Къде се разминават потребностите на бизнеса и продукта, който произвеждат професионалните гимназии, това бе един от въпросите на кръглата маса за проблемите на образованието в Кърджали, предаде кореспондентът на БГНЕС от града.

Проблемите на професионалното образование в Кърджали обсъдиха днес директори на училища, експерти, представители на местната власт, службите по заетостта, синдикатите и работодателските организации се включиха днес във форума, свикан от областния управител Илия Илиев съвместно с Регионалния инспекторат по образованието /РИО/. Целта бе да се направи актуална „снимка” на пазара на труда и дефицита на квалифицирани кадри, да се срещнат гледните точки на всички заинтересовани страни и да се постигне яснота в картината за потребностите на местния бизнес и нивото на професионалното образование.

„Всички сме наясно с фактора демографска криза, но не можем да си позволим да обучаваме кадри без перспектива за работа. Трябва да спрем изтичането на специалисти, като се съобразим с нуждите на работодателите и положим усилия професионалното образование да стане по-привлекателно, да разполага с модерна материална база, да се актуализира списъкът на специалностите в партньорство с бизнеса и да се въведат т.нар. защитени професии по региони”, настоя областният управител. 

„Професионалното образование понесе най-тежко последиците от демографския срив. Затова трябва да е достатъчно гъвкаво и да съответства в максимална степен на потребностите на пазара, а учениците да бъдат стимулирани да участват в стажове и чиракуване в реална работна среда“, посочи началникът на РИО Гроздан Колев. Като добър пример в това отношение той посочи проекта „Ученически практики” по ОП „Развитие на човешките ресурси”, в който за периода февруари 2012 г. – юни 2015 г. са се включили общо 1 285 ученици и 81 фирми от региона, а тойще има продължение и през настоящия програмен период 2014-2020 г. По данни на РИО за учебната 2015/2016 г. в област Кърджали функционират 12 професионални гимназии, едно СОУ идве ОУ с професионални паралелки, с общо 1 845 ученици. Справката сочи, че само 1/3 от тях продължават своето образование. 

Като основни проблеми на сектора Колев посочи силно намаляващия брой на децата, миграцията, трудностите при реализиране на план-приема и наличието на поднормативни паралелки, което дава отражение и на финансирането, пречките при намиране на работа и сключване на договори за стаж с работодател, липсата на интерес от страна учениците към определени браншове като машиностроенето, строителството, леката промишленост. 

Експерти от Бюрото по труда в Кърджали, което е посредник между бизнеса и кандидатите за работа, акцентираха на факта, че цената на труда се оказва определяща при търсене на работа от младите хора, затова мнозинството сред тях се ориентират към чужбина, големите градове и курортите по морето, и само в краен случай търсят реализация у дома. Началникът на Бюрото по труда Валентин Грудев оцени като добре балансиран план-приема през последните години, но подчерта, че заетостта е производна на ръста на икономиката и една от възможностите за осигуряването на работа на завършващите професионални гимназии е привличането на чужди инвестиции и изнесени производства. 

Шивачките продължават да са най-търсени на пазара на труда, следвани от продавач-консултантите, операторите в машиностроенето, готвачите, строителите и учителите, посочи той. От името на работодателите председателят на Стопанската камара Альоша Синабов коментира, че дипломата сама по себе си не гарантира знания и умения на завършващите и обикновено очакванията им за високи стартови възнаграждениясе разминават с възможностите им. Той призова към по-тясно партньорство между бизнеса и професионалните гимназии, за да се овладее отливът на кадрите. На днешния форум бе отчетена необходимостта от целенасочена държавна политика в регионите с по-слабо развита икономика и активни миграционни процеси.

„Да се въведе ранно професионално ориентиране на децата. Фирмите да не неглижират условията на труда и да помислят за стипендии на стажуващи, а училищатада наблегнат на практическата подготовка, на предприемаческото мислене и да заложат на новите технологии“, това са само част от предложенията на участниците. Директори на професионални гимназии поискаха регулация на приема в общообразователните училища, към които интересът е най-голям. Според експертите обаче, план-приемътв средното образование не може да се регулира механично с орязване на езиковите паралелки, например. Работещият механизъм е всеки да воюва за позициите си, въпрекиутежняващите обективни фактори, подчерта Гроздан Колев. 
Областният управител обобщи като изключително полезни изказаните на Кръглата маса тези и становища и насърчи училищата да работят активно по европроекти за модернизиране на материалната база, за да направят обучението там по-атрактивно и да скъсят дистанцията с бизнеса.