Годината е 1996-та. Летният хит в кината е блокбъстърът Independence Day (Денят на независимостта). Още от началото държа да кажа, че не говорим за филмов шедьовър, а за обикновена, забавна, sci-fi вакханалия. От типа на онези, с които си поръчвате голямо меню с пуканки и кола... И си изкарвате много добре.
20 години по-късно в салоните можем да гледаме неговото продължение – Independence Day 2: Resurgance (Денят на независимостта: Нова заплаха). Но това, че "можем" да го гледаме, не означава, че трябва. Също както фактът, че създателите на този филм са "можели" да го направят, не означава, че са били с опрени пистолети в главите.
Ще си кажете: "Аман от критици, филмът е страхотен". Всъщност наистина има продукции, за които това може да се отбележи. Примерно, ако някой реши да спомене, че новите Star Wars заглавия са излишни. Тук обаче се появява един тънък момент: новите Star Wars заглавия се правят с мисъл в главата. И то не единствено с мисъл за пари, а и за някакво удовлетворение на феновете.
Както вече споменах, Independence Day (оригиналът!) не беше нещо невиждано. Извънземни нападат Земята, спукват хората от бой, след което хората си стягат коланите и водени от Уил Смит, Бил Пулман и Джеф Голдблум, разказват играта на гостите с помощта на супер ретро компютърна дискета с вирус на нея. Който от вас не знае какво е дискета, да попълни знанията си за технологиите от 80-те и 90-те години на миналия век и да се върне.
И след като всички вече знаем какво е компютърна дискета, нека си кажем истината в очите. Independence Day беше безсмислен блокбъстър, но беше забавен благодарение на харизматичния си актьорски състав, начело с Уил Смит, и нагласата, че не трябва да се приема особено насериозно.
Именно тези му качества го превърнаха в своеобразна sci-fi класика през годините и мога да кажа със сигурност, че ще продължавам да го гледам поне по веднъж годишно и занапред.
Още когато научихме, че Смит няма да е в каста заедно с другите си колеги, трябваше да се досетим, че нещо не е наред. Все пак той не отказа участие във филми като After Earth... В допълнение към отсъствието на най-забавния актьор от групата (и казвам това без капка неуважение към Джеф Голдблум, който вероятно е най-хубавото нещо във втората част) трейлърите представиха продължението като супер епично, сериозно, тип Star Trek среща Star Wars среща 2001: А Space Odyssey среща The Matrix. А всички знаем, че няма как да е така...
Освен липсата на хумор (и в частност на Уил Смит) и липсата на оригинален сценарий (защо повтаряме същия сюжет, но този път изсмукан от пръстите?) искам да добавя към причините да не гледате Independence Day 2: Resurgance и още нещо. Бойкотиране на отчаяната нужда на Холивуд да прави продължения, предистории, римейк филми и т.н.
Вместо да се фокусират върху оригиналните идеи на млади и талантливи сценаристи, филммейкърите в САЩ продължават да тъпчат на едно и също място и вероятно ще продължат още дълго време. Но това се случва по една-единствена причина: хората си плащат. И след като една такава формула води към сигурни няколкостотин милиона печалба, защо всяко едно студио да не я използва?
Единственият сценарий, чрез който това продължение можеше да заслужи част от вниманието на публиката, щеше да е такъв, при който човечеството загива. Да, ако извънземните всъщност бяха победили и единствената надежда за вида ни беше в една група хора, останали на Земята, то филмът определено щеше да е смел. Но всички знаем, дори без да сме го гледали, че това не е така.
А сега се пригответе да не гледате и Independence Day 3.
