След референдума за излизане от ЕС, британският народ и европейските държави са в шок. Подобна ситуация е безпрецедентна и бъдещето крие много изненади за Лондон и Европа. Ето кои са петте най-важни неща, които трябва да знаете за Брекзит, представени от Алистър Макдоналд и "Ройтерс".

Какво означава всичко това

Европейският съюз е в шок и навлиза в непознати води. Досега държава-членка не го е напускала, а чл. 50 от договора за ЕС, който позволява това, не дава подробности за процедурата. Уреченият в него срок за оттегляне е две години, но вероятно преговорите за новите отношения между Великобритания и ЕС ще отнемат повече време.

Премиерът Дейвид Камерън заяви, че ще подаде оставка през октомври и ще остави наследника си да активира член 50. Двугодишният срок ще започне да тече тогава, което значи, че ще минат още няколко месеца преди началото на процеса.

Някои европейски лидери вече заявиха, че настояват това да се случи по-скоро. Евентуалният наследник на Камерън – бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, коментира, че не вижда причина да се бърза и че нищо няма да се промени в близко бъдеще. Има опция двугодишният срок да бъде удължен със съгласието на всички 28 държави-членки, ноединодушието ще бъде трудно за постигане.

През февруари Камерън сключи споразумение с останалите европейски лидери за ограничаване на имиграцията, защита на финансовите интереси на Лондон от еврозоната и изключение от влизането във "все по-близък съюз" - основополагащо условие в европейската общност. Референдумът обаче обезсили тази сделка, а Брюксел отхвърли възможността за нови преговори за промяна на условията на членство.

Великобритания може да запази достъпа си до европейските пазари – Швейцария и Норвегия вече направиха това, но е възможно останалите държави-членки да настоят в такъв случай Лондон да позволи имиграция от ЕС и да приеме и други правила, които британците току-що отхвърлиха.
Ако не бъде постигнато споразумение, европейските закони просто спират да важат спрямо Великобритания две години след активирането на чл. 50.

На практика, преди 28-те държави да подпишат договор за оттегляне, Великобритания е пълноправен член на ЕС. Въпреки това 27-те други държави ще обсъждат отделно от нея условията за напускане. Много британски политици вероятно ще бъдат изолирани от дейността на съюза.

Някои активисти за излизане от ЕС твърдят, че страната трябва да действа по-бързо – например да спре вноските си към общия бюджет или да ограничи имиграцията. Това може да провокира ответни действия от Брюксел.

"Процесът по член 50 е развод – кой взима къщата, кой получава децата, при кого остават банковите сметки", коментира висш европейски дипломат. Ако двете страни не достигнат съгласие, "ще бъде все едно съпрузите се замерят един друг с чинии, вместо да общуват чрез адвокатите си".

Какво ще се случи сега

Лидерите на държавите-членки и европейските институции в общи линии заявиха, че съжаляват за загубата на една пета от общата икономика, уважават решението на британците и са твърдо решени да задържат останалите 27 страни заедно.

Идните срещи

Външните министри на шестте страни-основателки – Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург, ще се срещнат в Берлин днес. Съветниците на лидерите на ЕС се виждат в Брюксел утре в 14:30 местно време. В понеделник председателят на Европейския съвет Доналд Туск и френският президент Франсоа Оланд ще се съберат в Париж и ще пътуват заедно до Берлин, където ще ги очакват германския канцлер Ангела Меркел и италианския премиер Матео Ренци.

Еврокомисарите, начело с председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, ще обсъдят евентуалната сделка с Великобритания в понеделник.

Възможно е британският еврокомисар Джонатан Хил, който е близък съратник на Камерън, да остане без портфейл и да реши да подаде оставка.

Европейските лидери ще се съберат във вторник за 24-часова среща. Очаква се на нея Камерън да съобщи резултатите от референдума и непосредствените планове на Лондон и да се прибере в Лондон, а останалите 27 държавници да обсъдят последствията.

Какво е член 50

Част от Лисабонския договор за ЕС, която гласи:

1. Всяка държава-членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза.
2. Държавата-членка, която реши да се оттегли, нотифицира за намерението си Европейския съвет. В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза. Това споразумение се договаря в съответствие с член 218, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съветът сключва споразумението от името на Съюза, като действа с квалифицирано мнозинство след одобрение от Европейския парламент.
3. Договорите престават да се прилагат спрямо засегнатата държава от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне, или при липса на такова, две години след нотификацията, посочена в параграф 2, освен ако Европейският съвет в съгласие със засегнатата държава-членка не реши с единодушие да продължи този срок.
4. За целите на параграфи 2 и 3, членът на Европейския съвет и на Съвета, който представлява оттеглящата се държава-членка, не участва нито в обсъжданията, нито в решенията на Европейския съвет и на Съвета, които се отнасят до нея.
Квалифицираното мнозинство се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
5. Ако оттеглилата се от Съюза държава поиска да се присъедини отново, по отношение на нейната молба се прилага процедурата, посочена в член 49.

Какво следва за ЕС

Съюзът ще трябва бързо да запълни дупката от 7 млрд. евро в годишния си бюджет от 145 млрд. евро, фиксиран до 2020 г. В същото време Брюксел ще спести парите, които британците получават от Европа.

Възможно най-бързо ще трябва да бъде изяснен статутът на фирмите и хората, които използват правата си на граждани на ЕС да търгуват, работят и живеят през новата британско-европейска граница.

Очаква се Лондон да откаже от шестмесечното си председателство на Съвета на ЕС. То трябва да започне през юли 2017 г. и да продължи до декември, когато ще бъде поето от Естония. Мандатът на България е между юли и декември 2018. Засега няма яснота коя държава би го поела.

Европейските лидери вероятно ще настояват за демонстрация на единство, особено в лицето на евроскептиците, които се вдъхновиха от Брекзит. Разногласията между Берлин и Париж по повод еврозоната вероятно изключват сериозни реформи в тази област преди изборите и в двете държави през 2017 г. (В Германия – парламентарни, във Франция – президентски вот). В дневния ред на срещата вече е и оценка на политиките за сигурността и външната политика, като се очаква контролът върху нелегалната имиграция от Африка да бъде затегнат.

Какво ще се промени

Де юре, засега нищо. Британците още са европейски граждани, бизнесът продължава както преди. Де факто, търговията, инвестициите и политическите решения ще вземат предвид бъдещото отделяне на Великобритания от ЕС. Възможно е Обединеното кралство да се разпадне, ако про-европейски настроените шотландци проведат още един референдум за независимост и решат да се присъединят към ЕС сами.

В Брюксел има консенсус, че Великобритания трябва да се превърне в предупреждение против други подобни опити. Страната трябва да бъде пропъдена и по-късно да си върне донякъде достъпа до пазара в замяна на миграция от ЕС и участие в общия бюджет. Въпреки това внимателните дипломати не изключват да има и изненади.