признак им стига, за да усетят, че са напрегнати, при други е необходима цяла палитра от симптоми. А те най-често са учестен пулс и повърхностно дишане, мускулно напрежение, нервност в стомаха, безпричинна умора и липса на вдъхновение, лош сън, раздразнителност, главоболие и скърцане със зъби. Може да ви звучи странно, но последното е много вредно за здравето и освен стоматологични неволи, може да предизвика и мигрена. Във всички случаи можем да разберем дали сме сериозно стресирани, ако се вгледаме задълбочено в себе си.
Как да се избавим от стреса?
Очевидно е невъзможно да живеем напълно без стрес - например около нас винаги има шум и светлина, които също са стресогенни фактори. Можем, разбира се, да не ходим на шумни и светли места, но не можем да спрем да общуваме с хората, да ходим на работа и т.н. По силите ни е обаче да се съпротивляваме на стреса.
В съвременния свят като цяло рядко срещаме тигри и затова не е нужно да реагираме съвсем веднага. Тогава значи, че можем да спрем и да помислим. Това спиране успокоява организма ни и намалява неговата инстинктивна реакция. Броенето до десет наистина помага. Както и дълбокото дишане. Бавното изпълване на дробовете с въздух отнема много от напрежението ни. Ако човек успее да стигне дотук пред лицето на някаква заплаха, то той ще може и да отпусне мускулите си и дори да спре движението на мислите си в негативна (стресираща) посока.
Огромна роля в "стрес мениджмънта" има и настройката на психиката ни. Повечето неща, които ни напрягат, са психологически и често се дължат на неефективните ни психически нагласи. Неразумно е да искаш да командваш парада, където и да се намираш или да поемаш отговорност за действията на другите. Глупаво е да считаш, че всички трябва да те приемат за безспорен авторитет и да налиташ на бой при всяко несъгласие. Примерите в тази посока са безкрайни.
Да се разтоварим
Натрупаното напрежение може да се намали чрез множество релаксиращи действия. Забележете - почивка и отмора не означава шумен купон с много хора, нито алкохол, наркотици и цигари. Последните са стимуланти, а не успокоителни, a ефектът им е краткотраен и просто скрива проблема.
Стресът ни напуска, когато спортуваме. Физическите упражнения са най-доброто ни оръжие (Neuromolec Med 2008; 10:81). В антистрес арсенала влизат още хуморът, медитацията (понижава телесната температура, кръвното налягане и пулса, както и нивата на адреналин) и хобитата. Работата с ръцете също успокоява много. Психиката ни обича любовни романи и happy end филми. Разходките сред природата са много полезни - зеленият цвят на растения действа много успокоително и отпускащо, а има и физическо натоварване.
Водата също отпуска. Помислете колко сте отпочинали след седмица на морето. Не случайно на изживелите голям уплах деца също се дава чаша студена вода, защото тя предизвиква моментален антистрес ефект. Идеално средство са и масажите, както и източни полубойни изкуства като тай чи, а също и йога.
При тежки случаи се налага и прием на лекарства. Медикаментите обаче са временно решение и не премахват причините. Само могат да намалят силата на симптомите подобно на алкохола. В много случаи все пак лекарствата за задължителни, за да се потисне много интензивна физиологична и биохимична стрес реакция и да не се стигне до сериозни психически заболявания.
В резюме стресът е най-опасното нещо в съвременния свят. "Тигърът", дебнещ на входа на пещерата. И преди, и сега обаче ние можем да бъдем по-силни от него, а всъщност и от всеки тигър. Защото сме хора и можем да контролираме хищника в себе си.
Ясен Пекунов
