Хасковлия е приютил и хранил 75-годишния бездомник бай Райчо в продължение на 10-тина години. Името на благодетеля на възрастния човек е Ерол. Познава го цяло Хасково. Почти всеки собственик на автомобил е навестявал автоморгата му на пътя за Болярово да търси евтина част за колата си.
Историята стана известна преди около два месеца, когато Ерол ми позвъни с молба да помогнем на възрастен бездомник. Бил лекуван в Кардиологията на хасковската болница, после го изписали и му показали вратата.
„Бай Райчо живее при мен в един фургон, но човекът е вече много болен и има нужда от грижи. Не мога да го взема пак във фургона, страхувам се да не се случи нещо“, обясни Ерол.
Докато пътуваме към болницата Ерол отново звъни. „Нещата се оправиха. Говорих с шефа на болницата д-р Гелов, ще го настани временно във Физиотерапията, шефът на Социални грижи пък обеща да му намери място в Старческия дом в Кенана. Там ще е добре, ще се грижат за него“.
Минава ми през ума, че Ерол ни е използвал като медийна бухалка. „Ей сега ще дойдат журналистите“.
Два месеца след случката го питам. Той се усмихва хитро. „Понякога човек няма друг избор“.
Е, това е от редките случаи, когато човек няма как да възрази, че е бил използван.
Бай Райчо вече е настанен в Старческия дом и постепенно свиква с хората там.
Ерол разказва историята му.
„Имаше къща на ул. „Тимок“, но изгоря преди повече от десетина години. Бай Райчо останал на улицата и се превърнал в бездомник. Спял по спирките някъде около една година. Има жена, но тя е психично болна и е в Дома в Пъстрогор. Има и брат, с който са люто скарани от години, бай Райчо дори подозира, че той му е запалил къщата след някаква схема за имотна измама. Има и четири деца, но те не искат да го видят. Но не ми е много удобно да го разпитвам за тези неща, така че не знам много за историята му“.
„Една вечер в началото на зимата преди десетина години се връщам вкъщи с колата. На спирката до църквата „Св. Архангел“ виждам някаква тумба цигани, нещо става. Обиколих с колата и осветих с фаровете спирката. Тумбата се разпръсна. Спрях до спирката, а бай Райчо буквално влетя в колата. Викам: Какво става бе човек? А той: С бедняк и бездомник какво може да става?
Циганите му задигнали пенсията и каквото имал за ядене.
Така го прибрах във фургона. Сложихме му легло, мивка, печка, телевизор. Сутрин като отида на работа, викам на моите момчета: Купете нещо за закуска, питайте бай Райчо какво му се яде“.
Така продължава десетина години.
Иван, работник в автоморгата: „Работя тук от две години. Оттогава познавам и дядо Райчо. Гледаме го, купуваме му за ядене, цепим му дърва за печката. Обаче вече стана на бая години, налегнаха го и много болести. Не е за тука. Има нужда от грижи“.
Навярно повечето от собствениците на стари автомобили в Хасково са влизали в автоморгата на Ерол, но повечето едва ли са забелязали сред изкривените тенекии и ръждясали железа неугледния фургон и неговия обитател бай Райчо. Включително пишещият тези редове не го е забелязал. Но той си е бил там - дребен и незабележим сред тенекиите и треволяците.
„Бай Райчо си падаше и по тънката част. Четеше обяви за запознанства във вестниците и ходеше из страната на срещи. София, Варна, Велико Търново. Една вечер се обади от жп гарата в Пловдив, та ходихме посред нощ да го прибираме“, разказва Ерол.
„Беше пешеходец. Не знам колко му е пенсията, едва ли е повече от сто и няколко лева, но си я харчеше разумно. От този край на града отива пеша до Кауфланд, напазарува си храна и после обратно пеша. Често подминаваше автоморгата и се спираше чак в Болярово. Така върви – навел глава и забил поглед в земята. Като стигне бензиностанцията, се усеща, че ни е подминал, и хайде обратно“.
В днешния тежък, объркан и лицемерен свят е все по-трудно да разпознаеш добрите хора. Понякога ги откриваш на неочаквани места, като сред камарата ръждясали тенекии на автоморгата.
Разпознават се по това, че някъде в ъгъла на душата им има по един фургон с отворена врата.
Фургон за бездомници.
Тодор Кръшков
Новини
пак той
Потвърждавам за бай Райчо - и аз знам от няколко години.
Хасковлийка
до сълзи ме трогна
asd123
СЕЛЕНЖЕР
Blizuk
maia
Булгар-Булгар
Поздравления за положителната статия. Стига негативизъм, трябва да се показва и тази страна на ежедневието.
Чернев
D1
Blizuk