Трите професии, за които има най-голямо търсене в България са строители, събирачи на дългове и оператори за колцентрове. Това съобщи Европейската комисия, която направи анализ на ученията на работната сила и на предпочитанията на работодателите в ЕС.
Само в още една държава в ЕС строителите са толкова желани – във Великобритания те са веднага след здравните специалисти, но за разлика от България, където се търсят строителни работници, на Острова има глад за мениджъри в строителството.
В по-развитите държави процъфтяват професии, свързани с лични услуги и грижи. Търсят се чиновници и финансисти. В новите страни основният интерес е към изпълнителски професии като продавачи, чистачи, транспортни служители.
В две европейски държави най-търсени са фермерите – Унгария и в Испания, където към тях се добавят рибарите.
Отчетливо разделение има и между по-бедните южни държави и по-богатия Север. В Гърция сервитьорите и барманите са най-бързо растящите професии, следвани от медицинските сестри и гледачките и общите работници. В Португалия номер едно са продавачите, следвани от работници в заводи за обработка на кожи и за текстилни фабрики, както и чистачите и домашните помощници.
На Север работодателите търсят повече учители, маркетинг и ПР специалисти, здравни работници. В Швеция административните сътрудници, началните учители и чиновниците са най-бързо растящите професии. В Люксембург чиновниците водят, следвани от финансистите и медицинските сестри, а във Финландия – продавачите, меркетинг специалистите и програмистите. IT специалистите са в тройката на професиите и в Италия, където първи са здравните работници. В Холандия най-голям интерес има към наемането на юристи и социални работници, на медицински сестри и шофьори. В Белгия водят чиновниците, следвани от финансисти и елтехниците.
Всяка страна си има специфика. Във Великобритания брокерите на недвижими имоти са в тройката на най-търсените професии. В Дания това място се държи от касиерите, а в Испания - от учените в областта на природните науки.
Подредбата в съседна Румъния няма нищо общо с нашата. На север от нас най-бързо се отварят работни места за продавачи, чиновници и служители в транспорта. В Полша пък елтехниците имат сигурен пазар сред работодателите, следвани от чистачите и охранителите.
В Европа най-бързо се увеличават нуждите от начални учители, от софтуерни специалисти и от финансисти.
Най-много програмисти в момента недостигат в Германия, но до 2020 г. Великобритания ще има по-големи нужди от хора с такива умения. Според прогнозата на Европейската комисия от новите страни в ЕС Чехия е единствената, която ще наема значим брой такива специалисти в края на десетилетието. Основната заетост за тях ще бъде в западните страни от ЕС. До 4 г. броят на недостигащите програмисти в Европа ще достигне 756 хиляди души, 160 хил. от тях във Великобритания, 150 хил. в Германия и 135 хил. в Италия.
Европейската комисия сравнява и трудовите умения на европейците и имигрантите от трети страни. Само една трета от имигрантите висшистите работят според квалификацията си при почти две трети от европейците с диплома. Още една трета от имигрантите с университетско образование са без работа или не търсят, а един от трима работи на длъжност за среднисти или за хора с ниско образование. Един от петима европейци висшисти е нает под квалификацията си.
България оглавява европейските класации по полуграмотни младежи, както по отношение на четенето, така и на математическите умения. Студентите у нас са по-малко от средното в ЕС. По този показател сме на 21 място в Европа. Всеки четвърти студент у нас съчетава ученето с работа.
Затова пък по неизкласили абитуриенти надвишаваме средните нива в ЕС, заемайки шестото място с почти 14% от учениците в средното училище. Най-много младежи напускат училище без диплома в Испания – всеки пети. С диплома от средното училище излизат 97% от хърватските младежи. Най-много студенти на глава от населението има в Латвия, в Кипър и в Ирландия.