Решението на британците за брекзит и отношението на България към темата остават във фокуса на всекидневниците.
"Френско-германският двигател на обединена Европа не само трябва да продължи да работи, но и да превключи на по-висока скорост. Днес имаме нужда от този тандем, който да взема отговорни решения за Европа. Тези решения трябва да се вземат в диалог, в разбирателство и в консенсус с всички." Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев в Париж, след като разговаря с президента на Френската република Франсоа Оланд, съобщи прессекретариатът му. По повод резултатите от референдума за излизане на Великобритания от ЕС Плевнелиев настоя към британските власти да бъде отправен ясен апел за необходимостта от започването на един легитимен процес на преговори за условията на излизането на Обединеното кралство от ЕС. "Всички ние сме дълбоко притеснени от резултатите от този референдум. Оттук нататък обаче не можем да допускаме неяснота и трябва да гледаме напред. Ако това е развод, то той трябва да се случи по най-разумния и демократичен начин. Трябва да останем приятели и да направим всичко възможно, ако някой ден решат, нашите британски приятели да се върнат обратно в семейството на европейските нации", каза Плевнелиев. "Трябва да се действа решително. Не трябва да чакаме месеци наред, да не знаем кой и как ще преговаря по процеса. Член 50 от Лисабонския договор е пределно ясен. Изискват се легитимни решения в рамките на процедурата. Демонстрацията на напрежение от двете страни е излишно", коментира държавният глава. Росен Плевнелиев заяви, че ЕС трябва да се мобилизира и има нужда да получи нова доза доверие. "В рамките на ЕС е необходимо да търсим устойчиви решения на проблемите. Нашата сила е в консенсуса и в разбирателството и съм убеден, че следващите седмици ще демонстрират именно това. Сигурен съм, че с доверието, за което България допринася като проевропейска нация, съюзът ще превключи на по-висока скорост", заяви президентът. С френския си колега българският държавен глава е обменил мнения и по миграционната криза. "България получи много високо признание. Това, което България прави за опазване на външните граници на ЕС, отеква много силно в Европа и приносът ни се признава от всички европейски лидери", каза Росен Плевнелиев. "Когато е трудно и тежко, трябва да вземаме решения, да покажем характер. Трябва да посочим ясно проблемите. Имаме много кризи, които взаимодействат помежду си. По тези кризи трябва да подходим достойно и да търсим заедно решенията и България е част от тях", подчерта държавният глава...” – в. „Дневник”.
„Берлин и Париж поискаха по-силен политически съюз в Европа, предадоха информационните агенции. Външните министри на Германия и Франция Франк-Валтер Щайнмайер и Жан-Марк Еро излязоха със съвместна декларация, в която призовават за това. Проектът им е наречен "Силна Европа в несигурния свят" и е изготвен след решението от края на миналата седмица на британските гласоподаватели страната им да напусне ЕС. В него се предлагат реформи в три области - безопасността, миграционната политика и валутно-икономическата сфера. "Ще предприемем по-нататъшни стъпки към политически съюз в Европа и ще поканим останалите европейски държави да се присъединят към нас в това усилие", се казва в документа. Щайнмайер и Еро посочват, че "Германия и Франция носят отговорността да засилят солидарността и кохезията в ЕС". Те дават сигнал, че са готови да приемат и съществуването на неколкостепенен съюз, посочвайки, че "ние трябва... да сме наясно, че има различни степени на стремеж към по-нататъшна интеграция сред държавите членки", коментират агенциите. Според в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" германският канцлер Ангела Меркел е скептично настроена към проекта и дори предупредила Щайнмайер, че ще бъдат създадени условия малките в ЕС да се обърнат срещу големите, тъй като ще се почувстват изолирани...” – в. „Сега”.
Европейската проверка по знакови дела и вълненията в съдебната ни система също са сред актуалните теми на вестниците във вторник.
„Чужди експерти започнаха проверка на прокуратурата Четирима обвинители от Великобритания, Германия, Испания и Холандия започнаха проверка на българската прокуратура, съобщиха от правосъдното министерство. Те ще останат у нас до края на седмицата. Визитата им трябваше да е в началото на месеца, но бе отложена за края на юни за уточняване на детайли от проверката. Задачата им е да анализират структурата и функциите на родната прокуратура. От правосъдното министерство уточниха, че част от техническата помощ на експертите е да анализират процедурите за подбор, кариерно развитие, стимули, наказания, обучение и възнаграждения на прокурорите. Те също така ще проучат ефективността по делата за корупция и организираната престъпност. Очаква се докладът на експертите за техническата помощ да е готов до края на годината. По време на посещението си у нас чуждите прокурори ще разговарят със свои български колеги, както и с представители на други институции. Експертите предварително са определили хората, с които ще се срещнат. В понеделник, първия ден от тяхното посещение, те са се видели с ръководството на Върховната касационна прокуратура и с правосъдния министър Екатерина Захариева. По тяхно искане българските институции били подписали предварително декларации за конфиденциалност. Чуждите прокурори не желаели да се разгласяват подробности от работата им. Известно е, че експертите ще проучват модела на прокуратурата - йерархията, специализираните структури, интегритета, прозрачността и натовареността им. Те ще се запознаят и с 6 дела, които още преди дни им бяха преведени и изпратени. Три от тях бяха определени от евроекспертите, а три - посочени от нашата прокуратура... Прокурорите били определени от ЕК след консултации между изпълнителната и съдебната власт на държави, в които те работят. За тяхното пристигане първо съобщи главният прокурор Сотир Цацаров по време на визита в Брюксел. Анализът на състоянието на прокуратурата бе препоръчан в последния доклад на Еврокомисията...” – в. „24 часа”.
„Знаковите дела „САПАРД“, „Медузи“ и случай за кражба на фирма ще попаднат в проверката на европейските прокурори, които пристигнаха вчера в София. Процесът „САПАРД“, който беше разделен на две, датира от 2007 г. и до днес по него няма влязла в сила присъда. Делата са за пране и за източване на 7,5 млн. евро. Чуждите обвинители ще прегледат и делото срещу бившия депутат от БСП Борислав Гуцанов, който беше зрелищно арестуван при акция „Медузите“ във Варна през 2010 г. Въпреки това разследването срещу него беше прекратено. По-късно той осъди България в Страсбург. Третият случай е за кражба на фирма на германския гражданин от български произход Константин Мавродийски отпреди 12 г. Прокуратурата е предоставила на чужденците други три дела. Това са процесите срещу бившия шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров за присвояване на близо 5 млн. лв., подкупната банда в ДАИ начело с шефа й Цветелин Цветанов и пловдивска група за пране на пари. Въпреки петиция, подета от сайта „Биволъ“, обвинителите да проверят казуса „Яневагейт“, той така и не влиза в плановете им за ревизия...” – в. „Труд”.
„14 магистрати от Окръжен съд – Благоевград разпространиха декларация, с която обявяват напускането си на Съюза на съдиите. Тя е изпратена до Управителния съвет на ССБ. Съдиите начело с административния си ръководител Катя Бельова изразяват „основателните си съмнения относно равнопоставеността и усещането, че Съюзът упорито препятства пълноценното им членство". Те са констатирали нееднакво и нетолерантно поведение от страна на представителите на ССБ към членовете си, изразяващо се в безпочвени нападки или немотивирана подкрепа на бивши, излъчени от ръководството на високи постове членове и позоваване на непроверените факти и обстоятелства, които дълбоко засягат правото им на пълноправни членове на Съюза, за който до този момент са работили и безрезервно подкрепяли. „Решението за прекратяване на членството ни е продиктувано от непрекъснатата липса на реални гаранции за почтеност, на взаимодействие и сътрудничество. Няма диалог между представителите на съюза и конкретни членове по несъвпадащи цели и задачи на съдебната система. Наложено е общуване по електронен път и медии. Така последните няколко месеца в редица издания се води агресивна и ескалираща кампания, насочена срещу членове на Съюза в лицето на колеги съдии от БлОС. Кампанията е развита изключително едностранно, с подкрепата на известни членове на Съюза, без съобразяване с мнението ни като пълноправни членовете от БлОС, пряко засегнати от проблема, при явно игнориране на твърдата ни позиция по водената проблематика, омаловажаване на мнението ни под претекст „че си затваряме очите срещу явни нередности". Тези изявления са взети изключително и само под въздействието на едната от страните по т.н. „спор" като ние намираме, че е неприемливо субективното толериране на приближени до ръководството на съюза и утвърждаването на лобизма", пише в декларацията. Вместо да се противопостави на агресивната медийна кампания от последните месеци срещу собствените си членове - съдии в ОС- Благоевград, водена от страни и техните адвокати по висящи дела с цел оказване на недопустим натиск върху съдебните състави, Съюзът не реагира по никакъв начин, включително по вече установената си практика (с декларации, отворени писма и пр.). Напротив, видни членове използваха въпросните публикации срещу съдии-членове на ССБ и организираха злостни кампании на най-високо място — ВСС (вж.протоколите за избора на административен ръководител на БОС). Някои от изказванията са достойни за етични, съдебни и др.производства, но са недостойни между единомишленици, каквито би следвало да сме всички членове в ССБ. „Решението за прекратяването на членството ни е продиктувано от тоталното отсъствие на реални гаранции за почтеност, на взаимодействие и сътрудничество. Липсва пълноценен диалог между управляващите съюза и конкретни членове за постигане на поставените от Устава цели. Доколко е налице такова, то същия не съответства на последните и не касае наболелите проблеми на магистратурата, а е насочен към личното благополучие на определени членове от ССБ", пишат съдиите. Те се противопоставят на този подход и всякакви други форми, с които се потъпква равнопоставеността и проявите на толерантност, а се лансира облагодетелстване на определи членове за сметка на други, без оглед на обстоятелствата и по начин далеч надхвърлящ плурализма, свободата на словото и всички останали демократични принципи, в името на което се учреди някога ССБ. Признават, че трудно са взели това решение, но като магистрати очакват справедливост и прозрачност и настояват да се избягват зависимостите, а да се отстоява независимостта на българските магистрати във всички конкретни случаи, в които се погазват техните права и добро име...” – в. „Стандарт”.
Вестниците информират и за регистрацията на партия ДОСТ.
„Прокуратурата прие представените документи и писмени доказателства от учредителите на партия ДОСТ, с които са изпълнили всички изисквания на Закона за политическите партии за конституционност и законосъобразност. Обвинението е дало мнение за регистрацията на новата формация. Това съобщи лидерът й Лютви Местан след заседание на Софийския градски съд. Той допълни, че обстоятелството би трябвало да сложи край на внушенията, идващи от среди на националисти, че в документите на ДОСТ има нещо нередно. След няколко отлагания вчера съдът най-после даде ход на делото. Местан получил уверения от съдия Лидия Илиева, че решение по казуса ще бъде взето в законово установения 14-дневен срок. В началото на юни Илиева спря регистрацията с искане да се направят редица уточнения и промени в устава на ДОСТ. Тя пожела думата "установяване" да бъде заменена с "утвърждаване" и поиска тълкувание кои са реформаторските сили в България, както и информация за "конкретните способи", с които ДОСТ ще работи за осигуряване независимостта на българските медии от олигархичните кръгове и др. По-късно Местан поиска отвод на Илиева, но съдът отказа. Вчера бившият председател на ДПС поясни, че под "безусловно установяване" партията му разбира "утвърждаване у всеки български гражданин на чувство на гордост, че е част от българската нация". За съдебната реформа той допълни, че партията му ще има за цел, ако е нужно, да се свика Велико народно събрание. То трябва да извърши нужните промени в съдебната система или да делегира това право на обикновено НС.” – в. „Сега”.
„В началото на месеца съдът отправи препоръки към устава на партията и постави няколко въпроси. Това стана повод от ДОСТ да обявят, че ще поискат отвод на съдията, заради субективния поглед, който има към делото. Дотогава заради нередности в заявлението делото три пъти не е било насрочвано. Темите, по които съдът поиска разяснение са да се посочат конкретните способи, с които ще се осигури независимостта на българските медии от олигархични обръчи и да се даде пример за решително и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за решително противодействие на задкулисието. По-късно в СГС постъпи молба от партията, в която има оплаквания за неоснователно забавяне на производството по регистрацията на политическата партия. Тя стана повод председателят на съда Калоян Топалов да напомни на Местан, че не може да се меси по дела и решаването на въпроса за регистрацията зависи изцяло от проверката на представените документи. Което пък може да извърши само съдията по делото. Документите за регистрацията на ДОСТ бяха внесени в края на април, като делото беше публично разпределено на съдия Лилия Илиева. Преди време председателят на партията Лютви Местан обяви, че е сигурен, че ДОСТ ще получи регистрация от българския съд, защото "всички документи за регистрацията са подготвени така, че да не дадат никакво основание да бъдат счетени за некоректни". Според него срещу ДОСТ се води агресивна атака, породена от страх...” – в. „Дневник”.
Престъпленията на комунизма и отпадането на давностния срок за тях също са сред актуалните теми.
„Пада давността на престъпленията на комунистите за възродителния процес Да няма давност за серия от престъпления, извършени от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., като акт на преследване по политически, социални, расови, етнически или религиозни причини. Такава промяна в Наказателния кодекс са внесли в петък депутати от няколко групи начело с Методи Андреев от ГЕРБ, Четин Казак от ДПС и Найден Зеленогорски от РБ. Промените са внесени часове след като парламентът прие на първо четене промени в НК, внесени паралелно от ДПС и ГЕРБ, с които се предвижда да няма давност за престъпления, извършени от комунистически лидери по политически причини. Новите промени са само допълващ текст, който изяснява смисъла на вече приетите текстове за тези, които добре знаят за какво става въпрос, но се правят на ударени, обясни Андреев пред “24 часа”. И допълни, че давността няма да важи със сигурност и за случаите около възродителния процес като “едно от най-големите престъпления на комунистическия режим”. В приетия от парламента проект на Андреев се предвижда още да няма срок за преследването и на престъпления, “извършени на базата на радикална религия”. Давността ще важи основно за престъпления от битов характер, извършени от комунистически дейци, като с новите промени правим разделение на тези от политически мотивираните престъпления, обясни и Димитър Делчев от РБ, който е сред вносителите...” – в. „24 часа”.
„Министерството на правосъдието е заявило интерес за участие в инициативата на Естония за създаване на международен съд за престъпленията на комунизма. Това се разбира от писмения отговор на министър Екатерина Захариева във връзка дали оглавяваното от нея ведомство има официална позиция към инициативата. Захариева обяснява, че министерството осъществява постоянни контакти с колегите си от Естония. България заедно с Румъния и Украйна са посочени като заявили "положителен интерес към инициативата" след приемане на декларация по повод Деня в памет на жертвите на престъпления, извършени от тоталитарните режими, на 23 август 2015 г. Според последната информация, с която разполага Министерството на правосъдието, консултативният съвет за обсъждане на правните аспекти на инициативата трябва да представи в средата на август своите коментари за създаване на специализиран международен съд. Предишното очакване това да се случи до края на май не се е осъществило. За момента проектът на акта се изготвя от експерти и следва да бъде изпратен след становище от консултативния съвет на държавите - страни по инициативата, обяснява още Захариева и допълва, че министерството е поискало проекта, за да направи коментари и бележки по него. След подготовката на проекта и отварянето му за подписване следващата стъпка е правосъдното министерство да направи експертен анализ за съответствието му с конституцията, законите и международните задължения на страната. На тази база ще се изготви доклад до Министерския съвет, където да се обоснове необходимостта от сключване на договора, да се посочат очакваните резултати и финансови последици от прилагането му.
Последва съгласуване на проекта за международен договор и този за доклада до кабинета се съгласуват с министъра на външните работи, както и с други министри и заинтересовани ведомства. В случаят, отбелязва Захариева, проектът на доклада трябва да се съгласува и с главния прокурор и Върховния касационен съд, доколкото материята на договора ще е свързана с наказателното законодателство. Захариева посочва, че след съгласуване с всички министерства и заинтересовани ведомства законът предвижда Министерският съвет да одобри с решение проекта на международен договор и след неговото подписване да предложи на Народното събрание да ратифицира договора със закон.” – в. „Дневник”.
Вестниците отделят място и на туристическия сезон.
"Първите изследвания на морската вода по Южното Черноморие показват, че водата е чиста и няма причини да се съмняване за нейната безопасност". Това заяви директорът на дирекция "Здравен контрол" в РЗИ - Бургас Мариана Кофинова в интервю за БНТ. "Мониторингът протича в пълен обем. Изследвани са около 150 проби от близо 500 за сезона. От село Синеморец до Обзор водата в момента е добра. Качествата показват нормални стойности на показателите ешерихия коли и ентерококи. Ежеседмично се вземат проби от морската вода, като през сезона от всяка зона се вземат по две проби на месец. Учестен е контролът в зоните, които имат лоши показатели от предходни години", коментира Мариана Кофинова.” – в. „Труд”.
„Пътуванията на българи в чужбина през май са 564,8 хил., или с 16,8% повече от същия месец на 2015 г., обявиха от НСИ. Увеличават се пътуванията към Германия - с 56,9%, Австрия - с 53,6%, Сърбия - с 36,1%, Румъния - с 21,4%, Гърция - с 19,4%, Испания - със 17,1%, и др. Намаляват пътуванията към Холандия - с 15,2%, Русия - с 15,2%, Великобритания - с 3,7% и др. Екскурзиите и почивките са 32% от пътуванията на българите в чужбина, 24,2% са командировки, а 43,8% от пътуванията са с друга цел - гостуване, обучение, търсене на работа, посещение на културни и спортни мероприятия. Най-много нарастват именно пътуванията с други цели - с 26,8%, командировките се увеличават с 12,7%, а почивките и екскурзиите - със 7,9%. През май посещенията на чужденци в България са 808,3 хил., или с 13,1% повече от същия месец на 2015 г. Увеличават се посещенията с други цели - с 21,7%, и почивките - с 11,8%, докато командировките намаляват с 5,3%. Увеличават се посещенията на граждани от Франция - с 40%, Румъния - с 32,5%, Великобритания - с 12,7%, Австрия - с 4,9%, Италия - с 2,7%, и др.” – в. „Стандарт”.