България е парадоксална страна по отношение на аграрната си политика, сочи нов доклад на Института за икономически изследвания при БАН, представен днес.
Причините за това са няколко. На първо място е уедряването на стопанствата. Оказва се, че средният им размер у нас е 6240 дка, като по този показател задминаваме дори САЩ - държавата с най-добре развито селско стопанство в света. Там стойността е малко над 5000 дка.
Вторият парадокс е, че у нас се развива монокултурно земеделие с основен продукт зърното, пи положение, че това не би трябвало да е характерно за нашия регион.
Особено притеснителен е третият парадокс, според който у нас масово се внасят селскостопански стоки. През миналата година например едва 7% от ябълките в магазините са били български. А дори с основен продукт на производство зърното хлябът у нас са прави основно от хлебопекарни смеси и замразени миксове.
Според доклада през последните години сбърканият модел в земеделието е лишил икономиката от поне 10 млн. лева добавена стойност и от половин милион работни места.
Емиграция и пазар на труда
Икономистите от БАН са изследвали и влиянието на емиграцията върху пазара на труда в България.
"Напусналите страната българи са около 1 млн. души. Усещането, че са повече, идва от циркулиращите - хора със сезонни ангажименти в чужбина", обясни проф. д-р Веселин Минчев.
13 от областите в страната са изоставащи, сочат данните на БАН. Разликата в икономическо отношение не е север - юг, а запад - изток, като неизненадващо най-зле е ситуацията в Северозападна България.
Българите продължават масово да разчитат на паричните трансфери на свои роднини от чужбина. Най-много трансфери привлича Южен централен регион. В изоставащите области парите от емигрантите се използват за здравеопазване и образование, а в останалите - за потребление, погасяване на заеми и др.
